О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
гр. София, 11.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1864/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. С. К. срещу решение № 188 от 22.11.2013 г. по гр. дело № 506/2013 г. на Апелативен съд – В..
Ответникът по касация – Н. Я. К. е на становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Апелативен съд – В. е потвърдил решение № 171 от 05.07.2013 г. по гр. дело № 19/2013 г. на Шуменски окръжен съд, с което е уважен предявения от Н. К. против Я. К. и Р. К. иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко – продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място], предмет на нот. акт № 80, нот. дело № 557/06.10.2008 г., подробно описан в диспозитива на решението, като привиден, прикриващ договор за дарение и за обявяване за действителен на сключения между посочените по- горе страни договор за дарение на същия имот на основание чл. 17 ЗЗД. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че договор за продажба е бил сключен между ищецът като продавач и сина му като купувач по време на брака на последния с втория ответник Р. К. и последната не е участвала в сключването на сделката /обратно писмо/, с която страните по договора за продажба са се договорили, че продажбата е привидна и прикрива дарение, като са декларирали, че продажната цена не е плащана, както и че действителната им воля е договора за дарение, чиито правила съобразно чл. 17, ал. 1 ЗЗД следва да се прилагат в отношенията им. Прието е още, че Р. К. не е страна по сделката и по обратното писмо и макар същото писмо да няма достоверна дата, противопоставима на К., допустимо е съставянето му по време на продажбата, преди и след това. Съдът е развил мотиви относно правните последици на обратното писмо за К. е и констатирал, че отношенията й с приобретателя по продажбата и неин съпруг са влошени, живеят разделено, поради което договорът за дарение е насочен срещу нея, а това и придава качеството на трето лице, което може да оспорва с всички доказателствени средства симулацията. В следващите мотиви въззивният съд е приел, че посочените от ответницата К. свидетели не са доказали факта на плащане на цената на процесния имот, поради което оспорването е било проведено неуспешно, а относителната симулация на привидната сделка и действителността на прикритата сделка са доказани по делото.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че „въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора, а именно във връзка с твърдяната относителна симулация на процесната сделка, обвързва ли обратното писмо съпруга, който не го е подписал и не е страна по сделка, за която се твърди, че е привидна, както и какво е качеството на този съпруг по сделката”.
Поставеният въпрос е релевантен, тъй като въззивният съд се е произнесъл по него, а е налице и допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение по гр. дело № 1069/2009 г. на ВКС, І г.о. е прието, че обвързващата сила на обратния документ по отношение на съпруг, който не е подписал същия, не е задължителна за него. Прието е още, че обратният документ е договор и за това неподписалата страна не е обвързана от него. В касационното решение е отразено, че когато обратният документ е съставен, като двустранен договор, не може да се тълкува, като начало на писмено доказателство и свидетелските показания за установяване на симулацията са недопустими. Въззивният съд е приел други правни разрешения – че жалбоподателката не е следвало да участва в обратния документ и че прикритата сделка, като насочена срещу неучаствалия в нея съпруг, придава на последния качеството на трето лице, което може да оспорва с всички доказателствени средства симулацията. Това разрешение е в противоречие и с извода на ВКС, че свидетелските показания са допустими само, когато обратният документ е едностранен и разкрива волеизявлението на една от страните.
Другото основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като по него жалбоподателката се позовава на решения на ВКС – по гр. дело № 3417/2007 г. и гр. дело № 685/2008 г., създаващи казуална практика, т.е. непротивопоставима на задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК. Решението по гр. дело № 2864/2007 г. на ВКС, ІV г.о. не формира и съдебна практика, тъй като не попада сред съдебните актове по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, които са източници на задължителна и казуална съдебна практика / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 2 – 3/.
Изводите на въззивния съд по поставения правен въпрос са в противоречие с разрешенията в цитираното касационно решение по гр. дело № 1069/2009 г. на ВКС, І г.о., което като постановено по реда на чл. 290 ГПК формира задължителна съдебна практика и допуснатото от окръжния съд отклонение в правните разрешения по същия въпрос обуславя наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол.
С оглед на изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение във връзка с посочения по – горе въпрос.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 188 от 22.11.2013 г. по гр. дело № 506/2013 г. на Апелативен съд – В..
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе държавна такса в размер на сумата 1020.83 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представят документ за внасяне на таксата в деловодството на ВКС в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: