3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София, 02.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІІІ г.о.в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1997 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Р., представител на Министъра на околната среда и водите срещу решение № 7833 от 23.11.17г., постановено по в.гр.дело № 7320/17г.на Софийски градски съд в частта му. С него е потвърдено решение от 13.02.17г. на СРС, ГО, 141 състав по гр.дело № 26890/16г., с което съдът е отхвърлил предявените от Министерство на околната среда и водите срещу А. С. С. искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца на правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД следните суми : 7480.80 лв – платено без основание обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220 ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 21.05.16г.до окончателното изпълнение,и сумата от 782.28 лв обезщетение за забава върху главницата от 7840.80 лв за периода 17.05.15г- 20.05.16г.
В касационната жалба се сочат бланкетно основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, без да е посочен правен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложени са касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответницата по жалбата А. С. моли да не се допуска касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на А. С., извършено със заповед № 224 от 25.03.14г.на министъра на околната среда и водите; възстановил е служителката на работа и й е присъдил обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода 27.03.14г. – 27.09.14г.в размер на 17 424 лв.Установено е, че със заповедта за уволнение работодателят е наредил на уволнената служителка да бъде изплатено обезщетение по чл.220 ал.1 КТ за неспазения срок на предизвестие – 3 месеца.Същото е начислено в размер на 8712 лв, като с платежно нареждане от 25.08.15г. на лицето е била преведена по сметка на Д. чиста сума в размер на 7 840.80 лв.Прието е за безспорно между страните обстоятелството,че към 25.08.15г. решението за отмяна на уволнението е било влязло в сила.
При тези данни по делото въззивният съд е квалифицирал спорното материално право по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД,като не е споделил изводите на първоинстанционния съд,че плащането е на отпаднало основание по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.За да приеме исковете за неоснователни, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.271 ал.1 КТ и е счел,че С. е получила сумата добросъвестно,поради което не дължи връщането й.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени изложеното в касационната жалба, намира, че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд.Съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос е достатъчно основание да не бъде допуснат касационен контрол на обжалвания съдебен акт, без да се обсъжда наличието на останалите за това предпоставки, очертани в нормата на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв съгласно представени списък по чл.80 ГПК и адвокатско пълномощно.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.11.17г.,постановено по в.гр.дело № 7320/17г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, с адрес: [населено място], [улица] да заплати на А. С. С. от [населено място], [улица], ет.4, ап.8 сумата 700 лв за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.