РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. София, 07.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3414/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 45897 от 25.07.2018 г., подадена от „Мандра Рилци“ ЕООД, чрез управителя Л. М. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 965 от 20.03.2018 г. по гр. д. 18836/2017 г. на Пловдивски районен съд.
В молбата се твърди, че с въпросното решение дружеството е осъдено да плати на Г. Р. М. следните суми: 21 949.36 лв.- неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2017 г. до 10.09.2017 г., ведно със законната лихва считано от 27.11.2017 г. и 2 500 лева адвокатско възнаграждение. Решението обаче е било постановено при признание на иска, направено с отговора на исковата молба от бившия управител на „Мандра Рилци“ ЕООД, който към онзи момент не е имал правомощия на представлява дружеството, тъй като дружеството е имало назначен управител по чл.46, ал.4 ЗОЗ. Поради това молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като не е бил надлежно представляван, в нарушение на съдопроизводствените правила.
В срока за отговор насрещната страна Г. М. е възразил, че дружеството е било надлежно представлявано от управителя на дружеството, а назначения управител на търговското предприятие по чл.46, ал.4 от ЗОЗ не е представител на дружеството.
Решението на Пловдивски районен съд, чиято отмяна се иска е постановено по иск, предявен от Г. Р. М. срещу „Мандра Рилци“ ЕООД с правно основание чл.128, ал.1 КТ за плащане на дължимо, но неплатено трудово възнаграждение. Искът е предявен на 27.11.2017г., а дружеството работодател е било представлявано по делото от управителя по чл. 147, ал.1 ТЗ Г. У., който е направил признание на иска. Въз основа на признанието на иска, решението е постановено на основание чл. 237 ГПК и е влязло в сила поради необжалването му.
Преди предявения иск обаче, дружеството е било с назначен нов управител Л. Д. на основание чл.46, ал.4 ЗОЗ, което обстоятелство е било вписано в Търговския регистър на 31.07.2017г..
При тези данни, ВКС намира, че дружеството работодател не е било надлежно представлявано по гр. д. 18836/2017 г. на Пловдивски районен съд, поради което постановеното решение подлежи на отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Този извод следва от правилата на чл.46, ал.5 и ал.6 от ЗОЗ.
Съгласно чл.46, ал.5 и ал.6 ЗОЗ след вписване в Търговския регистър на управител на предприятие по чл.46, ал.4 ЗОЗ, правомощията на органите на дружеството се прекратяват, включително на управителя по чл.147, ал.1 ТЗ, а законен представител на дружеството става занапред вписаният нов управител на предприятието. Неоснователно е становището на насрещната страна по молбата за отмяна, че старият управител остава представител на дружеството, а управителят на предприятието по чл.46, ал.4 ЗОЗ е представител само на предприятието, но не и на търговското дружество, защото търговското предприятие е обект на правото и като такова не формира воля и съответно не я изразява чрез представител.
В случая след вписването на новия управител на предприятието по чл. 46, ал.4 ЗОЗ в ТР на 31.07.2017г., по силата на закона се прекратяват правомощията на управителя по чл.147, ал.1 ТЗ за процесуално представителство и за разпореждане с имущество на дружеството(чл. 46, ал.5 ЗОЗ). Поради това участието на Г. У. като представител на дружеството работодател по делото(образувано на 27.11.2017г.) и признанието на иска, което изисква разпоредителна власт, са действия, извършени без представителна власт.
В нарушение на съдопроизводствените правила и неизпълнение на служебните задължения по чл. 101, ал.1 ГПК и чл. 237, ал.3, т.2 ГПК, съдът е допуснал ненадлежно представителство за ответника по делото и настоящ молител „Мандра Рилци“ ЕООД.
Освен ненадлежно представителство, старият управител Г. У. с действията си е лишил от участие в производството дружеството, защото не е изпълнил задължението си по чл.47, ал.1 от ЗОЗ за даване на необходимо съдействие на новия управител за изпълнение на функциите му и така е създал пречки пред законния представител да изрази волята на представляваното дружество. Тъй като пречките за участие в производството са възникнали в срока за отговор на исковата молба, то след отмяната, делото следва да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане от фазата- даване на нов срок за отговор на исковата молба.
Воден от горното, ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.303,ал.1, т.5 ГПК решение № 965 от 20.03.2018 г. по гр. д. 18836/2017 г. на Пловдивски районен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд от фазата- даване на нов срок за отговор на исковата молба.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: