5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
гр. София, 05.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4235/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба вх. № 13876/12.07.2019 г. на Ю. Р. П. срещу въззивно решение № 1144/14.05.2019 г. по в. гр. д. № 1791/2018 г. на САС, ГО, 2-ри състав, в частта, с която е отменено решение № 37/04.01.2018 г. по гр. д. № 7301/2016 г. на СГС, І-5 състав, за уважаване на предявения от касатора срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5000 лв. до 40000 лв. и вместо това искът е отхвърлен за сумата над 5000 лв., както и в частта, с която решението на СГС е потвърдено в отхвърлителната част на претенцията за неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 80000 лв. Въззивното решение се обжалва и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение по предявения от ищеца иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, над сумата от 2000 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв.
Касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в частта срещу въззивното решение, постановено по иска за имуществени вреди от 4000 лв., тъй като този иск е с цена под 5000 лв., поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. В останалата част жалбата е редовна и допустима. В нея се поддържа, че САС е постановил решението си при съществени процесуални нарушения, свързани с допускането на свидетелски показания, както и с обсъждането на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Поддържа се, че въззивният съд е преповторил избирателно част от мотивите на първата инстанция, без да извърши самостоятелен анализ и да обоснове изводите си. Изложени са доводи за явната необоснованост на решението и за допуснато нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД, тъй като не била извършена надлежна преценка на всички относими към конкретния случай обстоятелства с оглед определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото , като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, както и да посочи кои конкретни факти приема за установени, кои доказателства смята за достоверни, на кои дава вяра и по какви причини?; 2. Длъжен ли е въззивният съд при искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не само да обсъди всички установени по делото, релевантни за конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята самостоятелна преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението?; 3. При съвпадение на изводите на първоинстанционния и въззивния съд относно установените факти и обстоятелства, длъжен ли е въззивният съд да обоснове извода си за конкретния размер на присъденото обезщетение за вреди, при условие че той значително се различава от присъдения размер по първоинстанционното решение?; 4. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ как се прилага от съда критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД, това понятие абстрактно ли се явява, следва ли съдът да прецени относимите обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други, и по-конкретно какви могат да бъдат елементите на критерия за справедливост в тези случаи?; 5. При преценка на размера на дължимото обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ какви могат да бъдат елементите на критерия за справедливост и намират ли приложение и следва ли да бъдат анализирани и оразмерени в парична стойност следните критерии: тежест на обвинението и липса на други обвинения, вид и срок на мярката за неотклонение, съдебно минало, социалното отчуждение и ограничен контакт с близките, конкретните икономически условия и стандарт на живот?; 6. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, когато ищецът е бил реабилитиран към датата на привличането му като обвиняем, от гледна точка на съдебното му минало, следва ли съдът да го третира като неосъждан, предвид разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НК? 7. Сочи се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е въпросът: Представлява ли очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК явната несправедливост на размера на пресъденото обезщетение за неимуществени вреди, когато той, по всякаква житейска и правна логика, е толкова занижен, че е в противоречие с основни принципи, заложени в ЗОДОВ, чл. 4 и 7 КРБ и ЕКЗПЧОС?
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
В решението на САС е прието за установено, че на 28.02.2013 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 115 НК за това, че на 27.02.2013 г., за времето от 07:20 ч. до 13:00 ч., в гр. София, умишлено е умъртвил М. Х. чрез притискане на външните дихателни пътища и гръдния кош, като по отношение на П. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 07.11.2013 г. той бил освободен поради изтичане на максималния срок на задържане по НПК, а с присъда от 04.06.2015 г. по н. о. х. д. № 129/2014 г. на СГС, НО, 10 състав, влязла в сила на 20.06.2015 г., бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Установено е, че преди задържането ищецът е страдал от биполярно разстройство, но приемал медикаменти и състоянието му било овладяно. По време на престоя му в ареста бил превеждан за лечение за периода от 12.04.2013 г. до 08.10.2013 г. в психиатричното отделение на „Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода“ при Затвора в гр. Ловеч, както и от 29.10.2013 г. до 07.11.2013 г. – в неврологичното отделение на „Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода“ при Затвора в гр. София. Установено е още, че ищецът е страдал от чернодробна цироза, алкохолна зависимост, тежко депресивно разстройство, биполярно афективно разстройство. Според показанията на свидетеля Р. П. (брат на ищеца) ищецът изпитвал чувство на вина за смъртта на баща им, който починал по време на задържането му; чувствал се виновен, че не могъл да полага грижи за майка им, която била с определена 80% трайно намалена работоспособност, че приятелите му се отдръпнали от него и не могъл да си намери работа. Въззивният съд не е кредитирал показанията на св. П. и за да присъди занижен размер на обезщетението в размер на 5000лв. е приел от фактическа страна, че повдигнатото обвинение не е довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца, напротив причината за това била злоупотребата с алкохол и наркотици. Съдът отчел като обстоятелства, които намаляват размера на обезщетението предишното осъждане, липсата на полаган труд, преди и след задържането, липсата на полагани грижи към родителите му, които са имали необходимост от това, както и липсата на промяна в оценката на близките и приятелите му към него. От значение за намаляване размера на обезщетението е бил и разумния срок за продължилото наказателно преследване.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Първият, вторият и третият въпрос са процесуални и касаят задължението на съда да обсъди относимите доказателства и доводи на страните като обоснове кои факти приема за установени и значението им за размера на обезщетението. Те са поставени във връзка със становището на касатора, че съдът не е изпълнил процесуалните си задължения. По тези въпроси обаче, липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът е направил свои фактически и правни изводи по делото, като е обсъдил в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, както и е посочил кои конкретни факти приема за установени, кои доказателства смята за достоверни, на кои дава вяра и по какви причини, както и какво е значението на установените факти за намаляване размера на обезщетението.
Четвъртият и петият въпрос са материалноправни и касаят тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД относно смисъла, който се влага в понятието „обезщетение по справедливост“. Той е поставен по две причини- във връзка с трайната практика на ВКС, че размерът на обезщетението зависи от преценката на редица обстоятелства, една част от които са тежест на обвинението, вид и срок на мярката за неотклонение, продължителност на производството и на извършените процесуално- следствени действия, съдебно минало, морални страдания, негативни социални последици, увреждане на здравето, конкретните икономически условия и стандарт на живот. Втората причина е, че ищецът изразява становище, че всичките тези обстоятелства не са били преценени от въззивния съд. И по тези въпроси обаче липсва основание за допускане на касационно обжалване, защото съдът освен, че е обсъдил всичките обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението, също така е направи извод за превес на групата факти, които водят до намаляване размера на обезщетението, в сравнение с обичайния случай. Последното е в съответствие с практиката на ВКС, според която във всеки конкретен случай съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, които водят до увеличаване или намаляване на обезщетението, в сравнение с обичайните вреди и обезщетение, при подобни незаконно обвинение и незаконна мярка за неотклонение.
Шестият въпрос е неотносим към мотивите на въззивния съд и изхода на делото. Той е поставен във връзка със становището на страната, че съдът в нарушение на закона е отчел обстоятелството, че ищецът е осъждан, тъй като е бил реабилитиран и са били заличени последиците на осъждането. Само че съдът е взел предвид осъждането при преценка на моралните страдания, а именно до каква степен са били накърнени правото на добро име, честта и достойнство на ищеца, а това няма връзка с реабилитацията и заличените последици на осъждането. При преценката на моралния облик на личността, съдът взима предвид всички факти.
Седмият въпрос също не е обуславящ, защото той е поставен във връзка със становището на ищеца, че обезщетението е явно несправедливо, само че предвид обсъдените и приети от съда многобройни обстоятелства, водещи до намаляване размера на обезщетението, не се констатира явно несъответствие между фактите и присъдения размер на обезщетение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 13876/12.07.2019 г. на Ю. Р. П. срещу въззивно решение № 1144/14.05.2019 г. по в. гр. д. № 1791/2018 г. на САС, ГО, 2-ри състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 2000 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1144/14.05.2019 г. по в. гр. д. № 1791/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2-ри състав, в останалата обжалвана част относно иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 1- седмичен срок от връчването,в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: