4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1260
[населено място] 22.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ИВАНОВА
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 825 по описа за 2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. А. Х. чрез пълномощника му адвокат М. З. срещу решение № 67 от 01.03.2011 г. по гр.д. № 1045/2010 г. на Добрички окръжен съд, състав на гражданско отделение.
Ответникът по касационната жалба – Т. П. Х. в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК излага становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Добричкият окръжен съд се е произнесъл по молбата, предявена от И. А. Х. за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на И. И. Х., възложени с решение № 14 от 05.12.2008 г. по бр.д. № 2136/2008 г. на Добрички районен съд на майката Т. П. Х. и за определяне на нови, като е отменил първоинстанционно решение № 82 от 19.10.2010 г. по гр.д. № 875/2010 г. на Добричкия районен съд, постановил е решение, с което е отхвърлил молбата и е осъдил И. А. Х. да заплати на Т. П. Х. сумата 565 лв. разноски по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната не е посочила правния въпрос от значение за изхода по делото, който е задължена да отрази точно, както и да мотивира в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК съгласно разясненията в т.1 на тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2009 г. на общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на О./. К. твърди, че „ Д. неправилно се е произнесъл по материално правен и процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – Постановление № 1 от 12.11.1974 год. по гр.д. № 3/1973 г. на Пленума на ВС, т. 5 – изменение на мерките относно упражняване на родителските права”. В случая жалбоподателят не е изпълнил посоченото процесуално задължение, тъй като не е отразил възприетите от въззивния съд правни разрешения по приложението на чл. 59 СК и отклонението им от дадените в т. 5 от постановление № 1 от 12.11.1974 год. по гр.д. № 3/1973 г. на Пленума на Върховния съд /ППВС/ разяснения относно промените, засягащи положението на децата по смисъла на тогава действащия чл. 29, ал.2 СК от 1968 г., отменен със СК от 1985 г., ДВ, бр. 41 от 1985 г., последният, отменен със СК, ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г., в който регламентът е в чл. 59, ал. 4. Твърдението, че окръжният съд е изложил изводи, противоречащи на задължителната съдебна практика, формирана с цитираното ППВС е общо и с него страната не е посочила противоположните правни виждания на въззивния съд, с които съдебният състав не е съобразил указанията на Върховния съд /ВС/ по тълкуване на правните разпоредби. За това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е очертан правен въпрос, дефиниран в т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на О., като такъв, който е от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Не съставлява формулиране на правен въпрос отразяването на правното основание на молбата по чл. 59, ал. 9 СК, какъвто е използваният от касатора начин за въвеждане на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Във всички случаи на произнасяне по правен спор въззивният съд разглежда правното основание на иска и във връзка с елементите му извежда правни доводи, изразяващи вижданията за точния смисъл на конкретна норма, резултат на тълкуването й от съдебния състав и прилагането спрямо казуса. Именно тези изводи, определящи решението по делото съставляват правни разрешения по правоприлагането, съдържащи казуално тълкуване по индивидуален спор и тяхната ясна и точна формулировка, обоснована със съществуващи според страната различия с общото /нормативно/ тълкуване или казуалното /инцидентно/ тълкуване последната е задължена да въведе в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Вместо посоченото изложение касаторът изтъква фактите, които в хода на производството съобразно неговото субективно виждане са били доказани, а именно промяната на конкретни обстоятелства, релевантни за изхода на делото, третирани и в цитираното ППВС. Същият е посочил за правно значими влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, конкретизирайки, че от месец юли 2009 г. майката е напуснала страната и детето се отглежда от бабата и дядото по майчина линия до 27.02.2010 г. – момента на поемане на грижите от него като баща, травмирането на детето, настъпило според твърденията му от родителите на майката, изпадане в невъзможност на родителя, при когото детето е, да упражнява родителските си права поради напускане на страната, защото майката редовно напускала страната от юли 2009 г. и се връщала на около 6 месеца, само за 10 дни в Република България, желанието на детето да живее при молителят, което следвало да се вземе предвид.
Изброените от касатора обстоятелства действително са очертани в ППВС и са квалифицирани в мотивите съобразно последиците за развитието на децата в отделни групи, а именно промени засягащи положението на децата, промени засягащи мерките и тяхната ефективност, обстоятелства които са свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите по повод задължително спазване на мерките по чл. 29, ал. 1 СК /отм./ – виж т. V от ППВС № 1 от 12.ХІ.1974 г. В. съд при формиране на решаващите си изводи видно от изложените мотиви е имал предвид разясненията, дадени с цитираното ППВС, съответно и отразените в т. V и е възприел правни разрешения, в които са отчетени не само установените в производството релевантни за случая факти, но и тяхното отражение върху интересите на детето предвид разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК. По този начин въззивният съд е постановил решението си съобразно задължителната съдебна практика. Твърдението на касатора за доказани, но несъобразени от окръжният съд обстоятелства са общи оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Страната не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, както и на друго основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не е посочила правен въпрос в някоя от хипотезите на разпоредбата.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора, касаторът следва да заплати на ответницата направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие възлизат на сумата 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67 от 01.03.2011 г. по гр.д. № 1045/2010 г. на Добрички окръжен съд, състав на гражданско отделение.
ОСЪЖДА И. А. Х. от [населено място], [община] да заплати на Т. П. Х., жив. [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ап. 5 направените в настоящето производство
разноски в размер на сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: