О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 16.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 774/2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№7313/17.07.2012 и частна жалба вх.№1038/24.10.2012 на В. Д. Д. и С. К. Д., подадени чрез процесуалния им представител адв.Д. Й. И., срещу определение №247/28.06.2012 г. и определение № 333/09.10.2012 г. постановени по гр.д.№427/2012 г. на ВКС,І г.о.
Ответникът по частната жалба В. Г. В., в писмени отговори, дадени чрез процесуалния му представител адв.Д. А. изразява становище, че същите са неоснователни.Не претендира разноски.
Частните жалби са подадени от надлежни страни, в законовите срокове, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове по реда на чл. 274 ал.2 изр.2 ГПК и са допустими.
По делото съдът установи следното:
Против жалбоподателите са предявени отрицателни установителни искове за собственост по чл.124 ал.1 ГПК с предмет пет недвижими имота, представляващи ниви, намиращи се в землището на [населено място], [община], по които с постановено от първоинстанционния съд решение е прието за установено,че те не са техни собственици. Същото е потвърдено от въззивния съд. С първото обжалвано определение въззивното решение не е допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.2 ГПК, тъй като данъчната оценка на всяка една от процесните ниви е под 5000 лв. ВКС е изложил съображения,че в производството са били предявени субективно и обективно съединени искове, като цената на всеки един от тях се определя от данъчната оценка на вещното право,предмет на разглеждане и която е под определения в закона минимум. С второто обжалвано определение е същото е изменено, като на основание чл. 248 ГПК е допълнено и са присъдени на ответника по касационната жалба 1 800 лв. направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Така съдът е уважил искане за разноски на ответника по касационната жалба направено в отговора, по което не се е произнесъл с първия постановен от него акт. Приел е,че възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно, а размерът е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.
Жалбоподателите считат, че неправилно е определена цената на предявените искове в размер съответстващ на данъчната оценка на имотите. Считат,че тя трябва да бъде съобразена с посочената пазарна цена в приложените по делото нотариални актове. Твърдят,че не следва да им се възлагат в тежест разноските на насрещната страна, тъй като са подали касационна жалба водени от възможността за обжалване, съдържаща се като указание във въззивното решение, както и че не е представен списък на разноските , а адвокатското възнаграждение е прекомерно.
След преценка на правните доводи на жалбоподателите, настоящият съдебен състав на ВКС, трето г.о. счита,че те са неоснователни.
Изменението в чл.280 ал.2 ГПК, с което се въвежда по-висок праг за допустимост на касационен контрол е в сила от 21.12.2010 г./ДВ бр.100/2010 г./ Производството по повод касационната жалба е образувано на 04.04.2012 г., когато тя е подадена и поради това процесуалният ред за разглеждането й е този съгласно посоченото по-горе изменение в ГПК. Имотите ,предмет на предявените искове са с данъчни оценки под 5000 лв., които определят и цената на исковете .Фактът, че те са били предмет на покупко-продажби, по някои от които е реализирана по-голяма от 5000 лв. продажна цена , е без правно значение. Цената на предявените искове се определя към момента на предявяването им, съобразно данъчната оценка на имотите.Пазарната цена може да бъде от значение само когато няма данъчна оценка съгласно чл.69 ал.1 т.2 ГПК. Чл.70 ал.1 ГПК предвижда възможност ответникът да повдигне въпрос за цената на иска най-късно в първото по делото заседание.То е проведено на 24.10.2011 г., без жалбоподателите да направят възражение в тази насока.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите,че не следва да дължат разноски за касационното производство.Повод те да бъдат направени от насрещната страна е подадената касационна жалба, а не неправилното указание на въззивния съд за допустимост на касационното обжалване.Поради това не може да бъде избегнато приложението на чл.78 ал.1 ГПК. Когато страната е направила само един разход, както е в случая- за адвокатско възнаграждение, не е необходимо да се съставя списък на разноските.Неоснователно е и оплакването за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.То е съобразено с предвиденото относно размера му в чл.9 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Частните жалби са неоснователни , а обжалваните определения следва да бъдат потвърдени.
По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №247/28.06.2012 г. и определение № 333/09.10.2012 г. постановени по гр.д.№427/2012 г. на ВКС,І г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: