7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. София, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия ВЛАДИМИРОВ гр. дело № 1888/2019 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).
Образувано е по жалба на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) срещу решение от 12.02.2019 г. по дисциплинарно дело № 6/2018 г. по описа на Дисциплинарната комисия (ДК) на КЧСИ на Република България, с което е отхвърлено искането на Съвета на КЧСИ с изх. № 0888 от 06.03.2018 г. по регистъра на КЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител М. Д., рег. № 865, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – глоба, в размер на 3 000 лв.
В жалбата се правят оплаквания, че атакуваното решение е неправилно и необосновано и се иска неговата отмяна. Като несъответно на закона се сочи направеното тълкуване и формирания извод от ДК на КЧСИ, че изискването за протокол по чл. 137, ал. 4, вр. ал. 1, т. 7 ТЗ и възприемането на липсата му като порок на наддавателното предложение е обусловено от професионалната преценка на съдебния изпълнител и тази преценка не може да бъде санкционирана по дисциплинарен ред. Сочи, че участието в публичната продан на имот и извършване на наддавателно предложение от търговско дружество – ООД, без приложено решение на общото събрание на съдружниците в дружеството за придобиване на актива, не прави недействително това предложение, противно на приетото в обжалваното решение. В тази насока се твърди, че неправилно ДК е възприела, че преценката на направените наддавателни предложения е резултат на вътрешното убеждение и професионалната подготовка, и квалификация на ЧСИ, а дали е законосъобразна или не, следва да се провери по пътя на инстанционния контрол по жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Поддържа се, че наддаването на публичната продан не представлява само по себе си придобиване на недвижим имот, за да се изисква решение на ОС на съдружниците в ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Жалбоподателят намира също, че неправилно не е прието за извършено нарушение, ангажиращо дисциплинарната отговорност на ЧСИ Д. и това, че в същата продан са отстранени наддавачи – две физически лица, направили съвместно едно наддавателно предложение, тъй като последното е прието за опорочено от факта на отсъствие в залата, където се отваряли предложенията, на едното от физическите лица. Този довод се обосновава с разпоредбата на чл. 489, ал.1 и ал. 2 ГПК, която не установява изискването за присъствие при отваряне предложенията на участниците, направили писмена оферта, с оглед валидността на последната и при липсата на данни за приложение на изключението на чл. 489, ал. 6 ГПК. Жалбоподателят намира, че в случая са установени нарушения на чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от Етичния кодекс на ЧСИ, разписващи принципа за равноправно отношение към участниците в изпълнителното производство и за допринасяне за утвърждаване престижа на професията, както и на чл. 10, ал. 2 от същия кодекс, като ЧСИ не е направил необходимото за съобразяване на законните интереси на страните и третите лица в процеса. Развива довод, че горните действия на ЧСИ Д. осъществяват дисциплинарни нарушения и съставляват основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност, обратно на изводите в обжалваното решение.
Ответникът по жалба – ЧСИ М. Д. в писмения си отговор оспорва жалбата като неоснователна.
Министърът на правосъдието, представляван от пълномощника си старши юрисконсулт С. Т., в писмено становище счита подадената жалба за неоснователна. Министърът на правосъдието поддържа също и становище, че участието му в съдебното производство е процесуално недопустимо, тъй като не е инициирал дисциплинарното производство, по което е постановено обжалваното решение, съответно не е обжалвал решението на ДК.
По участието на Министъра на правосъдието в настоящото съдебно производство.
Възражението на министъра на правосъдието срещу участието му в това производство, е основателно. Неговото участие е обусловено от предоставените с разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и ал. 3 ЗЧСИ правомощия да инициира дисциплинарно производство и да обжалва решението на ДК, включително в хипотезата на дисциплинарно производство, образувано по решение на Съвета на камарата. В случая нито една от двете хипотези е налице. Ето защо, в производството по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ липсва основание за участие на Министъра на правосъдието, което налага прекратяване на производството по отношение на същия орган.
Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред Върховния касационен съд (ВКС), от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
По съществото й, ВКС, състав на трето гражданско отделение, като съобрази въведените с нея оплаквания и провери атакуваното решение намира следното:
Производството по дисциплинарно дело № 6/2018 г. на ДК на КЧСИ е образувано на основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ по решение № 23 на Съвета на камарата от заседание, проведено на 17.11.2017 г. и обективирано в протокол № 183 от същата дата за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ М. Д., рег. № 865 и район на действие ОС – Стара Загора за допуснати нарушения в производството по изпълнително дело № 121/2016 г. по описа на същия ЧСИ при проведената публична продан на недвижим имот – на чл. 489 ГПК, както и на разпоредби от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители – чл. 2, ал. 1 и ал. 3, и чл. 10, ал. 2.
Действията, за които ЧСИ е привлечен да отговаря дисциплинарно (извършени от надлежно овластен помощник съдебен – изпълнител М. З.) се изразяват в установено според Съвета на камарата нарушение на чл. 489 ГПК при проведената публична продан на недвижим имот, срещу който е насочено изпълнението по изп. д. № 121/2016 г., изразяващи се в незаконосъобразно отстраняване на двама наддавачи от участие в проданта. В единият случай, поради отсъствие към предложението на доказателства (решение на ОС на съдружниците в ООД – наддавач за придобиване на недвижимия имот, за който се отнася наддавателното предложение, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ), представянето на които въпросната разпоредба не предвижда, а във втория – поради неприсъствие на физическо лице, подало съвместно с друго такова писмено наддавателно предложение при отваряне на предложенията, имащи за последица порок на така направените наддавателни предложения, водещ до недействителността им. Описаните действия са приети да осъществяват нарушение и на правила за етично поведение на ЧСИ – в частност на нормите на чл. 2, ал. 1 и ал. 3 (въвеждащи принципът за равноправно отношение към участниците в изпълнителното производство и за допринасяне за утвърждаване престижа на професията), както и чл. 10, ал. 2 (създаващи задължението на ЧСИ да направи необходимото за съобразяване на законните интереси на страните и третите лица в процеса) от Етичния кодекс на ЧСИ.
С решението си от 12.02.2019 г. ДК на КЧСИ е приела, че изискването за протокол по чл. 137, ал. 4, вр. ал. 1, т. 7 ТЗ и възприемането на липсата му като порок на наддавателното предложение е обусловено от професионалната преценка на частния съдебен изпълнител в пределите на неговите законови правомощия и вътрешно убеждение, като тази преценка не може да бъде санкционирана по дисциплинарен ред с ангажиране на отговорността по чл. 67 и сл. ЗЧСИ. Развила е съображения, че законосъобразността на действията на съдебния изпълнител следва да извърши от съда в производството по жалба срещу тях – чл. 435 ГПК и след като последната не е разгледана по същество, не е възможно това да се отрази на горната суверенна преценка на извършеното действие по отстраняване на участниците, направили две от трите наддавателни предложения при проданта, което да съставлява виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ по закон и да е основание за дисциплинарна отговорност. По отношение на извършеното отстраняване на участника – търговско дружество (ООД), са изложени мотиви, че наличието на протокол от ОС на съдружниците към наддавателното предложение в най – пълна степен гарантира правната сигурност и имуществените интереси на участниците в публичната продан. Счетено, че с оглед измененията в ТЗ с ДВ, бр.105/2016 г. относимостта на този протокол към процеса на придобиване на имот от търговско дружество е съществена. Относно приетото за недействително общо наддавателно предложение (направено съвместно от две физически лица) дисциплинарната комисия е приела – по съображения за спазване буквата и духа на процесуалния закон, и извършеното граматическо тълкуване на нормата на чл. 489, ал. 2 ГПК – че действията на ЧСИ Д. по отстраняване на двете физически лица по процесното предложение са изведени изцяло от принципа за процесуалната дисциплина. Посочено е, че в случая липсва нарушение на процесуалния закон, поради което и заявените в искането на Съвета на камарата нарушения на етичните правила, регулиращи дейността на ЧСИ, се явяват лишени от основание. Обоснован е изводът, че след като описаните действия на ЧСИ при провеждане на публичната продан се явяват съответни на процесуалния закон – попадат в рамките на закрепените негови правомощия и отразяват вътрешното му убеждение на юрист, не може в същото време да реализират поведение, което да осъществява състав на вменените от искащия орган конкретни нарушения на Етичния кодекс на ЧСИ.
Решаващите изводи на дисциплинарният състав в обжалваното решение за липса на установено виновно и противоправно поведение на ЧСИ Д. при изпълнение на задълженията й по закон и устава на камарата с оглед провеждане на процесната публична продан, не могат да бъдат споделени изцяло.
Съображенията са следните.
Съгласно разпоредбата на чл. 67 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата. За допуснати от помощника на частния съдебен изпълнител нарушения отговаря дисциплинарно овластилия го съдебен изпълнител, неупражнил контрол върху работата му – чл. 6, т. 4 от Устава на КЧСИ. Според тази норма всеки член на камарата е длъжен да упражнява контрол върху дейността на своите помощници и служители, в която връзка е и разпоредбата на чл. 32 от Етичния кодекс на ЧСИ, съставляващ неразделна част от Устава на камарата на частните съдебни изпълнители. Последната вменява задължение на частния съдебен изпълнител да упражнява постоянен контрол върху работата на своите помощници и предвижда негова отговорност за извършените от тях нарушения на професионалната етика. Неизпълнението на това задължение от частния съдебен изпълнител е основание за дисциплинарната му отговорност – § 2 ПЗР на Етичния кодекс.
С оглед горните правила за работа и установен режим на дисциплинарна отговорност на частните съдебни изпълнители (разписани със закон и създадени от бранша морални норми за професионална дейност) в случая ЧСИ Д. не следва да отговаря дисциплинарно за действията на своя помощник, осъществяващи нарушение на закона – чл. 489 ГПК. Тя обаче отговоря за неупражнен контрол върху работата на помощника си и дисциплинарната й отговорност се ангажира за извършените от него нарушения на професионалната етика.
В случая допуснатото нарушение на чл. 489 ГПК от овластения помощник частен съдебен изпълнител е обусловило нарушение на сочените в искането на Съвета на камарата норми от Етичния кодекс на ЧСИ, който са задължителни за всички частни съдебни изпълнители и техните помощници – чл. 3 от кодекса.
Разпоредбата на чл. 489 ГПК разписва процедурата по изготвяне и подаване на наддавателни предложения от участниците в публична продан. По силата на чл. 489, ал. 2 ГПК всеки наддавач може да направи само едно наддавателно предложение, в което посочва предложената от него цена с цифри и с думи, като го подава заедно с квитанцията за внесения задатък (от 10 на сто върху началната цена, освен ако е налице изключението на чл. 489, ал. 1, изр. 2 ГПК) в запечатан плик. Това са реквизитите, които изпълват изискването за редовност на писменото наддавателно предложение. Без значение е дали участникът в проданта е юридическо или физическо лице и дали предложението е съвместно (общо) и изхожда от двама и повече субекти, а още по-малко върху действителността му може да се отрази обстоятелството, че при обявяването на купувача по реда на чл. 492, ал. 1 ГПК (както в случая) не присъстват всички участници в наддаването. Несъмнено законът допуска наддавателно предложение да изхожда от повече от едно лице, при което правата на субектите, направили го, се упражняват съвместно. Необходимо и достатъчно е то да е подписано от лицето или лицата, от които изхожда (стига да не са сред кръга по чл. 490 ГПК и при липса на предпоставките на чл. 489, ал. 6 ГПК) и да съдържа посочените по-горе реквизити, за да е валидно. Такава именно е било наддавателното предложение на Н. П. и Г. Г., които са участвали съвместно в проданта и отстраняването им – поради отсъствието на единия от мястото на обявяване на постъпилите предложения по реда на чл. 492, ал. 1 ГПК, е неправилно. В противоречие на закона е отстранен от проданта и участника – търговско дружество, с довод за необходимост от прилагане към наддавателното предложение на решение на ОС на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ – за придобиване на имота, върху който е насочено изпълнението. Изводът за недействителност на така направеното наддавателно предложение не намира опора в закона, дори и в редакцията на чл. 137 ТЗ с новата ал. 4 – ДВ, бр. 105/2016 г., предвиждащ нотариално удостоверяване на подписи и съдържание на съставените протоколи, обективиращи решения на ОС за придобиване и отчуждаване на имоти, освен при предвидена в дружествения договор писмена форма. Макар извършено с цел придобиване на недвижим имот, върху който е насочено принудителното изпълнение участието в провежданата публична продан и направата – сама по себе си – на наддавателно предложение няма за правни последици придобиването на имота. То е условие да се проведе проданта с участието на съответния наддавач и гарантира, че постъпилото му в срок валидно предложение (извън хипотезата на чл. 489, ал. 6, във вр. с чл. 490, ал. 1 ГПК) ще се обяви, за което се съставя нарочен протокол, с който се обявява и купувача, предложилият най – висока цена наддавач. Към този момент придобиване на материални права върху имота все още няма. Необходимо е плащане на предложената цена от купувача, а фактическият състав на този придобивен способ завършва с изготвяне на постановление за възлагане на имота. От момента на влизането му в сила купувачът придобива всички права на длъжника върху имота – арг. чл. 496, ал. 2 ГПК. С оглед на тези съображения придобиването на недвижим имот от дружество при проведена публична продан се извършва с възлагателното постановление и правилото на чл. 137, ал. 1, т. 7, във вр. с ал. 4 ТЗ следва да се съобрази едва към момента на издаването му, който във времето отстои назад спрямо момента на направата на наддавателното предложение. Възприетото в случая разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се сподели. Действието по отстраняване на участника – търговско дружество, поради визирания по – горе порок на наддавателното му предложение реализира нарушение на чл. 489 ГПК.
При отстраняване на посочените участници в процесната продан, поради порок на наддавателното им предложение помощникът на ЧСИ е осъществил действия в нарушение на принципа за равноправно отношение към участниците в изпълнителното производство, което несъмнено уронва престижа на професията. Освен това са накърнени и законните интереси на страните – тъй като имотът е възложен не на най – високата предложена цена (а тази по третото наддавателно предложение, която е най – ниска) и така е ощетен интересът както на взискателя – да удовлетвори по-голям размер от вземането си, така и на длъжника – да погаси повече от дълга си. Описаните действия съставляват нарушения на професионалната етика – по чл. 2, ал. 1 и ал. 3, респ. по чл. 10, ал. 2 от Етичния кодекс на ЧСИ, за които по силата на разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Устава на КЧСИ, във вр. с чл. 32 от Етичния кодекс – поради неупражнен контрол върху работата на помощника – частният съдебен изпълнител отговаря дисциплинарно.
Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушението обстоятелствата, при които е извършено, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53, ал. 1 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. Предвид обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията на посочените по-горе етични норми от помощника на ЧСИ Д., отчитайки тежестта им и факта, че като резултат от тях са настъпили неблагоприятни последици – издадено е възлагателно постановление в полза на спечелилия наддаването купувач, който е предложил най – ниска цена и същевременно съобразявайки, че всяко нарушение в дейността на частните съдебни изпълнители оказва неблагоприятно въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, още повече неравноправното третиране на участниците в изпълнителното производство, както и с оглед на липсата на данни за обременено дисциплинарно минало, съдът намира, че за допуснатите от ЧСИ Д. – рег. № 865, нарушения на задълженията й по чл. 6, т. 4 от Устава на КЧСИ – поради неупражнен контрол върху дейността на нейния помощник при извършване през м. септември 2017 г. на действия по провеждане на публична продан на недвижим имот по изп. № 121/2016 г., следва де се наложи дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ – „порицание“. То съответства в най – пълна степен на извършеното от частния съдебен изпълнител нарушение и на превантивната функция на дисциплинарното наказание – да бъде коректив на поведението му по стриктно спазване на установените нормативи – закона и устава на камарата. В тази връзка неоснователна се явява и жалбата на Съвета на камарата за налагане на наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – „глоба“ в размер на 3 000 лв.
С оглед на тези мотиви следва, на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ, да се отмени решение от 12.02.2019 г. по дисциплинарно дело № 6/2018 г. по описа на ДК на КЧСИ и се постанови друго такова, с което на ЧСИ М. Д., рег. № 865 да бъде наложено наказание по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ – „порицание“.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1888/2019 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение по отношение на Министъра на правосъдието.
ОТМЕНЯ решение от 12.02.2019 г. по дисциплинарно дело № 6/2018 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което е отхвърлено искането на Съвета на камарата с изх. № 0888 от 06.03.2018 г. по регистъра на КЧСИ за ангажиране дисциплинарната отговорност на М. Д. – частен съдебен изпълнител с рег. № 865, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на частен съдебен изпълнител М. Д. с рег. № 865 и район на действие Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 68, ал.1, т. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители, дисциплинарно наказание „порицание“ за нарушение, изразяващо се в неупражнен контрол върху работата на помощник частния съдебен изпълнител и допуснатите от последния нарушения на етичните правила, посочени в искането на Съвета на КЧСИ, изх. № 0888 от 06.03.2018 г. по регистъра на КЧСИ.
Решението в частта, с която се прекратява производството подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.