О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 26.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3326/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление тл. София, ул. Околовръстен път“ № 260, чрез юрисконсулт А. Ч., срещу решение № 714 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 15416/2017 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба Е. Т. Т., чрез адв. Д. К., е подала писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК, в който е изложила съображения за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК (вж. определение № 323/12.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2668/2018 г. на ВКС, ІV г. о.) и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение от 21.07.2017 г. по гр. д. № 43220/2016 г. на Софийски районен съд, II ГО, 64 състав, за признаване на незаконно и отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищцата Е. Т. Т., поради закриване на част от предприятието и осъждане на касатора да й заплати, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение в размер на 8 416. 50 лв. за оставане без работа, поради уволнението, за периода 31.05. – 30.11.2016 г., ведно със законна лихва от 29.07.2016 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на сумата.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за законосъобразност на упражненото право на уволнение от работодателя в хипотезата на закриване на част от предприятието. Изложено е становище, че фактическият състав на посочената разпоредба включва закриване на обособено звено от предприятието, заето с конкретна дейност, която окончателно се преустановява в бъдеще. Преустановяването на дейността трябва да е окончателно не само с оглед на обособеното звено, а с оглед на цялото предприятие, като същата не следва да се извършва изобщо било в самото предприятие или в друга обособена негова структура, различна от закритата. Инстанцията по същество е установила да отсъстват релевантните към соченото основание за уволнение предпоставки, тъй като нито закритият банков офис представлява обособено звено в структурата на „Юробанк България“ АД, нито е налице окончателно преустановяване на осъществяваната банкова дейност, тъй като същата е продължила да се осъществява в друг финансов център на банката, действаща на територията на същия град. Мотивирано е съображение, че банковият офис не отговаря на изискванията за самостоятелно обособено звено в структурата на банката с оглед критериите организационно – управленска, териториална, финансова и функционална обособеност. В тази насока е прието, че същият е част от регионален офис, под ръководството на съответните регионални мениджъри. Установено е, че работодателят е продължил да осъществява банкова дейност на територията на същия град, чрез друг офис на банката, поради което е направен извод, че в случая не е налице реално закриване на част от предприятието, а вътрешна реорганизация на дейността, чрез закриване на един офис и поемане на дейността му от останалия финансов център. Според въззивния съд извършената реорганизация на дейността на работодателя се е отразила върху действащото щатно разписание, като го е засегнала – т.е. извършено е съкращаване на щата, поради което и в задължение на работодателя е било да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ между служителите, заемащи длъжности със сходни трудови функции. При отсъствие на извършен подбор между ищцата и лицето, заемащо длъжността „Управител на офис“ в продължилият да осъществява банкова дейност офис на банката в същия град, макар и длъжностите да се сходни по функции, съобразно вменените трудови задължения, е изведен обжалвания резултат – незаконосъобразност на уволнението и неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, както и по т. 3 ГПК.
Касаторът обосновава приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса:
1. „Може ли при преценка на правилността на първоинстанционното решение без наличие на конкретно оплакване във въззивната жалба, въззивният съд да извърши нов анализ на доказателствата и да приеме за доказани факти, различни от първоинстанционния съд?“, като твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава – т. 1 от ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 200/23.06.2015 г. по гр.д.№ 6459/2014г., IV ГО на ВКС; Решение № 42/10.06.2015 г. по гр. д. № 4492/2014 г., III ГО на ВКС, а по въпроса:
2. „Може ли работодателят в случай на дублиране на дейности на две звена да реши, при условията на свободна работодателска дискреция, кое звено да закрие и кое да продължи да съществува занапред?“ пък сочи противоречие с Решение № 754/15.10.2010 г. по гр. д. № 1753/2009 г., III ГО на ВКС.
В приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставят следните въпроси:
3. „Какви са признаците, на които трябва да отговаря банков офис, за да се квалифицира като „обособена част от предприятието“?;
4. „В случаите, в които в едно населено място има повече от един офис на една банка и всички офиси отговарят на критериите за организационно – управленска и териториална (функционална) финансова обособеност на банков офис, то представляват ли всички банкови офиси поотделно обособени части от предприятието на банката-работодател?“;
5. „Има ли закриване на част от предприятието, когато се закрива банков офис, чиято обособеност е установена по организационно – управленски и териториален (функционален) финансов критерий и в населеното място същата банка няма друг банков офис. Какъв е отговорът на въпроса, когато в населеното място същата банка има и друг такъв банков офис?“ и
6. „Какво условие трябва да е изпълнено, за да се приеме, че дейността на банков офис е реално и окончателно прекратена за в бъдеще, като се има предвид, че тя се изразява във фактически действия по обслужване на клиентите в банката? Какъв е отговорът на същия въпрос, в случаите, в които в оставащия/щите банков/и офис/и в същото населено място се разкриват нови работни места?“.
Според касатора, последните четири въпроса са обуславящи за решаващата воля на съда в обжалваното решение, а отговорът им ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По първият правен въпрос, поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В случая отсъстват предпоставките на визираната разпоредба за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Въззивната инстанция е осъществила дейността си на инстанция по същество на материалноправния спор, който е разгледала съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, обсъдила е заявените във въззивната жалба оплаквания и релевираните защитни доводи на страните, и е направила собствени изводи по предмета на делото. Не се установява обаче възприетото от въззивния съд процесуално поведение при осъществяване на дейността му по решаване на спора, да е в отклонение от цитираната практика на ВКС, вкл. сочената задължителна такава. Съобразено е правилото, че контролните функции на въззивния съд се ограничават до проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и до определяне на правната квалификация на предявения иск и на насрещните права и възраженията на страните. По отношение на правилността на решението дейността на въззивната инстанция се ограничава до произнасяне въз основа на посочените във въззивната жалба пороци на първоинстанционния съдебен акт и на установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти. Не може без съответно оплакване да се проверява обосноваността на която и да е било фактическа констатация на първоинстанционния съд, нито дали тя е резултат от друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изключения са допустими само в случаите на т. н. „служебен контрол“ – за да се обезпечи приложението на императивна материалноправна норма, установена в публичен интерес или с оглед засиленото служебно начало при защитата на правата на някои частноправни субекти (на родените от брака непълнолетни деца, на лицата, поставяни под запрещение и др.). Разглежданият случай обаче не е такъв, а и въззивният съд се е произнесъл съобразно релевираните от въззивника основания за неправилност на решението на първостепенния съд – необоснованост на изводите на съда за злоупотреба с правото на уволнение, приемайки ги за неоснователни. Изводите на въззивната инстанция, че закриването на банковия офис, в който ищцата е полагала труд, не осъществява хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ – закриване на част от предприятието, не са изведени от други, „различни“ факти, а са основани на приетите за установени факти в първата инстанция. Това разрешение не противоречи на практиката на ВКС за дейността на въззивната инстанция като съд по същество, която извършва собствена преценка и анализ на твърдяните пред нея и пред първата инстанция факти, и събраните в тяхна подкрепа или опровержение доказателства, при което решава правния спор и като косвена последица от тази си дейност се произнася по правилността на обжалвания акт.
По втория въпрос.
Въпросът не е релевантен, тъй като не е обусловил изводите на въззивния съд по предмета на делото – така разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Въззивният съд не е приел, че закритият офис на банката – касатор, където е работела ищцата, е обособено структурно звено в нейната структура, за да е налице условието за „дублиране на дейности на две звена“, при което е допустимо упражняването на свободна работодателска дискреция. Неговите решаващи изводи се основават на установените факти, че закритият офис няма характеристика на самостоятелно (структурно обособено) звено, както и че дейността в него (банкова дейност) не е преустановена, което е една от предпоставките за законност на уволнението на соченото основание, а продължава да се осъществява от друг финансов център (офис) на банката в същото населено място. След като въпросът не осъществява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за селекция на касационната жалба, по него касационно обжалване не следва да се допуска.
Правните въпроси, поставени за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, могат да се уточнят и конкретизират, съобразно указанията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, както и да се обобщят в един въпрос, със следното съдържание:
„Кои са материалноправните предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на уволнение в хипотезата на закриване на част от предприятието, когато работодателят е търговска банка и в населеното място има повече от един банков клон (офис), единият от който се закрива и където работи уволненият?“.
Въпросът е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, включен е в предмета на делото и осъществява общо основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1 ГПК. Той удовлетворява и допълнителното основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото има претендираното значение за точното прилагане на закона. Произнасянето по него ще осигури тълкуване на относимата материалноправна норма по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ с оглед точният й смисъл в очертаната хипотеза и ще спомогне за преодоляване на непълнота, неяснота или противоречие в нея – така разясненията по т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 714 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 15416/2017 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 193. 33 (сто деветдесет и три лв. и 33 ст.) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
При изпълнение в срок на указанието, делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.