4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр. София, 15.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 4303/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Обредни дейности“ ЕООД с ЕИК 104521208 със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Беляковско шосе“ № 22, чрез пълномощник адв. Т. Т. срещу решение № 324 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 485/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът по касационна жалба Й. И. М., чрез адв. М. И. е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК, в който е изложил съображения за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Окръжен съд – Велико Търново след отмяна на решение № 430 от 14.05.2018 г. по гр. дело № 4220/2017 г. на Районен съд – Велико Търново, е уважил предявените от Й. И. М. против касатора обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ – признал е за незаконно и е отменил уволнението на ищеца, извършено със заповед № 015 от 01.11.2017 г. на управителя на дружеството – работодател; възстановил е ищеца на заеманата от него преди уволнението работа на длъжност „гробар“ и е осъдено дружеството да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението – от 01.11.2017 г. до 01.05.2018 г., в размер на 4 026 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.12.2017 г. до изплащането й. Присъдени са и разноски в полза на ищеца, възлизащи на 1 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че ищецът само е декларирал, че е уведомен от работодателя да представи официален документ, удостоверяващ наличието на обстоятелства, при които е приложима предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ, вкл. и когато работникът или служителят е трудоустроен. Поради липсата на определен от работодателя срок за изпълнение и представяне на такъв документ е установено отсъствие на виновно поведение у ищеца за непредставяне на информация за трудоустрояването му, поради което е направен извод, че закрилата, с която той се ползва по чл. 333 КТ не е преодоляна. Затова е прието, че само на това основание уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращение в щата, е незаконно и подлежи на отмяна. Като последица от уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ е уважен и искът за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „гробар“ – по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и този по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ с присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, от 01.11.2017 г. до 01.05.2018 г., в размер на 4 026 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Решение № 44/10.02.2014 г. по гр. д. № 4497/2013 г., ІV г.о. и Решение № 186/17.02.2004 г. по гр. д. № 1840/2002 г., ІІІ г.о. въззивният съд е разрешил правния въпрос за приложението на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и произтичащото от това задължение на работодателя да събере предварително информация от работниците или служителите, сред които смята да проведе уволнение поради съкращение на щата, за извършено тяхно трудоустрояване, като е приел, че макар да е изискал такава информация работодателят е следвало да определи и срок, в който да се ангажират доказателства за това обстоятелство – ако са налице.
Повдигнатият правен въпрос, който уточнен и конкретизиран съобразно постановките на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, е следния:
„Задължението на работодателя, с оглед преодоляването на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, за изискване на предварителна информация за трудоустрояване на работник или служител, счита ли се изпълнено с факта на уведомяване на последния да представи такава – ако разполага с нея или е необходимо изрично и определянето на срок за това?“
Въпросът е релевантен, защото произтича от решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото и удовлетворява общото основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обосновано е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като се установява противоречие на въззивното решение по поставения въпрос с даденото му разрешение в практиката на ВКС, намерила израз в цитираните по-горе решения, на който касаторът се позовава.
Ето защо, в случая са осъществени предпоставки за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поддържа се, че така поставен въпросът е и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, и това основание за селекция на касационната жалба се обосновава с твърдение за липса на съдебна практика по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2 КТ, както и чл. 2 от Наредба № 5/1987 г. по този въпрос, както и от породената от това необходимост от тълкуване на посочените разпоредби, поради съдържащата се в тях непълна правна уредба, за да се създаде практика по приложението им.
Настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение намира, че не се обосновава соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по повдигнатия по-горе въпрос. Съгласно разясненията по т. 4 от цитирания по-горе тълкувателен акт точното приложение на закона изисква обосноваване от жалбоподателя на съдебна практика, която следва да бъде променена или осъвременена, а развитието на правото изисква обосноваване на необходимост от тълкуване на закона, поради липсата на съдебна практика. В приложението липсва мотивиране на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото и самият жалбоподател се позовава на съдебна практика по въпроса, с която релевира предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (т. е. сочи и прилага съществуваща и актуална съдебна практика). Ето защо на това основание следва да се отрече достъпът на въззивното решение до касационен контрол.
По отношение на соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК също липсват предпоставки за достъп до касация.
Основанието по този текст предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторът не е обосновал наличието на предпоставките от основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Посочването, че е игнорирана (не е съобразена) разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ и предписаните от нея правни последици отразява становището на страната по правилността на въззивното решение, но не осъществява фактическия състав за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В обобщение, касационното обжалване на въззивното решение ще следва да бъде допуснато по повдигнатият и формулиран по-горе материалноправен въпрос, на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 324 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 485/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на сумата 160. 52 (сто и шестдесет лв. и 52 ст.) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи копие от вносния документ в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. В противен случай касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл.284, ал. 3, т. 4 ГПК.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.