4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр.София, 27.04.2011г.
Върховен касационен съд на РБ, Гражданска колегия, петчленен състав, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОРИС ИЛИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 12 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на С. Н. К. против решение от 15.12.2010 г. по гр.д. № 642/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, с което в производство по чл. 80 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност на нотариус С. Н. К. е наложено дисциплинарно наказание „порицание”.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се поставя правни въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на делото, а именно за допустимостта на съдебния акт, постановен при липса на сезиране от ненадлежен орган и за това налице ли е компетентност на ВКС да преценява извършено ли е нарушение от нотариуса при нотариално удостоверяване и за налагане наказание на основание чл.75, ал.1, т.1 ЗННД, когато Д. комисия при Н. камара на РБ е приела, че липсва нарушение. Твърди се, че разрешаването на този правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото предвид създаване на съдебна практика по него – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба, НК на РБ България и М. на правосъдието не представят писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, петчленен състав, прие следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване акт пред петчленен състав по силата на чл. 80, ал. 3 ЗННД, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Производството по делото пред тричленен състав на ВКС е било образувано по жалба на Н. камара на Република България, представлявана от председателя на Съвета на нотариусите, срещу решението на Д. комисия на Н. камара на РБ по дисциплинарно дело № 1/2010 г. от 9.ІІІ.2010 г., с което не е наложено дисциплинарно наказание по чл. 74 ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) на нотариус С. К., вписана в регистъра на Н. камара под № 234 с район на действие – съдебен район на А. районен съд и е прекратено производството по дисциплинарно дело № 1/2010 г. С решение от 15.12.2010 г. по гр.д. № 642/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, е отменено решението на Д. комисия и е наложено наказание “порицание”. Съдът е приел, че от фактическа страна е установено по делото, че на 17.ІV.2008 г. В. Х. е упълномощил с адвокатско пълномощно ( т.е. без нотариална заверка на подписа) адв. М. К. (живееща на съпружески начала със сина на Х. – Л.) да го представлява по гр.дело, както и да упълномощи сина му Л. Х. да го представлява пред всички търговски банки, включително и Д., като се разпорежда със набраните влогове. На 20.VІІ.2009 г. по искане на адв.М. К. е извършена нотариална заверка от страна на нотариус С. К. върху пълномощно, с което адв. М. К. като пълномощник на В. Х. упълномощава сина му Л. Х. да го представлява пред всички административни, финансови и съдебни институции, да се разпорежда неограничено като тегли и внася или прехвърля суми от и във всички срочни и безсрочни влогове и разплащателни сметки във всички търговски банки, включително и Д.. С това пълномощно са изтеглени около 20 000 лв на В. Х. от сина му Л. на 20.VІІ.2009 г. и на 10.VІІІ.2009 г. На 20.VІІІ.2009 г. В. Х. оттегля пълномощното на М. К. и подава жалба до дисциплинарната комисия при Н. камара срещу нотариус К.. При тези данни съдът е приел, че извършеното преупълномощаване от адв. К. на сина на В. Х. – Л. Х., макар и да е с нотариална заверка на подписа на преупълномощителят, е извършено в нарушение на чл. 423 от ТЗ, тъй като е било необходимо да се изиска нотариална заверка и на първото пълномощно спрямо адв. К. относно влоговете и като не е спазила посоченото законово изискване, нотариус К. е допуснала дисциплинарно нарушение по чл. 75 от ЗННД. При определяне наказанието съдът е взел предвид, че досега на същия нотариус не са налагани никакви санкции и не е имало постъпили жалби срещу нея, което обуславя определяне на най-лекото наказание по т.1 на чл. 75 от ЗННД – порицание, тъй като е налице виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на Н. камара по смисъла на чл. 74 от ЗННД.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, петчленен състав, приема, че не е налице соченото основание за допускате на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по поставения въпрос за допустимостта на постановения от тричленен състав на ВКС съдебен акт поради нередовност на жалбата, с която е сезиран. Жалбата срещу решението на дисциплинарната комисия е подписана от председателя на съвета на нотариусите Д. Т., но по делото е постъпил препис-извлечение от протокол № 4 от 19.ІІІ.2010 г. от заседание на Съвета на нотариусите, удостоверяващ взето от колективния орган решение да се обжалва решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 1/2010 г. Това решение е прието без гласове против и въздържали се, така че подадената жалба е в съответствие с изразеното съгласие на колективния орган, а не е еднолично решение на председателя на Съвета на нотариусите и то предшества подаване на жалбата, поради което не се налага потвърждаване на действията на председателя на Съвета на нотариусите, както правилно е приел тричленния състав на ВКС. Служебното задължение на съда да следи за спазване на съществени процесуални норми, обуславящи допустимост на съдебното решение, трябва да се разпростре и във фазата по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК, но в случая не е налице недопустимост на обжалвания съдебен акт.
Що се касае до поставения в изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК въпрос за това налице ли е компетентност на ВКС да преценява извършено ли е нарушение от нотариуса при нотариално удостоверяване и за налагане наказание на същия на основание чл.75, ал.1, т.1 ЗННД, когато Д. комисия при Н. камара на РБ е приела, че липсва нарушение, то същият не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и не обуславя основание за допускане на касациа по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.80, ал.3 ЗННД не е неясна, а изрично предвижда компетентност на ВКС да разгледа спора по същество, т.е. задължава го да се произнесе както по отношение наличието на дисциплинарно нарушение, извършено от нотариус, така и по вида на дисциплинарното наказание, което следва да му бъде наложено, когато констатира извършено нарушение. Правният въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, каквото твърдение няма в жалбата или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са неясни, непълни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им – т.4 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС.
В конкретния случай в изложението на жалбоподателката се съдържат твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на съдебния акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон и същите не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, петчленен състав на ВКС
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.12.2010 г. по гр.д. № 642/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение по жалба на С. Н. К. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: