6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1376
гр.С. , 21.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Ц. ГЕОРГИЕВА
М. ИВАНОВА
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 893 по описа за 2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника главен юрисконсулт Д. Б. З. срещу решение № ІІІ – 38 от 02.03.2011 г. по гр.д. № 171/2011 г. на Бургаски окръжен съд, трети въззивен граждански състав.
Ответникът Ж. С. К. чрез пълномощника си адвокат С. Е. в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК излага становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С решение № ІІІ – 38 от 02.03.2011 г. по гр.д. № 171/2011 г. на Бургаски окръжен съд, трети въззивен граждански състав е потвърдено решение № 1241/03.09.2010 г. по гр.д. № 7097/2009 г. на Бургаски районен съд, с което са отменени заповед № 460/08.10.2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” и заповед № 461/08.10.2009 г. за удръжки в размер на 10 % от основната месечна заплата за три месеца на Ж. С. К., издадени от изпълнителния директор на [фирма], [населено място], осъдено е [фирма], [населено място] да заплати на Ж. С. К. сумата 520 лв. направени по делото разноски, а на държавата, по сметка на БРС държавна такса върху уважените искове в общ размер от 160 лв. С въззивното решение е осъдено „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, [населено място] да заплати на Ж. С. К. направените разноски пред въззивния съд в размер на 350 лв.
Съгласно приетите правни разрешения в тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия, т. 1 /ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на О./, вероятното съществуване на пороци във въззивното решение относно неговата валидност и допустимост, обуславя допускането на касационен контрол, поради което и с оглед на поддържаното в касационната жалба възражение, че исковата претенция е недопустима, следва преди произнасянето по направеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на ВКС да разгледа поддържаното становище на касатора, обуславящо недопустимост на съдебния акт. Исковата молба за отмяна на заповед № 461/08.10.2009 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място] има за предмет трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, тъй като страни по същия са служител и работодател, а съдържанието му засяга изпълнението на трудово правоотношение, възникнало от трудов договор. Като съдържаща претенция, чиято обстоятелствена част и петитум отговарят на легалната дефиниция за трудов спор, исковата молба в частта, отнасяща се до отмяната на заповед № 461/08.10.2009 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място], за която се поддържа посоченото възражение е процесуално допустима, тъй като трудовите спорове се разглеждат по съдебен ред. Това е обусловило произнасянето на първоинстанционния съд по същество, а след сезирането на въззивния съд с жалба от ответника и произнасянето по същество от състав на втората инстанция. Допустимостта на иска следва още и от липсата на друг способ за защита срещу ангажиране имуществената отговорност на ищеца с цитираната заповед. В случая няма данни за оспорване от ищеца на основанието или размера на отговорността, определени със заповед № 461/08.10.2009 г. на работодателя по реда на чл. 210, ал. 4 във вр. с чл. 210, ал. 1 ГПК, съответно липсват данни за проведено производство по чл. 210, ал. 3 ГПК. Развитите в жалбата съображения по поставения въпрос, включително оплакванията за незаконосъобразно процедиране от втората съдебна инстанция вследствие приемане на иска за отмяна на заповед 461/08.10.2009 г. за съвместно разглеждане с иска за отмяна на заповед № 460/08.10.2009 г. не обосновават довод за процесуална недопустимост на въззивното решение. Всички изложени обстоятелства обуславят липсата на основание за допускане на касационен контрол във връзка с вероятното съществуване на пороци във въззивното решение относно неговата допустимост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК страната не е посочила правни въпроси от значение за изхода по делото, които е задължена да отрази точно, както и да мотивира в някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК, съгласно разясненията в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на О.. К. е формулирал като процесуален следният въпрос: „Предявеният иск за отмяна на заповед № 461/08.10.2009 г. за налагане на санкция по реда на Вътрешните правила попада ли в хипотезата на чл. 357 от КТ”. Същият въпрос не е поставен във връзка с възприетите от въззивния съд правни разрешения и не е обосновано отклонение от задължителна или казуална съдебна практика, съответно не са развити доводи за постановяване на въззивното решение в съответствие с неправилна според жалбоподателя съдебна практика или съдебна практика, която той счита за нуждаеща се от осъвременяване – хипотези, очертаващи случаи, които са „от значение за точното прилагане на закона” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК / съобразно разясненията в т.1, т. 2, т. 3 и т. 4 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на О. /. Въпросът не е въведен и във връзка с възприетите от въззивния съд правни разрешения, по които да е обоснована от касатора липсата на съдебна практика по приложението на разпоредби, които той счита и аргументира като непълни, неясни или противоречиви – хипотези, очертаващи случаи, които са „от значение … за развитието на правото” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно разясненията в т. 4 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на О. /.
К. е формулирал като материалноправен следният въпрос, по който твърди, че „няма трайно съдебна практика”: „Възможно ли е дисциплинарната процедура да започне не по сигнал на прекия ръководител на работника, а по жалба на трето лице, което е ощетено от поведението му и със заповедта за налагане на наказание да се извърши препращане към това писмо”. Инициирането на действията по налагане на дисциплинарно наказание и възможността тяхното осъществяване да започне по жалба на трето лице не са обсъждани от въззивния съд. Липсата на произнасяне по този въпрос изключва разглеждането му в настоящето производство. М. или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, по който е обективирана правна воля на съда, отразена в решението му. Възможността дисциплинарното наказание да бъде мотивирано чрез препращане в заповедта към писмо на трето лице до работодателя е отхвърлена като начин за изпълнение разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ от въззивния съд, но за да бъде въведено общо основание, по което да се прецени допускането на касационен контрол на обжалваното решение, въпросът следва да бъде развит в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК от касатора. Последният не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез посочване на разпоредбите, които той счита и аргументира като непълни, неясни или противоречиви – хипотези, очертаващи случаи, които са „от значение … за развитието на правото” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно
разясненията в т. 4 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на О. /.
К. е формулирал като материалноправни и следните въпроси:
„В какво се състои задължението на инвеститорския контрол и дали той следва да следи за точното и коректно изготвяне и съставяне на акт образец 19 за извършените СМР, като се спазват клаузите на подписания между страните договор или да следи за точното съставяне на отчетната документация само с оглед интересите на работодателя и в нарушение на постигнатите с трети лица договорености. Несъобразяването със сключените от работодателя му договори от страна на работника съставлява ли неизпълнение на трудовите му задължения по проверка на отчетната документация за извършените СМР”.
Съдържанието на инвеститорския контрол и интересите, които е трябвало да бъдат охранявани при упражняването му от ищеца са фактически въпроси, засягащи обстоятелства относно трудовата му функция. Само правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд и които отговарят на характеристиките на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, съобразно дадените в ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на О. разяснения формират основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Фактическите въпроси са извън предмета на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението на касатора, че ищецът не се е съобразил със сключените от работодателя договори с трети лица не може да послужи като обстоятелствена част на въпроса – съставлява ли това несъобразяване неизпълнение на трудовите задължения по проверка на отчетната документация за извършените СМР. Правомерността на поведението на ищеца, респективно допуснати от него нарушения на трудовите задължения са относими към изводите на въззивния съд, обосноваността и законосъобразността на които не се проверяват в настоящето производство, а се разглеждат в производството по чл. 290 ГПК, ако бъде допуснат касационен контрол. Освен това решаващите изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото засягат друг въпрос –изпълнението на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ от работодателя във връзка, с което не са формулирани въпроси съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да се поставят във връзка с правните разрешения на въззивния съд, а не съобразно субективното становище на касатора, съдържащо неговата оценка за изпълнението на трудовите задължения. С поставените въпроси не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ – 38 от 02.03.2011 г. по гр.д. № 171/2011 г. на Бургаски окръжен съд, трети въззивен граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: