2
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
гр. София, 22.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 680/2019 г.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на Н. Н. А. срещу решение № 7385 от 27.11.2018 г. по гр. дело № 15635/2017 г. на СГС /Софийски градски съд /, гражданско отделение, ІІ – Д въззивен състав.
Ответниците по касация – Министерство на правосъдието, гр. София и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържат, че не са налице основанията, предвидени в закона за допускане на жалбата до касация.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на жалбата е цитираното по-горе въззивно решение, с което след отмяна на решение от 27.09.2017 г. по гр. дело № 7511/2016 г. на СРС /Софийски районен съд/ в частта, с която е уважен иска по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ е постановено друго, с което искът е отхвърлен, като не е признато за установено, че спрямо ищецът е упражнена непряка дискриминация в затвора в гр. Пазарджик, изразяваща се в неосигуряване на тоалетни помещения на местата за осъществяване на престой на открито на осъдените да изтърпяват наказание „доживотен затвор без право на замяна“. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не установява да е налице някой от защитените признаци по чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр., който може да обоснове поставянето в по – неблагоприятно положение, вследствие на приложението на оспорваното правило на чл. 14, ал. 2, т. 3 ВПРЗ, а оттам и непряка дискриминация. Въззивният съд е констатирал, с оглед изискванията, залегнали в предписанията на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, транспонирани в разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ППЗИНС, че не се установява задължение за администрацията, за изграждане на санитарни възли с течаща вода в местата за престой на открито. Обстоятелството, че в затвора в гр. София има такива, а в Пазарджик няма, съдът е преценил, че не представлява тенденциозно и умишлено поведение на служителите от затвора спрямо ищеца. Неравното третиране според състава на СГС, по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., следва да се преценява само при сравнение с лицата, изтърпяващи същото наказание в същия затвор.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е заявил, че допускането на касационното обжалване по настоящето дело има значение за развитие на правото, като е посочил, че развива отразените в първоначалната жалба основания. Страната е изложила своите оплаквания за неправилност на акта, „Относно постулата на въззивния съд, че дискриминационното деяние следва да е тенденциозно“. Развито е накратко становището на касатора в контекста на оплакванията за неправилност на изводите на състава на въззивната инстанция. Страната е поддържала още, че във въззивното решение било прието, че мястото на изтърпяване на наказанието не е сред признаците посочени в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Касаторът е заявил, че счита, че това следва да се включи в закона, а освен това съществувала съдебна практика на ВКС и съдилищата, която следвало да се преосмисли. С оглед на тези съображения са поставени два въпроса, а именно: „При не пряка дискриминация дискриминационното деяние следва ли да е извършено тенденциозно, т.е. умишлено?“; „Мястото на изтърпяване на наказанието включва ли се в законовия текст „и други подобни признаци“ на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. ?“.
Касаторът не е обосновал довод за приложно поле за допускане на касационно обжалване. Поставените от него два въпроса не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са поставени при неправилна интерпретация на правните изводи на въззивния съд, поради което нямат връзка с неговите решаващи изводи, изложени по – горе. Липсата на релевантен правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените затова допълнителни основания. В тази връзка и за пълнота на изложението следва да се отбележи че касаторът не е въвел релевантни доводи и по поддържания от него допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед дифинитивната му разясненост с т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7385 от 27.11.2018 г. по гр. дело № 15635/2017 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – Д въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: