3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1204
С., 12.12. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Симеон Чаначев
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 947/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от А. И. П. чрез адвокат С. Р., срещу въззивното решение № 854 от 28.06.2011 г. по в. гр. д. № 716/2011 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация и ответник по делото [фирма] [населено място] не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 346 от 03.02.2011 г. по гр. д. № 10854/2009 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на незаконно изграден строеж, представляващ разширяване с 20 кв. м. на собствения на ищцата /сега жалбоподателка/ апартамент № 5 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] посредством изливане на две железобетонни плочи, едната свързана с пода на апартамента, а другата – с тавана на същия, които се придържат от седем носещи колони от железобетон, както и за възстановяване на имота в състоянието, в което е бил преди нарушението, чрез ремонтиране на пробитите отверстия в плочите на пода и тавана, с които е захванат този строеж.
По делото е установено, че въз основа на договори за учредяване право на строеж, сключени с Общината [населено място], и разрешение за строеж № 55 от 10.02.2009 г. на главния архитект на общината, е разрешено изграждането на пристройка на тераси към апартаменти във вход 12 на жилищния блок, в който се намира и собственият на ищцата апартамент. Извършването на строително-монтажните работи е възложено на ответника в качеството му на изпълнител по сключен с него договор за строителство от 29.06.2009 г. и анекс от 30.06.2009 г., по проекти и количествени сметки, предоставени от възложителя – собствениците на тези жилища, на чието име е издадено разрешението за строеж.
Въззивният съд приел, че косвен съдебен контрол за валидност на разрешението за строеж е недопустим, предвид нормата на чл. 156 ЗУТ. При липса на твърдения и доказателства актът да е отменен по реда на чл. 216 ЗУТ, съдът следва да зачете неговото действие. Косвеният съдебен контрол е недопустим и предвид възможността по чл. 147-149 АПК за подаване на жалба за обявяване нищожност на административните актове без ограничение във времето.
На следващо място съдът приел, че искът по чл. 109, ал. 1 ЗС следва да бъде насочен срещу този, който нарушава правото на собственост на ищеца, както и е носител на материалното право, упражняването на което се сочи като въздействие, ограничаващо правото на собственост. В случая твърдяното от ищцата нарушаване на правото й на собственост е от реализирането посредством сключения с ответника договор за строителство и извършване на строително-монтажни работи по учреденото в полза на собственици на отделни апартаменти право на строеж. Осъществяваните от ответника дейности не са лично за него като собственик на обект в блока, а въз основа на този договор, т. е. титулярството на гражданското правоотношение не му принадлежи. Затова и той не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск.
С оглед данните по делото налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос, уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд съгласно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: следва ли ответникът по иск по чл. 109, ал. 1 ЗС да е носител на конкретно вещно право, упражняването на което се сочи като въздействие, ограничаващо правото на собственост на ищеца, или ответник може да бъде всяко лице, което с действията си ограничава вещно право на ищеца. Доколкото се твърди противоречие с ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, касационното обжалване следва да се допусне на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Останалите повдигнати в изложението въпроси не са предмет на разглеждане в настоящия етап на касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 854 от 28.06.2011 г. по в. гр. д. № 716/2011 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 77.50 /седемдесет и седем лв. и 50 ст./ лева и в същия срок да представи в канцеларията на съда квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: