O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 16.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева гр. дело № 2023 / 2018г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба вх. № 10016/ 21.11.2018 г. от „Месокомбинат Русе“ – АД , представлявано за нуждите на процеса от адв. Д. Т. и адв. С. Б., за допълване, в частта за разноски, на постановеното по гр.д. № 2023/2018г. по описа на ВКС, III- то г.о. определение № 734 от 06.11.2018 г., с което не е допуснато по жалбата на А. Ц. А. до касационно обжалване въззивно решение № 33 от 19.02.2018 г. на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 27/2018 г.
В молбата се твърди, че искането за присъждане на разноски за касационното производство е било своевременно заявено с отговора на касационната жалба и подкрепено със съответните доказателства за извършване на разхода за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Доказателствата се представят отново и сега.
Ответникът по молбата А. Ц. А., чрез адв. М. В., с отговора на молбата от 12.12.2018 г. заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1 – 2004 г.
Съставът на ВКС, III- то г.о., намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в едномесечния преклузивен срок от постановяване на съдебния акт, чието изменение в частта за разноски се иска, предвид неговата необжалваемост, така е допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна. Въпреки направеното с подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор вх. № 3726/21.05.2018 г. на касационната жалба искане за присъждане на разноски за касационното производство, съставът на ВКС не се е произнесъл с определението си по чл. 288 ГПК. Самият отговор е бил изпратен допълнително от администриращия окръжен съд, като е постъпил във ВКС след датата на образуване на гр.д. № 2023 / 2018г. Към отговора на касационната жалба на дружеството, във връзка с искането за разноски, са приложени: 1. договор за правна помощ от дата 12.04.2018 г., видно от който договореният размер на адвокатското възнаграждение за представителството пред касационната инстанция е 1200 лв. и то е платимо по банков път; 2. Данъчна фактура 4620/17.04.2018 г. издадена от адвокатското дружество за същата сума; 3. Извлечение от разплащателната сметка на адвокатското дружество за постъпила на 23.04. 2018 г. сума от 2820 лв. по фактури с №№ 4607 и 4620.
При това положение, следва да се разгледа възражението, което е допустимо, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Същото е основателно. Предвид фактическата и правна сложност на делото по обективно съединените искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ и осъществената само в рамките на отговора на касационната жалба правна защита от процесуалния представител на ответника по исковете, са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния му размер, определен по реда на чл. 9, ал.3 вр. чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 – 2004 г. Предвид предмета на исковото производство, а именно два обективно съединени неоценяеми иска по чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ, минималният размер на възнаграждението за адвокат за процесуално представителство за една инстанция се определя по чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 – 2004 г. и съвпада с размера на М. за страната към датата на сключване на договора за правна помощ. Договорът за правна помощ, в който е определен размерът на възнаграждението, е сключен на 12.04.2018 г. Към този момент М., съгласно ПМС № 316/20.12.2017 г. ( ДВ бр.102/2017 г.) е в размер на 510 лв., и това е минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство, когато обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обективно съединен с обуславящия го по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Съгласно чл. 9, ал.3 от Наредба № 1 – 2004 г,. за изготвяне на отговор по касационна жалба, без процесуално представителство, възнаграждението е ѕ от възнаграждението за процесуално представителство за една инстанция за съответния вид дело, ( в случая ѕ от 510 лв.), но не по-малко от 500 лв.
Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение под който съдът не може да слезне в случая е 500 лв. Адвокатското дружество е регистрирано по ДДС, така към тази сума, съгласно пар. 2а от Наредба № 1 – 2004 г., следва да се прибави сумата на размера на данъка от 100 лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то го.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 734 от 06.11.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по гр.д. № 2023/2018г. в частта за разноски, като
ОСЪЖДА А. Ц. А., ЕГН : [ЕГН], от [населено място], да заплати на „Месокомбинат Русе“ – АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище в гр. Русе, сумата от 600 лв. ( шестстотин лева) разноски за касационното производство по гр.д. № 2023/2018г по описа на ВКС, III- то г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: