О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София, 10.01.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 4496/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 140669/14.11.2019 г. на Е. Д. М. от [населено място] срещу определение № 25361/31.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 12476/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав., с което е потвърдено определение № 162749/10.07.2019 г. на Софийски районен съд, с което исковата молба на жалбоподателя е върната и е прекратено производството по гр. д. № 56060/2018 г.
В жалбата се поддържа, че с прекратяването на производството по предявения от М. са били нарушени негови основни права и свободи, прокламирани в чл. 13 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС. Изложени са оплаквания, че не е следвало още на фазата на допустимост на исковата молба да се извършва преценка по същество на спора. Сочи се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и ал. 2 по въпросите: прекратяването на производството, преграждащо пътя на защита на правата и законните интереси на ищеца, които той не може да предяви по друг освен по инициирания начин на защита, означава ли отказ от правосъдие, в противоречие с основни правни принципи на българското и европейско право; преценката по допустимостта на заявената искова претенция, обосновава ли възможност решаващият съдебен състав да прецени елементите /съответно липсата им/ на фактическия състав на иск, извършвайки реално преценка по съществото на спора във фазата на проверката по допустимост.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалвания акт въззивният съд е потвърдил първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
За да се произнесе, ВКС взе предвид следното:
Производството по гр. д. № 56060/2018 г. по описа на СРС е образувано по искова молба, подадена от Е. М. против Д. П. Т., с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство – извършени от ответника престъпления по чл. 286, ал. 2 НК и чл. 282, ал. 2 и 3 НК. Изложени са твърдения, че ответникът е набедил ищеца за извършване на престъпление, предоставяйки на органите на прокуратурата неистински доказателства – свидетелски показания на лице, което е лъжесвидетелствало. След като е уважил от правените от искания М. за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, районният съд е оставил исковата молба без движение с разпореждане № 48440/12.10.2018 г. с указания за надлежно индивидуализиране на ответника; за ясно изложение на обстоятелствата, на които основава иска си, като конкретизира действията/бездействията на ответника, за които твърди, че осъществяват състава на твърдяното престъпление, както и кога и къде са извършени същите; да обоснове правния си интерес от предявяване на иска за установяване на престъпно обстоятелство; да уточни дали е инициирано наказателно производство за процесното деяние и какъв е изходът от него (включително дали и на какво основание е било прекратено или спряно), респективно да обоснове причините, поради които такова наказателно производство не може да бъде образувано. Във връзка с дадените указания ищецът е посочил, че ответникът, в качеството му на служител на ГДБОП -МВР, е провеждал разследването по ДП № 22/2018 г. по описа на ГДБОП и пр. пр. № 177/2018 г. по описа на Специализираната прокуратура. Изложени са твърдения, че Т. е предоставил на Специализираната прокуратура доказателства – показания от 11.01.2018 г. на Н. Г. по ДП № 22/2018 г. по описа на ГДБОП, които доказателства били събрани в нарушение на НПК, ХОПЕС, ЕКЗПЧОС и практиката на ЕСПЧ, като по така е набедил М. за извършването на престъпления по чл. 321 НК и чл. 199 НК; че описаните действия осъществяват съставите на престъпленията по чл. 286, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 282, ал. 2 и ал. 3 НК. М. твърди, че е подал жалба срещу ответника в СРП, като е обжалвал постановлението за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК на производството по пр. пр. № 38232/2018 г. на СРП пред СГП. Наличието на правен интерес е обосновано с доводите за необходимост от внасяне на яснота в отношенията между страните чрез постановяване на решение, по силата на което да бъде установено (не)съществуването на определена правна връзка между страните, като при евентуално установяване на престъпно обстоятелство да бъде предявен иск за обезщетение за вреди срещу извършителя на престъплението. При проверката по чл. 130 ГПК, районният съд е приел, че ищецът не е изложил надлежни твърдения на наличието на изискуемите от закона предпоставки за допустимостта на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, поради което с определение № 162749/10.03.2018 г. е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
За да потвърди това определение, СГС е отчел, че съгласно чл. 124, ал. 5 ГПК иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение е допустим, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НПК, както и в случая, когато извършителят не е открит. Прието е, че при така въведените от ищеца твърдения не може да се направи извод за наличие на предпоставките по чл. 124, ал. 5 ГПК за невъзможност да бъде реализирано наказателно преследване спрямо ответника. Не е установено и поддържаното от М. нарушение на правото му на защита, предвид предоставената от националното законодателство възможност за обжалване на отказа за образуване на наказателно производство, от която ищецът сочи, че се е възползвал.
Не се констатира поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първият въпрос. Той се основава на доводите, че с прекратяването на инициираното гражданско производство е било накърнено правото му на ефективни правни средства за защита съгласно чл. 13 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС. Съгласно установената практика допустимостта на предявения иск се преценява от сезирания съд служебно (включително от въззивния съд при обжалване на преграждащото определение) въз основа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Когато се установят данни за недопустимост на иска, съдът се произнася с определение, с което прекратява производството по делото. В тези случаи не е налице отказ от правосъдие или накърняване на правото на защита на страната, тъй като преграждащият развитието на производството съдебен акт подлежи на инстанционен контрол.
Вторият въпрос, свързан с оплакванията, че решаващият извод на предходните инстанции за недопустимост на производството е извършен въз основа на извършена преценка по същество на правния спор, също не дава основание за допускане на касационното обжалване. Доколкото, както вече беше посочено, допустимостта на предявения иск се преценя с оглед твърденията на страната, а в случая е установено, че ищецът не е изложил доводи за наличие на визираните в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК хипотези – наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК, както и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит, то решаващият извод за недопустимост на гражданския иск за установяване на престъпни обстоятелства съответства на съдебната практика.
Предвид наличието на трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 124, ал. 5 ГПК и чл. 130 ГПК и липсата на необходимост от изменение или осъвременяване на тази практиката, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на СГС. Доколкото не се констатира и противоречие в мотивите на акта, водещо до извод за очевидната му неправилност, неоснователно е и искането за допускане на касационен контрол на основание 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 25361/31.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 12476/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: