2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 22.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 1716/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2097/14.03.2019 г. на И. П. З. против определение № 76/01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 34/2019 г. на Апелативен съд – Бургас, в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба на И. З. против определение № 2473/19.12.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1839/2018 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която не е прието възражението й по чл. 423 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
В обжалваната част на определение № 76/01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 34/2019 г. на Апелативен съд – Бургас е оставена без разглеждане частна жалба на И. З. против определение № 2473/19.12.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1839/2018 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която не е прието възражението й по чл. 423 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК – №1361/08.03.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 2060/2012 г. на Районен съд – Бургас. За да постанови атакувания съдебен акт в обжалваната му част, съдът е приел, че определението по чл. 423 ГПК, с което се приема или не направено от страната възражение, не е преграждащо по своя характер и в закона не е предвидена възможност за неговото обжалване, поради което подадената от З. жалба се явява недопустима.
Определението е правилно.
Съгласно дадените разяснения в т. 8 и т. 15 от Тълкувателно решение № 4/3013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и безпротиворечивата последвала практика на ВКС, производството по чл. 423 ГПК е уредено от закона като извънредно, отменително и едноинстанционно, подобно на отмяната на влезли в сила решения. Окръжният съд не действа по правилата на въззивното производство, като не извършва проверка за правилността на издадената заповед за изпълнение, а извършва преценка за наличието на посочените от длъжника и предвидени в закона основания за възстановяване висящността на приключилото заповедно производство и даващи му право да подаде възражение срещу издадената заповед извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на това, определението по чл. 423 ГПК не е преграждащо спрямо производството – с него се разрешава по същество въпросът за наличието или не на основания за закъснявало оспорване на заповедта за изпълнение, като по този начин се изчерпва предметът на това производство. Определението не е и от категорията на непреграждащите определения по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, чиято обжалваемост е изрично посочена в закона, поради което се налага правният извод, че същото е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. /Така и в Определение № 243/26.09.2016 по дело №3667/2016 на ВКС, ГК, I г.о.; Определение № 506/23.09.2014 г. по ч.гр.д. №1166/2014 г. на ВКС, I г.о./
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 76/01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 34/2019 г. на Апелативен съд – Бургас, в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба на И. П. З. против определение № 2473/19.12.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1839/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която не е прието възражението й по чл. 423 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: