4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 11.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4183/2018 г.
Производството по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е образувано по частна касационна жалба с вх. № 6958/10.10.2018 г. на В. В. Б., подадена чрез адвокат Р. К. срещу определение № 644/19.09.2018 г. по гр. дело № 394/2018 г. на Ловешки окръжен съд.
Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните съображения:
Л. /Ловешки окръжен съд/ е потвърдил определение № 1015, постановено в закрито заседание на 22.06.2018 г. от Л. /Ловешки районен съд/ за прекратяване на производството по гр. дело № 350/2018 г., образувано по молба на В. В. Б. с правно основание чл. 8 ЗЛС /Закон за лицата и семейството/. Второинстанционният съд приема, че в отговора на исковата молба на В. Владимиров Б. по гр. дело № 2125/2016 г. на ПРС /Плевенски районен съд/ се съдържа твърдение, че П. Б. Ц. и Ц. Б. Ц. са починали преди своя брат В. Б. Ц., нямат низходящи, а това налага извод, че не се касае за изчезнали лица по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗЛС, а за липса на информация относно местонахождението на същите лица или евентуалната им смърт. Въззивната инстанция приема още, че изводите на първоинстанционният съд, че не е компетентен да се произнесе по молбата, тъй като П. Б. Ц. и Ц. Б. Ц. живеят или са живеели до последно в САЩ, преди информацията за тях да бъде преустановена са правилни.
ВКС в настоящия си състав намира, че Л. и Л. са сезирани с нередовна молба, тъй като в обстоятелствената й част не се съдържа пълно и ясно изложение на твърдението относно последния постоянен адрес на лицата П. Б. Ц. и Ц. Б. Ц., респективно при твърдение за липсата на такъв – на мястото, за което се поддържа, че посочените лица са живеели непосредствено преди изчезването. Предприемането на процесуални действия от съда по движение на производството, включително събирането на доказателства, предявяването на искания и възражения, предпоставят въвеждането на пълни, ясни и точни твърдения в исковата молба за осъществените факти, поредността на реализирането им и времето на настъпването им, чрез обстоятелствената част на молбата – чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. В случая изложените от молителя твърдения по чл. 549, ал. 1 ГПК са противоречиви, неясни и непълни. От една страна се твърди, че П. Б. Ц. и Ц. Б. Ц. живеят в САЩ, както и че в началото на 90 – те години Ц. била в България, а понастоящем нямат информация за същите, а от друга се сочи като единствен известен адрес – [населено място], [община], Л. област, възпроизвежда се информация „от роднини“, които не са посочени, че П. Б. Ц. и Ц. Б. Ц. нямат деца. Л. въпреки тези обстоятелства, както и данните по приложеното копие от гражданско дело № 2125/2016 г. на Плевенски районен съд, по което спрямо П. Б. Ц. е приложена процедура за призоваване по чл. 48 ГПК, а по отношение на Ц. Б. Ц. е изпратена съдебна поръчка до САЩ за връчване на копие от исковата молба приема, че са налице данни за последен постоянен адрес на посочените лица в САЩ. При тези обстоятелства ВКС в настоящия си състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт. Поставените въпроси в изложението – „Налице ли опасност от увреждане интересите на лицата-страни по дело, когато не може да бъде открит постоянният или настоящият им адрес и когато няма никакви данни за тях?“; Как да се защитят най-пълноценно правата и интересните на безвестно отсъстващи?“; „Кой е компетентният съд да разгледа дело по чл. 8-10 ЗЛС и да се произнесе, когато няма данни за адреса на безвестно отсъстващия?“: „Застрашават ли се интересите на лицата, когато им бъде назначен представител по смисъла на чл. 8-10 ЗЛС?“, подлежат на разглеждане при процесуално допустимо определение, а както вече се посочи по – горе разглеждането на частната жалба по същество е обусловено от провеждането на проверка за вероятна недопустимост на въззивното определение, при която правилността на съдебния акт не се изследва, респективно цитираните въпроси. Основание за допускане на касационно обжалване е само проверката за процесуалната допустимост на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/.
В определението на Л. не са изложени ясни мотиви относно разбирането на въззивния съд за правното положение на П. Б. Ц. и Ц. Б. Ц. – решаващият състав приема, че не се касае за изчезнали лица по смисъла за чл. 8 и чл. 9 ЗЛС, извод който може да се обоснове при наличие на данни за местонахождението на същите и за това, че те са живи. Тази неопределеност в констатациите на съда произтича от непълнотата, неяснотата и неточността в твърденията, изложени в обстоятелствената част на молбата и води съответно да недопустимо процедиране. Л. се е произнесъл по въпроси – липсата на компетентност на първоинстанционният съд да се произнесе по молбата /въпрос по процесуалната допустимост на производството/, правното положение на посочените по – горе лица /въпрос по съществото на делото/, произнасянето по последният, от които е недопустимо при прекратяване на делото, без преди това да отстрани нередовностите на молбата. Затова постановеното определение е процесуално недопустимо. Първоинстанционният Л. е процедирал по същия начин, при нередовност на сезирането, поради което и неговото определение е процесуално недопустимо. Преди да се произнесе по допустимостта на производството същият съд е следвало да отстрани нередовностите на молбата, посочени по – горе.
С оглед на изложеното следва да се обезсилят и двете определения, като процесуално недопустими и делото следва да се върне на районния съд за отстраняване нередовностите, съгласно изложените по – горе съображения. След привеждане на молбата в съответствие с изискванията за редовност първоинстанционният съд трябва да се произнесе по допустимостта на молбата, респективно по основателността й, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането й.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 644 от 19.09.2018 г. по ч. гр. дело № 394/2018 г. на Ловешки окръжен съд.
ОБЕЗСИЛВА определение № 644 от 19.09.2018 г. по ч. гр. дело № 394/2018 г. на Ловешки окръжен съд и потвърденото с него определение № 1015, постановено в закрито заседание на 22.06.2018 г. по гр. дело № 350/2018 г. на Ловешки районен съд.
ВРЪЩА делото на Ловешки районен съд за продължаване на по – нататъшните процесуални действия, съобразно изложените мотиви.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: