4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
гр. София, 27.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ИВАНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. д. № 1283/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на едноличен търговец „З. Г. – З. Н.” – [населено място] срещу решение № III – 100 от 16.06.2011 г. по гр.д. № 817/2011 г. на Бургаски окръжен съд, трети въззивен граждански състав.
Ответникът по касация – едноличен търговец „ТАНИЛА – Т. Т., [населено място] в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С решение № III – 100 от 16.06.2011 г. по гр.д. № 817/2011 г. на Бургаски окръжен съд, трети въззивен граждански състав е отменено решение № 29/08.03.2011 г. по гр.д. № 403/2009 г. на Карнобатски районен съд в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от въззиваемия срещу жалбоподателя искове по чл. 233, ал.1 и 236, ал. 2 ЗЗД, имуществената претенция в размер на сумата 7332 лв. за периода от 16.01.2009 г. до 12.06.2009 г. със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските и е постановено ново, с което исковете са отхвърлени, а въззиваемият е осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски за двете съдебни инстанция в размер на сумата 1568.70 лв. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която районният съд се е произнесъл по предявения от въззиваемият срещу жалбоподателя иск за заплащане на сумата 3352.66 лв., обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 12.06.2009 г. до 28.09.2009 г. със законната лихва върху сумата от 12.06.2009 г. до окончателното й изплащане, като е прекратено производството в тази част.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК е поставен следния въпрос, определен от касатора като процесуалноправен:
„При неправилна квалификация на фактите от първата инстанция следва ли въззивната инстанция да обезсили постановеното от първата решение, приемайки, че съдът се е произнесъл по непредявен иск или следва да потвърди решението, като приеме правилната правна квалификация на изложените факти”.
Жалбоподателят не е посочил изрично иска във връзка, с който е въвел горния въпрос, но предвид съображенията в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК по него, които засягат въззивното решение в частта, с която второинстанционният съд е обезсилил първоинстанционния акт, следва да се приеме, че правният въпрос засяга произнасянето на окръжния съд по претенцията за заплащане на сумата 3352.66 лв., обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 12.06.2009 г. до 28.09.2009 г. Останалите претенции съдебният състав е разгледал по същество и цитираният въпрос не е относим към решението по тях. В. съд не се е произнесъл по така формулирания въпрос. В мотивите на обжалваното решение не е бил разглеждан случай относно правомощията на съда по чл. 270, ал. 3 ГПК в хипотеза, при която е осъществена неправилна квалификация на фактите. В. съд е обсъдил обстоятелствената част и петитума на исковата молба така, както са заявени и след като е констатирал, че обезщетението за ползване на недвижим имот е за времето от 12.06.2009 г. до 28.09.2009 г., т.е. е за бъдещ период е обосновал извод за процесуална недопустимост на иска. При обсъждането й, въззивният съд се е произнесъл по неправилното процесуално въвеждане на петитума, обуславящо процесуална пречка за разглеждане на иска по същество, а не се е произнесъл по квалификация на фактите, както необосновано поддържа касаторът в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпросът на касатора е извън изложените доводи на въззивната инстанция. Обсъждането на фактите и подвеждането им под конкретен фактически състав съдът извършва по същество само при редовно сезиране с допустим иск. Основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК има за предмет правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, а по правни въпроси, по които не се е произнесъл не може да се формира противоречиво произнасяне, с което да възникне отклонение от задължителна или казуална съдебна практика /чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/, да се формира неправилна или неактуална съдебна практика, или да се тълкува непълна, неясна или противоречива правна уредба – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /в този смисъл са разясненията в тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд, т.1-4/. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение в някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК. В конкретният случай това задължение не е изпълнено, като не са обосновани общи и допълнителни основания по цитираните норми.
Следващият въпрос е поставен от касатора отново извън предметното съдържание на правните въпроси, по които се е произнесъл Бургаският окръжен съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, въпросът е формулиран така:
„Намира ли приложение ограничението на чл. 11, ал. 2 от ЗОС към имущества, които са собственост на търговски дружества”.
В. съд е приел, че с процесния договор от 15.08.2008 г. е пренает имот, частна общинска собственост, за който ищецът е плащал наем на община – К. по предходен договор от 01.04.2005 г. Разгледаният в мотивите на обжалваното решение случай засяга хипотеза, при която е пренаета вещ, собственост на общината в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Бургаският окръжен съд не се е произнесъл по посочения по – горе въпрос и съответно не е излагал доводи по него и както се изложи по – горе при това положение не може да се формира противоречиво произнасяне, с което да възникне отклонение от задължителна или казуална съдебна практика /чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/, да се формира неправилна или неактуална съдебна практика, или да се тълкува непълна, неясна или противоречива правна уредба – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И по този въпрос касаторът не е изпълнил задължението си да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение в някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията – общи и допълнителни по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски за настоящето производство, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III – 100 от 16.06.2011 г. по гр.д. № 817/2011 г. на Бургаски окръжен съд, трети въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА едноличен търговец „З. Г. – З. Н.”- [населено място] да заплати на едноличен търговец „ТАНИЛА – Т. Т.- [населено място] направените разноски за настоящето производство в размер на сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: