5
РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. София, 10.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2339/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Е. М. и М. П. Б. срещу въззивно решение № 5760/04.08.2017 г. по в. гр. д. № 15962/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от тях срещу „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД, Н. Ж. Н. и Д. В. Д. – Н. иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за обявяване недействителността по отношение на ищците на сключения между ответниците договор за замяна на 6,59%идеална част от недвижим имот с движима вещ, обективиран в нотариален акт № / г., том , рег. № , н.д. № 269/ 2009 г. на нотариус В. Ч..
В касационната жалба е наведен довод, че в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано въззивният съд е приел, че ответниците Н. Н. и Д. Н. не са знаели, че с договор за замяна „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД им е прехвърлил недвижим имот, който е бил предмет на задължение по предварителен договор, сключен между дружеството и ищците, което е било и решаващият извод на въззивния съд за отхвърляне на иска. Според касаторите съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, които установяват факта на знанието. Ищците били кредитор на дружеството ответник по силата на предварителен договор за покупко- продажба на 6,59%идеални части от процесния имот, но един ден преди изтичане на срока за изпълнение, ответното дружество прехвърлило на ответниците физически лица процесния недвижим имот чрез договор за замяна с лек автомобил. Ответникът Н. Н. е бил бизнес- партньор на едноличния собственик на капитала на дружеството Д. Л., имал е ежедневни отношения с него и е бил в течение с предварителните договори, сключени за процесния имот. А ответницата Д. Н. била съпруга на Н. Н., поради което и тя е знаела за увреждащата сделка.
В срока за отговор ответниците по иска са възразили, че Н. Н. и Д. Н. не са знаели за договорните отношения между дружеството и ищеца М., а М. Б. нямала качеството „кредитор“ по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, включително и сочените от ищеца за установяване на факта на знание у третото лице за увреждащата сделка по чл. 135, ал.1 ЗЗД?“ и „Възможно ли е този факт(знанието на третото лице за увреждащата сделка) да бъде доказан с косвени доказателства?.
По тези въпроси има формирана трайна практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, а именно, че съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора(р.№3/2016г. на ІІІ ГО). При липса на преки доказателства за знанието на третото лице по чл.135, ал.1 ЗЗД, то(знанието) може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му(р.№218/2013г. на ІІІ ГО).
На същите тези въпроси, въззивният съд е дал отговор като е приел, че не е доказано знанието на третите лица (Н. Н. и Д. Н.) за увреждащата сделка, тъй като ищците не били ангажирали никакви доказателства за това. Това е бил решаващият извод за отхвърляне на иска, тъй като от друга страна съдът е приел, че останалите предпоставки от хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД са налице- ищецът Х. М. е кредитор на дружеството ответник по силата на предварителен договор за придобиване на право на собственост върху процесните ид.ч. от недвижимия имот, а дружеството длъжник е прехвърлило процесните ид.ч. от недвижимия имот на третите лица чрез договор за замяна и по този начин кредиторът е бил увреден.
Правилно въззивният съд е приел, че „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД е имал задължение да прехвърли на ищеца Х. М. правото на собственост върху 6,59%ид.ч. от ПИ в [населено място], м. в.з. Б. път на основание предварителен договор и споразумение за заместване в дълг. Този извод се установява от следните обстоятелства: ищецът е сключил с „Терра Груп Ай Ер Би“ООД предварителен договор на 18.04.2006г. за покупко- продажба на апартамент 2, гараж 19, склад 12, двоен гараж 20, находящи се в сградата, изградена в УПИ в кв. № в [населено място], м. в.з. Б. път, заедно със съответните идеални части от същия УПИ и съответните ид.ч. от процесния съседен ПИ . Волята на страните за предмета на предварителния договор се установява и от подписаното тристранно Споразумение към предварителния договор от 24.04.2009г., което в тази си част има характер на установителен договор между страните относно недвижимите имоти, които следва да се прехвърлят с окончателен договор, а в останалата част представлява заместване в дълг по чл.102 ЗЗД, по силата на което „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД замества „Терра Груп Ай Ер Би“ООД в задълженията му по предварителния договор.
Правилно въззивният съд е приел и че с договора за замяна е увреден кредитора Х. М.. Въпреки задължението си, един ден преди изтичането на срока за прехвърляне на правото на собственост върху 6,59%ид.ч. от ПИ 673 в [населено място], м. в.з. Б. път, дружеството длъжникът е прехвърлило собствените си 94,06% ид.ч. от ПИ на ответниците физически лица Н. Н. и Д. Н. срещу замяна на лек автомобил „Опел Вектра“ и доплащане от 25686,08лв.. Сделката за замяна е увреждаща по отношение на Х. М., тъй като го е лишила от правото му по чл.19, ал.3 ЗЗД да придобие собствеността, доколкото дружеството праводател вече е изгубило собствеността.
Правилно е прието от въззивния съд и обстоятелството, че ответника Д. В. Д. – Н. не е знаела за задължението на дружеството, респективно за увреждащата сделка, тъй като по отношение на нея действително липсват доказателства по делото. Сам по себе си фактът, че е съпруга на Н. Н. не създава презумпция за знанието и. Ищецът Х. М. носи доказателствена тежест за установяване на знанието за задължението по предварителния договор, респективно за увреждането чрез замяната на процесния имот. В случая Д. Н. е възможно и да не е знаела тези обстоятелства тъй като не е присъствала на събранията на етажната собственост, не са я виждали да ходи на имота, етажните собственици не я познават, тя няма ежедневни бизнес отношения с Д. Л.. Възможно е тя да се е подписвала единствено в качеството на съпруга по бизнес сделките на нейния съпруг, без да е проявявала интерес към тях. Съгласно правилата за разпределение на доказателствентата тежест и доколкото не се установява при условията на пълно и главно доказване, че Д. Н. е знаела за увреждането, то следва да се приеме, че този факт не се е осъществил.
Неправилно обаче е прието от въззивният съд, че Н. Н. не е знаел за задължението на дружеството, респективно за увреждането със сделката за замяна. Знанието на Н. Н. за увреждащата сделка се установява от следните обстоятелства: близките(ежедневни) приятелски и бизнес отношения на Н. Н. с едноличният собственик на капитала на дружеството длъжник Д. Л., (установява се от свидетелските показания на св. А. и св.Р.), присъствието на Н. Н. на общи събрания на етажната собственост на процесната сграда, където е бил обсъждан въпроса за задълженията на дружеството по сключените предварителни договори (установява се от показанията на св.Р.), последващите сделки, с които Н. Н. и съпругата му са върнали придобития от „увреждащата сделка“ недвижим имот на дружество „Арко билд“ ЕООД, собственост на Д. Л. (извлечения от ТР за прехвърляне на дружествени дялове в „Арко билд“ ЕООД и нот.акт № 184, дело 71/2013г. за замяна). Достоверни са показанията на св. Р. относно ежедневните отношения на Н. Н. и Д. Л. и присъствието им на общи събрания на етажната собственост, тъй като са дадени под страх от наказателна отговорност и съответстват на показанията на св. А. и на извършените от Н. Н. последващи действия за връщане на имота, които действия разкриват, че целта на сделката за Н. Н. не е била да придобие собствеността. При тези доказателства по делото не може да се приеме за верен обратният извод, че Н. Н. не е знаел за задълженията на дружеството по предварителните договори с етажните собственици. В този случай знанието му за увреждането е установено при условията на пълно и главно доказване.
Тъй като само Н. Н. е знаел за увреждането, то само по отношение на него и само в частта за прехвърлените му 3,29%ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, искът на Х. М. по чл.135, ал.1 ЗЗД е основателен. По аргумент от чл. 30, ал.2 ЗС дружеството е прехвърлило процесните 6,59% ид.ч. общо на Н. Н. и Д. Н., следователно по 3,29%ид.ч. на всеки от тях(поради това искът следва да се уважи само за тези 3,29%ид.ч.). И съответно- неоснователен е искът на Х. М. по чл.135, ал.1 ЗЗД относно сделката, с която дружеството е прехвърлило на Д. Н. 3,29%ид.ч. от имота, тъй като третото лице по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД и ответник по делото Д. Н. не е знаела за задължението на дружеството, респективно за увреждането.
Неоснователен като цяло е и предявеният от М. П. Б. иск по чл.135, ал.1 ЗЗД. Тя като съпруга на Х. М. не е страна по предварителния договор, поради което не разполага с правото по чл.19, ал.3 ЗЗД и съответно дружеството ответник не е неин длъжник.
Предвид изхода на спора, следва да се намалят присъдените разноски на Имобилиенфервалтунг“ ЕООД с 1/4 и на Н. Ж. Н. с 1/2 съответно за първа и втора инстанция. Със същото дробно число следва да се намалят и разноските им, направени пред настоящата инстанция.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 5760/04.08.2017 г. по в. гр. д. № 15962/2015 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен иска на Х. Е. М. срещу Имобилиенфервалтунг“ ЕООД и Н. Ж. Н. за обявяване на относителна недействителност на договор за замяна(обективиран в н.акт№ г., том , рег. № , н.д. № 269/ 2009 г. на нотариус В. Ч.), в частта, с която „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД прехвърля на Н. Ж. Н. 3,29% ид.ч. от ПИ ,находящ се в [населено място], кв.Б., [улица] и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо Х. Е. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] договор за замяна(обективиран в н.акт№ г., том , рег. № , н.д. № 269/ 2009 г. на нотариус В. Ч.), в частта, с която „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД [населено място], ЕИК[ЕИК] прехвърля на Н. Ж. Н. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] 3,29% ид.ч. от ПИ , находящ се в [населено място], кв.Б., [улица], на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по иска на Х. Е. М. срещу „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД и Н. Ж. Н..
Отменя решение № 5760/04.08.2017 г. по в. гр. д. № 15962/2015 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено определение от 24.07.2015г. , постановено по гр.д. 51580/12г. на СРС І ГО- 120 състав, в частта с която ищците Х. Е. М. и М. П. Б. са осъдени да платят на Имобилиенфервалтунг“ ЕООД над 900лв. и на Н. Н. над 600лв..
Отменя определение от 19.12.2017г., постановено по в.гр.д. 15962/2015г. на СГС ІІІ- В състав в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК за намаляване на присъдените разноски на „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД и Н. Ж. Н., съответно до 1050лв. и 700лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: Отменя решение № 5760/04.08.2017 г. по в. гр. д. № 15962/2015 г. на Софийски градски съд, в частта, с която Х. Е. М. и М. П. Б. са осъдени да платят на Имобилиенфервалтунг“ ЕООД над 1050лв. и на Н. Н. над 700лв..
Осъжда ищците Х. Е. М. и М. П. Б. да платят направените по делото разноски съобразно изхода на спора на Имобилиенфервалтунг“ ЕООД сумата 1125лв., на Н. Н. сумата 750лв., и на Д. Н. 1500лв. за настоящата инстанция.
Оставя в сила решението на СГС в останалата част, както и определение от 19.12.2017г., постановено по в.гр.д. 15962/2015г. на СГС ІІІ- В състав в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: