5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
гр. София, 29.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ИВАНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. д. № 1288/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. И. Д., лично и като собственик и управител на [фирма], [населено място] и И. С. Д. срещу решение № 124/07.04.2011 г. по гр.д. № 426/2010 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Ответникът по касация – К. И. Т. в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – Ц. В. Д. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
К. са направили изричен довод за недопустимост на въззивното решение, като са развили съображения за произнасяне на Окръжен съд – Благоевград по нередовна искова молба, тъй като Ц. В. Д. е дъщеря на ищцата и на починалият й съпруг, а като наследник на последния е носител на самостоятелни права. Жалбоподателите считат, че решенията на двете съдебни инстанции са постановени при нарушения на съдопроизводствените правила, а именно на чл. 15, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 26, ал. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочили, че обжалват въззивното решение, тъй като считат, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос /неформулиран/. Направено е позоваване на нормите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, без излагане на конкретни доводи за тяхната приложимост към конкретния случай.
Съгласно приетите правни разрешения в тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2009 г. на Общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия, т. 1, вероятното съществуване на пороци във въззивното решение относно неговата валидност и допустимост обуславя допускането на касационен контрол, поради което и с оглед на поддържаното в касационната жалба становище за нередовност на сезирането при подаване на исковата молба следва настоящият състав на Върховния касационен съд да го разгледа, за да прецени допускането на касационно обжалване на въззивното решение.
От съдържанието на исковата молба се установява, че между обстоятелствената й част и петитума е налице противоречие, което поражда неяснота относно заявените претенции. К. И. Т. при изложение на обстоятелствата, на които основава исковете си е посочила, че на 11.09.1996 г. е починал съпругът й – В. Т. и съобразно разпоредбите на ЗН, неговите наследници са, тя и дъщеря й при дялове – ? за нея и ? за дъщеря й. Освен това в исковата молба е отразено, че при третата по време на извършване продажба, обективирана в нотариален акт № 48, том III, н.д. № 842/1996 г. на нотариус при Районен съд – Разлог като продавачи са описани ищцата и дъщеря й, последната действаща лично за себе си и като пълномощник на К. Т.. При заявяване петитумите на всеки един от обективно съединените искове не са били съобразени посочените по – горе факти, за да бъде приведена обстоятелствената част на исковата молба в съответствие с претендираните права, исканията да бъдат точно формулирани и да е ясен предмета на делото, по който е сезиран да се произнесе съда, респективно да бъде определен обема на спорното право по отношение на всеки един от договорите за покупко – продажба на процесните недвижими имоти, предмет на нотариалните актове, подробно описани в исковата молба. В. съд като инстанция по съществото на спора упражнява съдебен контрол по редовността на исковата молба, поради което има и задължението преди разглеждане на делото по същество да провери редовността й, като проведе и производство по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 ГПК, когато това е необходимо /в този смисъл са разясненията в тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2001 г. на Общото събрание на гражданска колегия, т. 4, намиращо приложение по въпроса/. Такова производство предвид посоченото по – горе съдържание на исковата молба, при което липсва съответствие между обстоятелствената й част и петитума не е реализирано, а това поражда неяснота относно заявените претенции и нередовност на сезирането.
Изложените по – горе съображения поставят въпроса за евентуалната недопустимост на въззивното решение, която обуславя допускането на касационен контрол, в какъвто смисъл са правните разрешения в тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2009 г. на Общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия, т. 1. На това основание следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, предмет на касационната жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на други основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и не са посочени съображения във връзка с приложената съдебна практика, които да бъдат предмет на разглеждане. Касационната жалба не е подадена от всички ответници по исковете, подадена е от К. И. Д., лично и като собственик и управител на [фирма], [населено място] и И. С. Д.. Не е постъпила жалба от Ц. В. Д.. Касационното обжалване обаче следва да се допусне по отношение на цялото въззивно решение, тъй като ответниците по исковете са необходими другари и подадената жалба поражда правни последици и в правната сфера на необжалвалия необходим другар, поради наложителността от идентитет на решението по отношение на всички тях. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат държавна такса в размер на сумата 1203.43 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124/07.04.2011 г. по гр.д. № 426/2010 г. на Окръжен съд – Благоевград.
УКАЗВА на касаторите К. И. Д., [фирма], [населено място] и И. С. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщенията да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на сумата 1203.43 лв, в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
0