5
РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. София, 07.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3528/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение №146/06.07.2018г., постановено по в.гр.д. 185/2018г. на ВТАС, в частта, с което е потвърдено решение №45/02.02.2018г. на Плевенски окръжен съд и е осъдена Прокуратурата на РБ да плати на ищеца Е. М. 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В касационната жалба са изложени доводи, че съдът не е изложил собствени фактически и правни изводи, не е взел предвид всички обстоятелства при определяне на размера на обезщетението и не е изложил мотиви за причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите дали съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и дали съдът е длъжен да изложи мотиви за причинно- следствената връзка.
Отговори на тези въпроси е дала практиката на ВКС в смисъл, че съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, както и да изложи мотиви за причинно- следствената връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди.
Макар въззивният съд да е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, довели до непълнота на правните изводи относно това кои неимуществени вреди подлежат на доказване, как се определя размера на обезщетението по справедливост и как се установява пряката и непосредствена причинната връзка, като краен резултат решението е правилно и следва да се остави в сила.
Неимуществените вреди са претърпени физически болки и емоционални страдания. Ищецът е този който е длъжен да въведе твърдения за причинените болки и страдания и да ги докаже. Страхът от наказателна отговорност и дискомфорта от упражнената принуда са емоционални страдания, които са освен фактическа последица, но така също и правна последица, тъй като целта на наказанието е да възбуди страх, а на принудата да подчини. Правните последици са включени в диспозицията на правната норма и не се доказват, за тях се прави извод от приложението на закона. Ето защо, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и мярка за неотклонение, ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда. Те следват от закона. За всички останали болки и страдания е необходимо да има твърдения и доказателства, съгласно правилото, че ищецът е длъжен да докаже основанието на иска. В случая ищецът не е твърдял и съответно не е ангажирал доказателства за причинените страх и дискомфорт от незаконното обвинение, но съдът следва да ги вземе предвид при определяне размера на обезщетението (в същия смисъл и р.№480/13г. на ІV ГО).
Причинната връзка е елемент от фактическия състав на иска, поради което се доказва от ищеца, при условията на пълно и главно доказване. Причинната връзка означава, че един факт (незаконно обвинение) е необходимо условие за настъпването на друг факт (емоционално страдание), а последицата (вредата) е типичния резултат, който възниква всеки път при реализиране на условието. Необходимото условие се установява чрез мисленото му отстраняване и създаване на представа за това дали би настъпила последицата, а типичния резултат се установява отново мислено чрез това какво обикновено настъпва при осъществяване на условието.
Прекъсване на причинната връзка има при последващо увреждане, когато първото деяние не е необходимо условие за следващото деяние и последното има самостоятелен характер (то е необходимо и достатъчно условие за настъпване на вредата). В случая има последващо увреждане от незаконно уволнение и следва да се прецени дали незаконното обвинение е необходимо условие за уволнението.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. Благото е предмет със стойност, което задоволява човешки потребности, следователно обезщетението следва да е съизмеримо с разходите за задоволяване на потребности. Болките и страданията са последица от характера и вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и продължителност. Съдебната практика установява средния размер на дължимото обезщетение при определен вид и характер на увреждане, и обичайните за него болки и страдания като интензитет и продължителност. Във всеки конкретен случай, съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, които водят до увеличение или намаляване на размера на обезщетението, съпоставимо със средния, обичаен размер, установен от съдебната практика.
В настоящия случай, с постановление от 15.02.2012 г. по ДП №20-П/2011 г. по описа на СГП, ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.302, т. 1, алт. 2 във вр. с чл. 301, ал. 3, предл. 1 във вр. с ал. 1, предл. 1 и 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, както и за престъпление по чл. 387, ал. 1, предл. 2, алт.1 от НК, и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв.. Към момента на привличането му като обвиняем ищецът е заемал длъжността „полицай, младши автоконтрольор І степен“ в ОД на МВР – П.. Със заповед №627 от 24.02.2012 г. на Директора на ОД на МВР – П. ищецът е отстранен временно от длъжност поради привличането му като обвиняем и срещу него е образувано дисциплинарно производство. Със заповед №2170 от 16.07.2012 г. на Директора на ОД на МВР – П. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. С решение №695 от 13.12.2012 г. по адм.д. №703/2012 г. на Плевенски Административен съд е отменена заповед №2170 от 16.07.2012 г. на Директора на ОД на МВР – П.. С решение №14193 от 30.10.2013 г. по адм.д. №477/2013 г. на ВАС е оставено в сила решение №695 от 13.12.2012 г. по адм.д. №703/2012 г. на Плевенски Административен съд. Ищецът е възстановен на държавна служба в МВР, считано от 29.11.2013 г., съгласно заповед №3656/29.11.2013 г. на Директора на ОД на МВР – П.. С постановление от 27.01.2014 г. по ДП №20-П/2011 г. по описа на СГП е прекратено наказателното производство за извършено от ищеца престъпление по чл.387 от НК и е прието разследването срещу него да продължи за престъпление по чл. 301, ал. 1, предл. 2, алт.2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК. Със същото постановление е изменено обвинението и по отношение на още 21 лица – служители на МВР при ОД в Р., В. и П.. С постановление от 27.01.2014 г. по ДП №20-П/2011 г. по описа на СО при СГП е отменена взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв.. В съответствие с така измененото обвинение, с постановление от 31.01.2014 г. на прокурор при СГП, ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 301, ал. 1, предл. 2, алт.2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. С обвинителен акт, внесен в Плевенски Окръжен съд на 15.05.2014 г., Прокуратурата РБ е повдигнала срещу ищеца обвинение за извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1, предл. 2, алт.2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК, като е образувано н.о.х.д. №379/2014 г. Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу още 5 лица – служители на МВР при ОД –П.. Първоинстанционното наказателно съдебно производство е приключило с оправдателна присъда от 16.11.2016 г. по повдигнатото срещу ищеца обвинение. Оправдани са и останалите подсъдими. Образуваното по жалба на Плевенска Окръжна прокуратура въззивно наказателно съдебно производство е приключило на 14.06.2017 г., когато е влязло в сила решение №124 от 03.05.2017 г. по в.н.о.х.д. №69/2017 г. по описа на Великотърновски Апелативен съд, с което е потвърдена оправдателната присъда по отношение на ищеца, а и на останалите подсъдими.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Ищецът е претърпял интензивни и продължителни емоционални страдания. Страхът от наказателна отговорност е бил особено интензивен през първите две години, когато за повдигнатото обвинение по чл.302, т.1, ал.2 НК се е предвиждало наказание от три до 15 години лишаване от свобода, глоба в размер на 25000лв., конфискация до ? от имуществото и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 и 7 НК. Умерен е бил страха след януари 2014г. до влизането в сила на оправдателната присъда през юни 2017г., когато обвинението на ищеца е било изменено по чл.301, ал.1, пр.2, алт.2 НК, за което се е предвиждало наказание до 6 години лишаване от свобода и глоба до 5000лв.. Продължителността на страха от наказание е бил около 5 години. Дискомфортът, изпитван във връзка с упражнената процесуална принуда и наложената мярка за неотклонение, водещи до засягане на неприкосновеността на личността и ограничаване на избора на свободно придвижване също е продължил около 5 години. Засегнати са честта и достойнството на ищеца, правото на добро име и особено професионалната чест и достойнство, доколкото обвинението е било повдигнато за корупционно престъпление, свързано с изпълняваната професия.
Прокуратурата на РБ не следва да отговаря за вредите от незаконното уволнение. Причинната връзка между незаконното обвинение и уволнението от служба е била прекъсната, защото повдигането на обвинение не е необходимо условие за прекратяване на служебното правоотношение, а незаконното уволнение е увреждащо действие, което има самостоятелен характер. Съгласно чл. 179, ал.1, т.3 ЗМВР (в редакция към момента на уволнението), повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление не е основание за дисциплинарно уволнение. Поради това Прокуратурата на РБ не следва да отговаря за вредите от незаконното уволнение.
При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид съдебната практика, която определя среден размер на обезщетение за незаконно обвинение за около 1000лв. на година. В случая, предвид продължителността на страха и дискомфорта, високата интензивност на изпитвания страх през първите две години от производството и умерената интензивност на страха до окончателното приключване на делото, накърнените професионална чест и достойнство, настоящият състав на ВКС счита, че обезщетението в размер на 10000лв. е справедливо и е достатъчно да компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Доколкото въззивния съд е определил същия размер на обезщетение, то обжалваното решение следва да се потвърди.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №146/06.07.2018г., постановено по в.гр.д. 185/2018г. на ВТАС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: