О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 07.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 163/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. В. К.,чрез пълномощник адв.Т. Ж. срещу решение №304/12.08.2015 г. по гр.д.№539/2014 г. на Окръжен съд-София.
Ответникът по касационната жалба Д. С. Р. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първостепенното решение за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, е недопустима с оглед законовия праг по чл.280 ал.2 ГПК,непозволяващ касационно обжалване на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.В случая са предявени обективно съединени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, като цената на първия от тях, определена съгласно правилото по чл. 69 ал.1 т.1 ГПК от търсената сума, е в размер на 228,14 лв. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото-прекратено.Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди е процесуално допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
Въззивният съд е потвърдил решение № 25/21.03.2014 г. по гр.д.№351/2013 г. на Районен съд-Своге в частите, с които ответникът М. В. К.-касатор в настоящото производство, е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на ищеца Д. С. Р. сумата 15 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в болки и страдания и загуба на обонянието в резултат на претърпяна телесна повреда на 26.12.2010 г. и сумата 228,14 лв. обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в разходи за медикаменти и лечение,ведно със законната лихва върху двете суми, начиная от 26.01.2010 г. Присъдени са разноски.В останалата част, с която искът за обезщетение на неимуществените вреди е отхвърлен до претендирания размер от 19 771,86 лв. решението като необжалвано е влязло в сила.За да постанови този резултат, въззивният съд е приел,че с влязло в сила решение по нахд №59/2012 г. на Районен съд-Своге, касаторът е признат за виновен в причиняването на черепно-мозъчна травма със счупване на тилната кост на ищеца.От заключенията на назначените по делото единична и тричленна съдебно-медицински експертизи е приел за установено,че на ищеца са причинени черепно-мозъчна травма , счупване на долна челюст ,разкъсно-контузна рана на десния крак, охлузвания по лицето, тялото и крайниците,които са довели до значителни по своя интензитет и продължителност болки и страдания. Счупването на челюстта е затруднило функциите за повече от тридесет дни, зарастването й е продължило около 3-4 месеца, като при консумация на твърда храна и промяна във времето са възможни болки в продължение на години.След проведено допълнително изследване на ищеца е поставена и диагноза аносмия след черепно-мозъчна травма, дефинитивна загуба на обоняние. Отхвърлена е възможността тя да е причинена от прекараното от ищеца инфекциозно заболяване. Експертите дават заключение,че ударът в тила е причинил по механизъм на противоудара морфологични мозъчни промени във фронталната кора на главния мозък, където са разположени обонятелните нерви и обонятелния център.Приел е за установено от показанията на свид.А.Р., че възстановяването на ищеца е продължило дълго, изпитвал силно главоболие,загубил обоняние. Въззивният съд е направил извод,че решението, с което ищецът е признат за виновен в причиняване на средна телесна повреда, е задължително за гражданския съд по въпросите, визирани от чл.300 ГПК. Посочил е, че съгласно чл.45 ЗЗД касаторът дължи поправяне на причинените от него вреди. При определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразил силата и тежестта на болките от нанесения побой, срока на възстановяване и трайната и необратима загуба на обоняние.Приел е, че то е съобразено с тежестта на вредите и че възражението на касатора за прекомерен размер е неоснователно.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1т.1 ГПК. Извежда следните процесуалноправни въпроси:
-съставлява ли процесуално нарушение произнасянето на съда с краен съдебен акт за уважаване на претенция за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане единствено въз основа на заключение на съдебно-медицинска експертиза, при наличие на приети писмени доказателства-медицинска документация, в която се съдържат различни изводи и данни за състоянието на увреденото лице; може ли изолираното заключение на съдебно-медицинската експертиза да бъде в основата на съдебното решение, ако отдава заключение за принципна , вероятна възможност, за настъпване на увреждането по твърдяния от ищеца механизъм; длъжен ли е съдът да се съобрази и с други доказателства по делото.
Намира,че по тези процесуални въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика,формирана от решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК-гр.д.№1411/2009 г., ІІІ г.о., гр.д.№378/2009 г., І г.о., гр.д.№4703/2008 г., ІІ г.о., гр.д.№1264/2009 г., ІІІ г.о., гр.д.№1371/2009 г.,І г.о., т.д.№475/2012 г., ІІ т.о. Посочва,че според разрешенията в тези решения, се допуска съществено процесуално нарушение, ако съдът възприема медицинско заключение, с даден отговор за най-вероятна причина ,без да изгради вътрешно убеждение за наличие или липса на причинна връзка. Съдът не е обвързан от заключението на вещите лица , а е задължен да го обсъди заедно с останалите доказателства по делото.
Така поставеният въпрос произтича от становище на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд и е относим към правилността на решението, постановено от него. Освен това се твърди хипотеза, която не е възникнала и не е обсъждана в обжалваното решение -че се касае за едно изолирано заключение, тъй като са изслушани две експертизи-единична и тройна, които са дали идентични становища. Обсъдени са показанията на разпитаните по делото свидетели относно релевантните факти, а медицинската документация е подробно обследвана и обсъдена в експертните заключения, като вещите лица са изградили експертното си становища въз основа на нея.Вещите лица не са дали вероятен , а категоричен отговор на въпроса за наличието на причинна връзка между нанесения побой и загубата на обоняние и са изключили всички други възможни причини-заболяване,медикаментозно лечение . Поради това с тези въпроси не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване.Не е налице и твърдяното отклонение от разрешенията в представените решения,които са относими към спора, напротив въззивният съд е процедирал в съответствие с техните постановки.
Поставят се и материално-правните въпроси:
-дължи ли съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да изложи в мотивите си конкретните увреждания на пострадалото лице, като поотделно да съобрази тяхната степен, характер, интензитет и продължителност; ограничена ли е възможността за съдебен контрол при определяне на общ размер на обезщетението за всички неимуществени вреди, без отделно съобразяване и произнасяне по горните критерии.
-в случаите, в които се претендира обезщетение за непозволено увреждане, получено като косвена последица от главни увреждания, за които е налице произнасяне в наказателното производство- как се определя по справедливост размера на това последващо увреждане; представлява ли размерът на обезщетението за последващото увреждане функция или зависимост от обезщетението, дължимо за главното увреждане и поотделно ли следва да бъдат определени размерите на тези обезщетения.
-допустимо ли е да се определи обезщетение за ексцесно увреждане в размер по-висок от размера на обезщетението за съставомерното увреждане по признатия от наказателния съд деликт.
Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в задължителна съдебна практика,създадена с решения на ВКС по гр.д.№228/2012г.,ІV г.о., гр.д.№1571/2011 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 3802/2008 г., ІІІ г.о., гр.д.№1273/2009 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 529/2009 г., ІV г.о., т.д.№ 566/2010 г., ІІ т.о., т.д.№700/2012 г., ІІ т.о., т.д. №2745/2014 г., І т.о., т.д.№ 490/2012 г., ІІ т.о., гр.д.№1065/2011 г., ІІІ г.о., гр.д.№1152/2010 г., ІV г.о., гр.д.№1304/2013 г., ІІІ г.о., гр.д. №5666/2013 г., ІІІ г.о. Според разрешенията в тях, обезщетението трябва да бъде определено на принципа на справедливостта, като съдът следва да се съобрази с броя и тежестта на уврежданията, доколко те са в причинна връзка с деянието, а така също и на новото увреждане, каквото е загубата на обоняние. Твърди,че въззивният съд не е изложил конкретни съображения, тъй като справедливостта включва винаги конкретни факти, не е съобразил относимите факти-продължителността на търпяните болки и страдания от загуба на обонянието, характерът и интензитета им. Изтъква противоречивост в мотивите относно продължителността на болките и страданията, дали тя е продължителен период, няколко месеца или повече от месец.
Трите групи въпроси са поставени общотематично и не произтичат от формираните правни изводи във въззивното решение.С така формулираните групи въпроси не може да бъде обосновано общо основдание за допустимост на касационното обжалване. Не е налице и твърдяното допълнително основание. За да бъде то доказано касаторът трябва да издири задължителна съдебна практика при пълен идентитет-факстически и правен на разглежданите случаи и да направи пълен анализ и подробна съпоставка на съдържащите се в тях изводи, да посочи в какво точно се изразява противоречието между тях. Не следва да се процедира както е сторил касаторът- да изброи множество решения, някои от които неотносими и да излага оплакванията за допуснати процесуални нарушения, вместо да изпълни задачите, които стоят пред него в селективното производство.
ВКС, състав на ІІІ г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение, тъй като не са обосновани общи и допълнителни основания за това. Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК общо основание за допустимост на касационно обжалване е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната му воля.Те не трябва да са във връзка с проблеми, които касаторът счита за важни, но по които няма произнасяне. В изложението липсват формулирани правни въпроси във връзка с приетите от въззивния съд правни разрешения, те произтичат от хипотези, които касаторът твърди,че са осъществени,но които не са реализирани. Касационният съд не може да изведе такива въз основа на твърденията и оплакванията му, тъй като би нарушил диспозитивното начало. Друга част от въпросите се отнасят до правилността на обжалваното решение, неговата обоснованост, събраните доказателства по спора.С тях също не може да се обоснове наличието на общо основание за допустимост.При липсата на общо основание,е безпредметно обсъждането на твърдяните допълнителни основания по всички въпроси.Но както беше посочено по-горе, допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не е доказано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от М. В. К. срещу решение №304/12.08.2015 г. по гр.д.№539/2014 г. на Окръжен съд-София в частта, с която е потвърдено решение № 25/21.03.2014 г. по гр.д.№351/2013 г. на Районен съд-Своге относно присъденото обезщетение за причинени имуществени вреди на Д. С. Р. в размер на сумата 228,14 лв.,ведно със законната лихва от 26.01.2010 г.,представляваща разходи за медикаменти и лечение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №304/12.08.2015 г. по гр.д.№539/2014 г. на Окръжен съд-София в останалите части..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: