3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. София, 22.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 1703/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 1156/30.01.2019 г. на М. К. Е., чрез адвокат С. Б. срещу определение № 1014/19.12.2018 г. по ч.гр.д. № 1479/2018 г. на Старозагорски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено определение № 1809/20.09.2018 г. по гр.д. № 1822/2018 г. г. на Районен съд – Казанлък в частта, с която е прекратено производството по искането на М. Е. да се приеме за установено, че трудовото й правоотношение с ответника „Стар пост“ ООД е прекратено на основание, подадено от нея едностранно изявление до работодателя, както и че след датата 09.05.2017 г. не е съществувало трудово правоотношение с ответника, което да може да бъде повторно прекратявано.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не са формулирани правни въпроси, като наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се поддържа, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК – поради вероятната му недопустимост и очевидната му неправилност.
Ответникът по частната касационна жалба – „Стар пост“ ООД не представя отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението в обжалваната му част, въззивният съд е приел, че предявеният от ищцата установителен иск за признаване на установено, че трудовото й правоотношение с ответника, възникнало по трудов договор № 337 от 16.11.2016г., е прекратено на 09.05.2017г. с подадено от нея едностранно заявление на основание чл. 327 , ал. 1 т. 2 КТ, достигнало до работодателя по електронен път или на хартиен носител, най – късно на 08.05.2017г., както и да приеме за установено, че след датата 09.05.2017г. и към 03.05.2018г. не е съществувало трудово правоотношение между страните, което да може да бъде повторно прекратявано, е недопустим. Счел е, че изложените съображения от ищцата по този установителен иск касаят твърдения за незаконност на оспорваната заповед за дисциплинарно уволнение и, като такива, следва да се изложат като обстоятелства, обосноваващи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а не да бъдат предявявани като самостоятелна искова претенция.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по следните съображения:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предвидените в ал. 1 на същия член предпоставки, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при наличието на вероятност за неговата нищожност или недопустимост, както и поради очевидната му неправилност.
Недопустимо е онова съдебно решение, респективно определение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено е въпреки липсата право на иск или жалба, ненадлежното им упражняване, както и в случай, че съдът е бил десезиран чрез оттегляне на иска или жалбата.
Оспорваното въззивно определение на Старозагорски окръжен съд не страда от подобни пороци – освен валидно /като постановено от съдебен орган, в пределите на правораздавателната му власт, от надлежен състав, в изискуемата писмена форма, при спазване на изискванията за подписване на акта от съдиите, постановили същия, както и с ясни мотиви и диспозитив/, същото е постановено при надлежно упражняване на правото на страната на въззивна жалба, като съдът се е произнесъл в рамките на сезирането. С оглед на това съдебният акт се явява допустим и не подлежи на обезсилване.
Не е налице и второто поддържано от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на съдебното определение. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, нарушения на материалноправна норма, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи, въз основа на установените по делото факти. Обжалваният акт не страда от подобни тежки пороци – съдът е изследвал задълбочено направените от страната твърдения и искания, субсумирайки ги под приложимата за конкретния случай правна норма, прилагайки закона в правилния му смисъл.
С оглед на изложеното, подадената частна касационна жалба се явява неоснователна и касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1014 от 19.12.2018 г. по ч.гр.д. № 1479/2018 г. на Старозагорски окръжен съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: