О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
гр. София, 30.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 1494/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. Д., в качеството ? на майка и законен представител на М. С. Ч., срещу определение № 14991 от 03.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 8567/2018 г. на Софийски градски съд. С обжалвания акт въззивният съд е отменил протоколно определение от 13.03.2018 г., с което Софийски районен съд е прекратил производството по гр. д. № 88161/2017 г. и делото е било изпратено по подсъдност на Костинбродски районен съд, и е върнал делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на определението на Софийски градски съд и се иска неговата отмяна. Твърди се, че при преценката за настоящия адрес на детето към момента на предявяване на исковата молба не са отчетени данните по делото за обичайното му местопребиваване. Във връзка с това се поддържа, че въззивният съд се е поразнесъл в противоречие с определение № 185-2013-IIГО по въпроса как се определя настоящият адрес на детето към момента на предявяване на иск по чл. 128, ал. 1 СК – според фактическото му пребиваване на даден адрес или съгласно формалния признак по ЗГР.
С обжалвания акт съставът на Софийски градски съд е приел, че местно компетентен да разгледа предявените от Р. Х. Ч. и О. Д. Ч. искове с правно основание чл. 128, ал. 1 СК за определяне на режим на лични отношения между тях и малолетната им внучка М. С. Чешлиева е Софийски районен съд. Решаващият си извод въззивният съд е направил въз основа на служебно извършена справка в НБД „Население“, от която се установява, че настоящият адрес на детето е в [населено място].
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е постъпила в срок, редовна е и е процесуално допустима, а по поставения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните съображения:
Приетото от въззивния съд е в противоречие с трайната практика на ВКС (определение № 185-2013-IIГО; определение № 525-2017-IVГО), съгласно която за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковата молба при споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което съдебно производство основната цел е закрилата на интересите именно на детето. Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, е обусловено именно от тази цел, поради което и при изясняване на понятието настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на спора. Този извод, съобразен с § 1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на детето, не противоречи на уредбата в ЗГР – съгласно чл. 94, ал. 1 настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а заявяването му, предвидено в чл. 96, ал. 1, и срокът за това по чл. 99, ал. 1 се явяват последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му. Липсата на заявление за промяна на настоящия адрес не променя установения факт на живеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв.
Предвид дадения отговор на поставения в изложението въпрос, частната касационна жалба е основателна.
В случая по делото има данни, че обичайното местопребиваване на детето е в [населено място], където то живее с майка си и посещава детска градина. Предвид това и с оглед защитата интереса на детето, свързан с необходимостта от извършване на процесуални действия с негово участие, в т. ч. изготвяне на социален доклад, компетентен да разгледа предявените от Р. Х. Ч. и О. Д. Ч. искове с правно основание чл. 128, ал. 1 СК е Костинбродски районен съд.
Предвид изложеното, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – да бъде изпратено на Костинбродски районен съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 14991 от 03.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 8567/2018 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 14991 от 03.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 8567/2018 г. на Софийски градски съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на компетентния да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 128 СК Костинбродски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: