3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
гр. София, 02.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4598/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Е. З. З. срещу решение № ІV-79/23.07.2018г., постановено по в.гр.д. № 907/2018г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен иска му по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225 КТ. Изложени са доводи, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото, установяващи оставането на ищеца без работа след уволнението, а именно Справка от НОИ и приетите по делото два броя съдебни експертизи. Отново в нарушение на съдопроизводствените правила не било допуснато като доказателство и удостоверение за регистрацията на ищеца в Бюрото по труда. Поискал е отмяна на решението по този иск, като подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Не е подаден отговор срещу жалбата от работодателя „БПБ“ООД.
За да се допусне касационно обжалване е необходимо по поставените въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, въззивният съд да е дал отговори в противоречие с практиката на ВКС(чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.р.№1-2010-ОСГТК).
В изложението си касаторът поставя следните въпроси: Допустимо ли е да бъде удостоверено оставането без работа, чрез представянето на други допустими съгласно ГПК доказателства, като например актуална справка от съответната ТД на НАП или от НОИ за наличие или липса на други трудови договори през исковия 6- месечен срок? Допустимо ли е новоиздадено доказателство към датата на последното по делото заседание пред въззивния съд, удостоверение от ТП на Бюрото по труда, от което се установява, че ищецът не е работил след уволнението си, до момента на последното по делото заседание?
По тези въпроси въззивният съд е приел следното: ищецът е предявил иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за плащане на обезщетение за оставането му без работа от незаконно уволнение за периода от 11.09.2017г. до 11.03.2018г. в размер на 18458,88лв.. Доказателствената тежест за оставане без работа след незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца се носи от работника или служителя. Още с доклада по делото първоинстанционният съд е дал указания, че за оставането без работа не се сочат доказателства. Въпреки това ищецът не е ангажирал доказателства за оставането си без работа. А представянето на регистрационна карта от Агенцията по заетостта в съдебно заседание на 09.07.20018г. пред въззивната инстанция е недопустимо, тъй като възможността за представяне на доказателства за оставането без работа е била преклудирана още пред първата инстанция (пред първа инстанция са били проведени две заседания на 26.02.2018г. и 16.04.2018г.).
Налице е формирана практика на ВКС по приложението на чл.147 ГПК по въпроса за това кога се преклудира възможността за представяне на доказателства за оставане без работа за 6- месечния период, който тече по време на делото. С р.№63/13г. на ІІІ ГО, р.№1014/09г. на ІІІ ГО и р.№ 268/10г. на ІV ГО е прието, че доказателство за оставане без работа през 6- месечния период от уволнението може да се представи и пред въззивната инстанция, в случай, че 6- месечният период изтича пред тази втора инстанция. В този случай не е налице основанието за преклузия.
В случая приетото от въззивната инстанция, че възможността за представяне на доказателства за нововъзникнали факт е преклудирана, съответства на практиката на ВКС, тъй като в случая 6- месечният период за оставане без работа е изтекъл пред първата инстанция и ищецът е могъл да заяви това обстоятелство и да представи доказателства си своевременно в съдебното заседание, проведено на 16.04.2018г..
Налице е формирана практика на ВКС и по въпроса за това кой носи доказателствената тежест за установяване факта на оставане без работа и с какви доказателства става това. С т.р. №6/14г. на ОСГК е прието, че доказателствената тежест за оставане без работа е на ищеца. А фактът на безработица може да се докаже с трудовата книжка, регистрация в Бюрото по труда, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП или чрез установяване на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
В случая приетото от въззивния съд, че ищецът не представя доказателства за оставането си без работа е съобразено с практиката на ВКС. Справката от НОИ за платени осигурителни вноски е издадена въз основа на декларация на работодателя за периода до уволнението на ищеца. И двете съдебно- счетоводни експертиза, приети по делото са работили по данни от счетоводството на работодателя, т.е. те имат значение и удостоверяват релевантни факти до уволнението на ищеца. Касае се за неотносими доказателства за периода на безработица след уволнението, а практиката на ВКС е, че съдът е длъжен да се произнесе само по относимите доказателства и доводи на страните.
Не се установяват предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-79/23.07.2018г., постановено по в.гр.д. № 907/2018г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: