3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. София, 17.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1172/2018 г.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 21379/14.12.2017 г. по регистъра на Софийски апелативен съд, подадена от Ц. С. Д. против решение № 2185 от 26.10.2017 г. по гр. дело № 1476/2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, 10 състав.
Ответникът по жалбата – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /правоприемник на КОНПИ, съгласно пар. 6 ПЗР на ЗПКОНПИ, правоприемник на КУИИПД, съгласно пар. 3 ПЗР на ЗОПДНПИ/ в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК подържа, че не са налице основанията, предвидени в закона за допускане на жалбата до касация.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение, Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 7347 от 05.10.2016 г. на Софийски градски съд по гр. дело № 2424/2012 г., с което е отнето в полза на Държавата по искане на КОНПИ /Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ от Ц. С. Д. на основание чл. 28, вр. чл. 4 ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /отм./, незаконно придобито от последния движимо и недвижимо имущество и парични средства, подробно описани в диспозитива на първоинстанционното решение. За да постанови този резултат САС е приел, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за която ответникът по иска е сключил споразумение по НОХД № 2228/2003 г. по описа на Русенски районен съд. В мотивите на решението е констатирано, че престъпленията попадат в предметния обхват на чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./, както и че не е налице законен източник на доходи по отношение на ответника, а също така и че е установена необходимата отрицателна разлика, изискуема от закона при съпоставка на получените доходи и направените разходи за закупуване на имотите, включително вложените лични средства. Съдът е посочил, че периода на проверката на имущественото състояние на Ц. Д. е продължил от 30.04.1996 г. до 15.02.2012 г., изложил е мотиви за характера на срока за извършване на проверката по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, съгласно които този срок е предвиден, за да не се накърняват гражданските права на проверяваните лица извън необходимото, преди искането да бъде внесено в съда, а не за да се преклудира процесуалното или да се погаси материалното основание на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност. В тази връзка е цитирано решение по гр. дело № 369/2009 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о. и е направен извод за неоснователност на възражението на ответника Ц. Д. за недопустимост на иска, поради обстоятелството, че проверката за имуществото на ответника е продължила повече от 10 месеца. Касаторът поддържа, че срокът има преклузивен характер и се позовава на решение по гр. дело № 5291/2016 г. на състав на ВКС, ІV г.о. Същият счита, че след като проверката е започнала по силата на уведомление с вх. № 2265/09.12.2009 г., а решението на КУИППД за предявяване на молбата за обезпечение е с вх. № 579/19.12.2011 г., още към момента на подаване на молбата за обезпечаване на бъдещ иск, преклузивният срок за упражняване на правата по съдебен ред е бил изтекъл, поради което правото на иск, както и правото на държавата на отнемане са погасени.
Въпросът за правното значение на срока, в който проверката трябва да бъде приключена, се разрешава противоречиво от съдилищата, като за преодоляване на противоречивата практика е образувано тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Поставеният по него въпрос е формулиран, както следва: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП(отм.), чл. 74 ЗОДНПИ(отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?“. Бъдещото решение по тълкувателното дело ще даде обвързващо тълкуване по релевантния за настоящето производство правен въпрос, относно правното значение на посочения срок. Доколкото същият въпрос е обуславящ за изхода на настоящето производство, с оглед задължението на съда да следи служебно за допустимостта на същото, съобразно задължителните указания, дадени в ТР № 8/2013 г. от 07.05.2014 г. по т. дело № 8/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството по тълкувателното дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр. дело № 1172/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: