О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр. София, 29.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6481/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. А. В. срещу решение № 125 от 12.07.2013 г. по гр. дело № 253/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – З. Г. К. е на становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Варненски апелативен съд е потвърдил решение № 987 от 20.07.2011 г. по гр. дело № 210/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е било установено между страните, че З. К. в качеството му на купувач е заплатил на К. В. в качеството му на продавач сумата от 100 000 евро, уговорена като част от продажната цена в общ размер от 105 000 евро в нот.акт № 41, т. І на нотариус № 114 на основание чл.124 ГПК и е заличил на основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД вписаната в полза на продавача ипотека. За да постанови този резултат въззивният съд изцяло се е съобразил с дадените от ВКС указания, като е приел предявените искове за допустими, независимо от провежданото производство по чл.417 ГПК и за основателни поради това, че с оглед всички доказателства по делото сумата от 100 000 евро е била заплатена от купувача на продавача по сключения от тях договор за продажба на недвижим имот. По спорния между страните въпрос, дали тази сума погасява задължения по предварителен договор между тях е приета недоказаност на твърдението на продавача за това, че е заплатена само половината от договорената между тях продажна цена, тъй като това твърдение е опровергано от сключения и обективиран в нотариалния акт договор. По отношение на твърдението на ответника по спора, че банковото бордеро удостоверява наличието на предварителен договор, като основание за плащане на сумата, то съдът е приел, че същото не променя горния извод, поради липса на установеност на твърдението, както на съществуването на такъв предварителен договор, така и на постигнатите с него договорености.
Касаторът е поставил два въпроса – „ 1. Съставлява ли начало на писмено доказателство документ, изходящ от едната страна по договора, установяващ неизгодни за нея факти във връзка с договора” и „2. „Наличието на начало на писмено доказателство основание ли е за допускане на гласни доказателства по чл.165, ал.ІІ от ГПК за установяване симулация на нотариална сделка досежно цената й ?”. Касаторът е посочил, че правните изводи на възивния съд по поставените въпроси били в противоречие със задължителната практика на ВКС. Касаторът е поддържал, че по делото било установено с мемориалния ордер, с който противната страна е превела сумата 94 359 евро, по който е написано ”по предварителен договор за покупко- продажба на имот” наличие на писмен документ, представляващ начало на писмено доказателство, тъй като според него този документ съдържал извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти. Така е обосновал разбирането си за допустимост на свидетелски показания за установяване на тези факти. Посочил е още, че съобразно чл.165, ал.2 ГПК е допустимо доказването на симулация със свидетели и е изброил съдебни решения в подкрепа на това свое разбиране. Поддържал е още, че тази съдебна практика, като формирана по реда на чл.290 ГПК била задължителна и съответно установява наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за наличието на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените от него въпроси не са релевантни, тъй като са съобразени изцяло със защитната му теза и отразяват факти, които той приема за установени, но които са били спорни в производството и съдът е приел за недоказани. За да е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК с оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, релевантният въпрос следва да е ясно и точно формулиран от касатора и свързан с решаващите изводи на съда, обусловили постановения резултат. Въпросът следва да е правен, а не фактически. Касаторът не е съобразил тази правна дефинитивност на общото основание и с оглед развитите доводи, свързани с така поставените от него въпроси. Тези доводи изцяло отразяват неговото разбиране за правното значение на вписаното в мемориалния ордер, но нямат връзка с правните разрешения на въззивния съд. Липсата на правен въпрос, по който е обосновал изводи въззивния съд е самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол. Касаторът не е обосновал и доводи, свързани с хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Същият обосновава противоречието с разрешенията, дадени с приложените решения на ВКС с разбирането си, че мемориалният ордер представлява начало на писмено доказателство. Хипотезата, разрешена от въззивния съд не е такава, тъй като същият е разгледал случай, при който представения документ не е начало на писмено доказателство поради това, че няма относимост към доказването за наличие на предварителен договор, респективно няма относимост към съдържанието на същия. Докато в приложената от касатора практика се обосновава довод за приложимост на чл. 165, ал. 2 ГПК с оглед именно на валидното доказване на начало на писмено доказателство. Доколкото тези решения не разглеждат идентичен правен случай, а именно, че банков документ, в който се съдържа вписване, че плащането е извършено по предварителен договор замества предварителния договор и съставлява начало на писмено доказателство по отношение на уговореното в същия, то приложените решения са ирелевантни за установяване основанията за допускане на касационно обжалване.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 12.07.2013 г. по гр. дело № 253/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: