О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 790
гр.София 08.07. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на втори юни двехиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 792 по описа за 2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. Т. Т. чрез адвокат А срещу решение № 431 от 17.12.2009 г. по гр.д. № 534/2009 г. на Старозагорски окръжен съд.
Ответниците по касация – Т. Д. З. и Н. Г. З. в писмения се отговор по чл.287, ал.1 ГПК оспорват касационната жалба.
Същата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лв. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение е оставено в сила решение № 81, том ХІІ/02.07.2009 г. по гр.д. № 90/2009 г. на Старозагорски районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен иск, предявен от Ц. Т. Т. против Н. Г. З. и Т. Д. З. за разликата между 1 лв. и 10100 лв., обезщетение за обогатяването им без основание със стойността на подобренията в съсобствения на ответниците недвижим имот, апартамент в гр. С., кв. „Три чучура – север”, бл.27, вх. Г, ет.2, № 82. Окръжният съд е приел, че е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване. Приел е също така, че не може да бъде установен точния размер на вложените в ремонта на бившето семейно жилище на ищцата и на ответника З от двете страни средства. Констатирал е, че правилно районният съд е приел предвид установената от експертното заключение увеличена стойност на имота, че искът следва да бъде уважен до размер на 1500 лв. Констатирал е също така, че в останалата част иска се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение /ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 1/. Това изискване, свързано с хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК означава въззивният съд с атакувания съдебен акт, при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос от значение за изхода на спора да се е отклонил от установената задължителна или казуална практика на ВКС, Върховния съд /ВС/ или от практиката на гражданските съдилища от съответните инстанции – първа, въззивна и неговото разрешаване да е в противоречие с възприетото по приложените влезли в сила съдебни актове. Включените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, квалифицирани като процесуалноправни са въведени общо, без посочване на приети от окръжния съд процесуалноправни разрешения, които да са били проведени в противоречие с дадените в ТР на ВКС, № 1/2000 г. на ОСГК указания. Поради това по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК те нямат относимост към процедирането на въззивната инстанция. Ето защо следва да се приеме, че тези въпроси са извън контекста на процесуалноправните проблеми, по които е проведено произнасяне от въззивната инстанция.
Въпросът: „Какво е правното положение на съпруг, извършил подобрения в имот – лична собственост на другия съпруг и съсобствен с трето лице, при знанието и непротивопоставянето на тези съсобственици” е въведен общо без връзка с произнасянето на окръжния съд по предмета на спора, в който съставът е разглеждал елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Жалбоподателката не е извела правен въпрос от значение за изхода на делото. Дори и да се приеме, че се поставя въпроса за правното й положение спрямо процесните подобрения, същата не е посочила противоречие между приетото в решаващите изводи на въззивния съд и правните разрешения, съдържащи се в приложените съдебни актове. С решение № 1* от 06.04.1960 г. по гр.д. № 2204/1960 г., на което се позовава касатора, състав на ВС се е произнесъл по правен спор по чл.74, ал.2 ЗС при обстоятелства, формиращи фактическа обстановка, различна от разглежданата по настоящето дело. Съдът се е произнесъл по въпроса, за каква сума от извършени в съсобствен имот подобрения може да се упражни право на задържане, върху цялата стойност на подобренията, извършени в целия имот или върху заеманата от владелеца част от имота. В тази хипотеза ответниците са били дъщеря и зет на ищеца, отишли са да живеят в процесното жилище, считано от тях за наследствено и ВС е приел, че още в началото те са манифестирали воля да владеят жилището като свое, а не само да го държат от името на ищеца. С обжалваното решение окръжният съд се е произнесъл по претенция по чл.59, ал.1 ЗЗД, по която ищцата не е третирала имота, в който са извършени подобрения като свой и съдът е разгледал иска предвид положението й на държател. При липсата на обективен идентитет в двата случая не може да се формира противоречиво произнасяне по материалноправни въпроси. С решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр.д. № 570/1985 г., цитирано от касатора, състав на ВС се е произнесъл по иск по чл.61, ал.1 и ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на половината от увеличената стойност на жилище. Ищцата и единия от ответниците са бивши съпрузи, а другият ответник е негов брат. ВС е приел, че ищцата не е била владелец на жилището, сключила е брак с единия от собствениците, който брак е бил прекратен с развод. В извършването на подобренията е участвала като съпруга на съсобственик, а другия съсобственик е отсъствал. Прието е, че отговорността за подобренията е ограничена до по-малката сума между направените разходи и обогатяването. И в този случай не е налице произнасяне по правен въпрос в противоречие с казуалната практика на ВС поради неотносимост на третираните правни въпроси в решението на ВС към разглеждания случай. Въпросът: „ Каква стойност има право да получи съпругът – несобственик и на какво основание – облигационно, извъндоговорно, по принципите на неоснователното обогатяване или вещноправно – като подобрител по ЗС ” е поставен общо и без връзка с произнасянето на окръжния съд по предмета на спора, съответно без обосноваване на противоречиво произнасяне на въззивната инстанция във връзка с цитираните по-горе решения. Следва да се има предвид, че основанието с оглед, на което страната претендира подобренията се определя от избрания от нея път на защита, обусловен от конкретните обстоятелства, при които е породен спора и които ищецът е изложил в исковата молба. Поради поставяне на въпроса общо и без оглед на изводите на въззивния съд, обусловили изхода на делото не е налице обосноваване на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Неоснователно е позоваването на решение на Пловдивски апелативен съд № 357 от 28.06.2002 г. по гр.д. № 484/2002 г., тъй като то не формира съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото не е влязло в сила, предвид отмяната му с решение № 1* от 13.10.2003 г. по гр.д. № 1982/2002 г. от състав на ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд /виж ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т.3/. Неоснователно е и позоваването на решение № 163 от 25.05.2009 г. по гр.д. № 5969/2007 г. /по описа на ІV г.о./ на ВКС, І г.о., тъй като е от категорията съдебни актове, които не влизат в сила и съответно не могат да формират съдебна практиката / виж ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т.3/. От изложеното следва, че жалбоподателката не е установила и обосновала наличие на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Същата страна не е установила и обосновала наличие на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието по посочения текст предполага обосноваване от касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване и за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т.4. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на цитираната разпоредба. Възпроизвеждането на нормативния текст на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е такъв довод. При този изход на спора жалбоподателката следва да заплати на ответниците направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие възлизат на сумата 600 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІV гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 431 от 17.12.2009 г. по гр.д. № 534/2009 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. Т. Т. да заплати на Н. Г. З. и Т. Д. З. направените в настоящето производство разноски в размер на сумата 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: