О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 13.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7478/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Г. П., приподписана от адв.Ю. С., срещу решение № 6622/ 30.09.2013 г. по гр.д.№ 6430/ 2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ брачен въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба –Столична община, не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІІ-80-9/ 06.02.2012 г. по гр.д.№ 18385/ 2011 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 80 състав ,с което е оставена без уважение молбата на касатора за промяна на фамилното му име от П. на Д.. За да постанови този резулат въззивният съд е приел, че не са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ал.1 ЗГР, които да обуславят исканата промяна.Тези на които се позовава касаторът-лишаването на бащата от родителски права, неучастието му в отглеждането на молителя, неплащането на издръжка, желанието да получи фамилното име на майката, която го е отгледала, не правят фамилното име обществено неудобно или неподходящо.Същото е съставено според изискванията на императивните разпоредби на чл.13 и чл.14 ЗГР и не са налице предпоставки за изключение от това правило.Въззивният съд се е позовал на задължителна съдебна практика-решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е прието, че значимостта на обстоятелствата се преценява в контекста на всеки отделен случай, във връзка с основните принципи на гражданското право и обществения морал.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа касационни всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Извежда цитираните по-долу правни въпроси :
-дали са налице важни обстоятелства, касаещи искането за промяна на името, в противоречие с искането на касатора, представителя на прокуратурата и обстоятелствата по делото;
-налице ли е необходимост от исканата промяна;
-преценката на събраните по делото доказателства.
Твърди, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа,че не са положени усилия за изясняване на фактическата и правна обстановка в противоречие с указанията, дадени с ТР № 1/2000 г. на ОСГК; че са допуснати нарушения на процесуалните правила, като не са допуснати относими доказателства, не са обсъдени всички доводи, не е направена преценка на част от доказателствата в резултат на което са достигнати погрешни правни изводи. Счита, че е необходимо аналитично тълкуване на закона, преценка на точния му смисъл и прилагане на правните норми в контекста на съвременните обществени условия, установяване на трайна и задължителна съдебна практика, урегулиране на гражданскоправните отношения между субектите, за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Така поставените въпроси нямат характера на общо основание за допускане на касационно обжалване. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на делото и са включени в предмета на делото.Въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка по делото и с обсъждане на събраните доказателства, според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК.Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1т.1-т.3 ГПК,които са предмет на разглеждане в настоящото производство по чл.288 ГПК трябва категорично да се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК, които се разглеждат в производството по чл.290 ГПК след успешното преодоляване на фазата по селекция на касационната жалба.В случая поставените от касатора въпроси имат характера на оплаквания за допуснати процесуални нарушения и са във връзка с неговото становище за неправилност на обжалваното решение.Те не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Недоказването на общо основание за допускане на касационно обжалване е достатъчно,за да не бъде селектирана касационната жалба. В случая не е обосновано и нито едно от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, като предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 6622/ 30.09.2013 г. по гр.д.№6430/ 2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ брачен въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: