4
РЕШЕНИЕ
№ 42
` гр. София, 10.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2819/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение №3208/02.05.2019г., постановено по в.гр.д. 3425/18г. на СГС ІІ Е състав, в частта, с която М. В. П. е осъден да плати на Е. М. П. сумата от 5620лв., на основание чл. 59 ЗЗД.
Обжалването е допуснато по въпроса дали въззивният съд е длъжен да назначи съдебно- техническа експертиза за установяване на размера на вземането по чл. 59 ЗЗД. Отговор на този въпрос е даден с т.р. №1/13г. на ОСГТК в смисъл, че въззивният съд има правомощие служебно да назначи експертиза, без да е поискана, но при условие, че са оспорени фактическите изводи на първоинстанционното решение с въззивната жалба, както и в случай, че се прилага императивна материално- правна норма, включително без да има оспорване на фактическите изводи.
Въззивният съд се е произнесъл по правен спор между Е. М. П.(син) и М. В. П. (баща), възникнал от твърдението на Е. П., че като държател в имота на баща си бил извършил подобрения, изразяващи се в построяване на втори етаж, гараж, ограда и други полезни разноски, поради което иска обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 5620лв., претендирани като частичен иск.
Въззивният съд е приел, че Е. П. е участвал само с личен труд при изграждането на покрива и санирането на къщата, както и на гаража, но не и със собствено финансиране, поради което е остойностил положения личен труд като обедняване на Е. П. и като обогатяване за М. П. и е уважил изцяло частичния иск за сумата от 5620лв..
Решението на въззивния съд е неправилно, защото не е била назначена експертиза за установяването на по- малката от двете стойности на обогатяването и обедняването. Но въззивното решение е неправилно и поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Въззивният съд е приел, че държателят на имота има вземане срещу собственика за извършени подобрения на основание чл. 59 ЗЗД. Трайно установената практика на ВКС е, че държателят на недвижим имот има право на обезщетение срещу собственика за извършените подобрения на основание чл. 61 и сл. ЗЗД. Фактическият състав на воденето на чужда работа без пълномощие изисква извършването на разноски по повод на чужда работа, при налична представа за това, и при липса на съгласие или одобрение на собственика. Специални състави на гесцията са уредени при условие, че работата е била извършена и в собствен интерес или когато работата е извършена при противопоставяне на собственика. В последния случай вземането на гестора е по чл. 59 ЗЗД.
В настоящия случай се установява, че в имота на бащата, синът е участвал с личен труд за извършването на подобрения в имота, изразяващи се в изграждането на пристройка, гараж, саниране, ограда и не е доказано синът да е участвал с финансови средства за това. Безспорно е по делото, че собственикът на вещта не се е противопоставил на извършените СМР, както и че работата е била извършена заедно между бащата и сина, чрез престиране на личен труд както на собственика, така и на гестора, т.е. при изразено съгласие и одобрение от страна на собственика. При това положение не е налице хипотезата нито на чл. 59 ЗЗД, защото няма противопоставяне съгласно чл. 61, ал.3 ЗЗД, нито е налице хипогтезата на чл. 61, ал.2 ЗЗД, защото участието с личен труд на Е. М. е извършено със съгласието и с одобранието на собственика, т.е. важат правилата за пълномощието, а именно уговореното между страните. Очевидно е, че отношенията между баща и син са уреждат от обичайните норми за подобни случаи- синът помага на бащата с личен труд за увеличаване на имуществото, като очаква и има представа за това, че след това бащата ще помогне на сина, но никой от двамата няма задължение да стори което и да е от двете действия. Отношенията са безвъзмездни като се очаква някаква реципрочност, но последната не е скрепена с правна норма. Следователно Е. П. не разполага с иск срещу баща си за плащане на положения от него личен труд при извършването на подобрения в имота на баща си. За пълнота обаче, следва да се отбележи, че дори без да е поето от страните правно задължение, в случая е осъществена реципрочност, защото срещу положения личен труд синът е бил допуснат да ползва недвижимия имот на баща си в продължение на 17 години.
Тъй като ищецът не разполага с вземане по чл. 59 ЗЗД, нито по чл. 61, ал.2 ЗЗД, а и бащата като собственик на имота не е поел правно задължение да овъзмезди сина си за положения личен труд, то искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Разноски за настоящата инстанция не се присъждат, тъй като искане за това не е направено.
Воден от горното, ВКС ІІІ ГО
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №3208/02.05.2019г., постановено по в.гр.д. 3425/18г. на СГС ІІ Е състав, в частта, с която М. В. П. е осъден на основание чл. 59 ЗЗД да плати на Е. М. П. сумата от 5620лв., заедно със законната лихва от 07.12.2015г. до окончателното плащане, както и сумите 312,40лв. и 1374,80лв. разноски пред втора и парва инстанция и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от Е. М. П. срещу М. В. П. за сумата от 5620лв., заедно със законната лихва от 07.12.2015г. до окончателното плащане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: