6
РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. София, 25.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4280/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение №320/ 23.07.2018г., постановено по в.гр.д. 466/2018г. по описа на ВТОС, с което е потвърдено решение на Горнооряховски районен съд и са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ, предявени от И. К. К. срещу „Поделение за товарни превози“ Горна Оряховица. Основанието за допускане е чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: „Нарушаването на етичните правила спрямо друг работник представлява ли злоупотреба с доверието и/или уронване на доброто име на предприятието?“, „Длъжен ли е съдът да следи дали дисциплинарното наказание съответства по тежест на извършените нарушения, без да има оплакване от работника за нарушение на чл.189 КТ?“
Работодателят „Поделение за товарни превози“ Горна Оряховица обжалва въззивното решение с доводи, че е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не бил изложил собствени мотиви за фактическите и правни изводи, които е направил (нарушение на чл.272 ГПК), уволнението било отменено като незаконно поради липса на тежко нарушение на дисциплината (чл.189 КТ), а такова фактическо обстоятелство за незаконност на уволнението, не е било въведено с исковата молба (съществено нарушение на съдопроизводствените правила), не били обсъдени противоречията в показанията между св. С. и св.Б. от една страна и св. Г., св.Н. и св. А. от друга, относно причината за спиране на влака на неразрешено място и опитът за саморазправа на уволнения И. К. с ръководител движение, първо лице (касационното основание е за необоснованост), неправилно били тълкувани понятията „злоупотреба с доверие“ и „накърняване доброто име на предприятието“ (нарушение на материалния закон чл.190, ал.1, т.4 КТ и чл. 187, т.8 КТ). Касаторът иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете, предявени от И. К. по чл. 344, ал.1, т.1,2 и т.3 КТ.
В срока за отговор ищецът е възразил срещу касационната жалба с доводи, че решението е правилно.
По първия поставен въпрос, ВКС, състав на ІІІ ГО намира следното: „злоупотреба с доверието“ по чл.190, ал.1, т.4 КТ е вид нарушение на трудовата дисциплина, следователно е действие или бездействие, което причинява неизпълнение на трудово задължение (чл.186 КТ). Отличителният признак на понятието е, че работникът или служителят е извършил деянието недобросъвестно, тъй като трудовият договор е сключен с оглед личността му, а работодателят се е доверил на неговата добросъвестност при изпълнението на задълженията (чл.8, ал.1 КТ). Недобросъвестното поведение в гражданското право е умишлено виновно поведение, поради което в конкретния случай то представлява умишлено неизпълнение на трудово задължение. Работникът или служителят знае, че може да не изпълни задължението си, но иска или допуска противоправния резултат (поведение при пряк или евентуален умисъл). Разграничителният критерий също така е, че работникът или служителят не желае да положи дължимата грижа (той е недобросъвестен). Не е необходимо настъпването на вреди за осъществяване фактическия състав на деянието, доколкото КТ не предвижда такъв елемент (юридически факт), но този факт е от значение за преценка на тежестта на нарушението, съгласно чл.189 КТ. Следователно злоупотребата с доверие в хипотезата на чл.190, ал.1, т.4 КТ представлява умишлено (при пряк или евентуален умисъл) неизпълнение на трудово задължение.
„Уронването на доброто име“ по чл. 187, ал.1, т.8 КТ също представлява нарушение на трудовата дисциплина, откъдето е деяние (действие или бездействие), което причинява неизпълнение на трудово задължение (чл.186 КТ). Отличителният признак на понятието тук е узнаването на неизпълнението от трети лица (включително други работници или служители), което причинява накърняване на авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес. Формата на вината е без значение за този случай на виновно неизпълнение, но има значение, когато се прилага чл.189 КТ.
Доколкото злоупотребата с доверие и уронването на доброто име представляват правна квалификация на поведение, което причинява неизпълнение на трудово задължение, то е възможно с едно деяние (действие или бездействие) да се осъществят едновременно съставите на злоупотреба с доверие и уронването на доброто име на предприятието. Затова, когато работникът или служителят умишлено не е изпълнил етичните правила и норми, този факт е станал достояние на трети лица, включително други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес, то тогава ще е налице едновременно злоупотреба с доверие и уронване доброто име на работодателя.
По втория поставен въпрос, ВКС, състав на ІІІ ГО намира следното: предмет на делото по чл.344, ал.1, т.1 КТ е потестативното право на работника или служителя за отмяна на незаконното уволнение. Поради състезателното начало в процеса, ищецът е длъжен да въведе в обстоятелствената част на исковата молба правовъзникващите факти на правото си, което е предмет на делото и да ги докаже при условията на пълно и главно доказване. За да не накърни равнопоставеността на страните в процеса, съдът е длъжен да се произнесе само по наведените от страните факти и да посочи дали ги приема за доказани, а след това да ги квалифицира, като каже дали е възникнало потестативното право за отмяна на уволнението, съществува ли или е погасено. Съдът не следи служебно за други факти, извън предмета на доказване, очертан от страните, които да имат за правна последица незаконосъобразност на уволнението, нито ответникът е длъжен да докаже, че такива „други“ факти не са се осъществили.
В случая, предмет на делото по чл.344, ал.1, т.1 КТ е потестативното право на работника или служителя за отмяна на незаконно уволнение. Поради това, в исковата молба, уволненият е длъжен да посочи от кои факти възниква правото му и да ги докаже. А съдът, който не може да излезе извън наведените от ищеца правовъзникващи факти е длъжен след установяването им да ги квалифицира като каже дали съвпадат с фактите от хипотезата на правната норма, която урежда като правна последица незаконност на уволнението.
При така дадените отговори на поставените въпроси, е видно, че въззивният съд е постановил неправилно решение, доколкото е приел, че злоупотребата с доверие е с цел извличане на облага, която води до уронване на доброто име на предприятието, както и служебно е приел, че наказанието „дисциплинарно уволнение“ не съответства на тежестта на нарушението.
По съществото на спора, ВКС приема за установено следното от фактическа страна:
На 02.10.2017г. ищецът И. К. в качеството на „локомотивен машинист“ обслужвал влак №48121 в участъка от гара Ветово до гара Каспичан. При навлизане на влака на пети коловоз в гара К., И. К. не бил посрещнат от ръководител движение, второ лице, а от помощник локомотивен машинист С. С. (от новата бригада за влака), който му подал ръчен сигнал за спиране на влака като му извикал, че е за смяна на бригадата към влаковия локомотив. Тогава И. К. спрял влака, но така, че крайната му част не освобождавала входните стрелки на гара Каспичан. Там влакът престоял около 7минути, след което по сигнал на дежурния ръководител, първо лице, влакът е придвижен напред (до изходния светофор) и бил установен в границите на полезната дължина на пети коловоз, с което са освободени входните стрелки на гара Каспичан. Поради това, че не била открита задна дистанция, закъсняло потеглянето на пътнически влак№90922, което пък довело до закъснението и на влак№90731.
След изтеглянето на влак№48121 до изходния светофор (предна дистанция), ищецът И. К. влязъл в служебното помещение на „Ръководител движение“, в приемното здание на гара Каспичан, отправил закани и обиди към ръководител движение, първо лице, като посегнал да го удари.
Фактът, че машинистът И. К. е спрял влака, поради подаден ръчен сигнал за спиране на влака от помощник локомотивен машинист С. С. (от новата бригада за влака) се установява от показанията на св. С. и св. Ю. Б. (помощник –машинист в бригада с И. К.), които имат непосредствени впечатления и са дали свидетелски показания под страх от наказателна отговорност. Показанията на св. Г. и св. Н., че не са видели да е бил подаден ръчен сигнал за спиране на влака не доказват че такъв сигнал не е подаден, нито създават вероятност това да не се е случило, тъй като свидетелката Г. е била на 3 коловоз, където се е намирал друг пътнически влак и тя в качеството си на ръководител движение, второ лице, не е посрещнала товарния влак на 5 коловоз. Свидетелят Н. е бил на перона, далеч от 5 коловоз и впечатленията му не са непосредствени.
Фактът, че И. К. е нахлул в помещението (апаратната) на ръководител движение, първо лице, отправил му е закани и обидни думи, и е посегнал да го удари, се установяват от показанията на св. Г. и Н., които са с непосредствени впечатления и са дали показания под страх от наказателна отговорност. Освен това, в обясненията си пред работодателя, И. К. е признал, че е влязъл в апаратната на гарата и се е заканил на ръководител движение, първо лице, че „няма да му се размине“ и „ще получи заслуженото“.
Със Заповед№ЛС-37/23.11.2017г. Директорът на ПТП Г.Оряховица, на основание чл.188 т.3 от КТ е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца И. К.. В заповедта са описани следните нарушения: 1) на 02.10.2017г., по време на работа, в гара Каспичан ищецът бил извършил неразрешено спиране на влак№48121 и бил престоял 7-8 минути, вместо да потегли до предна дистанция, съгласно изискванията на чл.275 ал.1 от Наредба№58/02.08.2006г. В резултат на това влак№90922 пристигнал в гара С. със закъснение от 50мин., което довело до закъснение от 47мин. на влак№90731 – нарушение на задълженията по длъжностна характеристика, на чл.250 т.3 от ПДВМРЖПТ, на чл.24 б.А от ИРМЛПМЛ в „БДЖ-Товарни превози“ЕООД, на ИТПС505/2013г., на чл.11 ал.1 б.А от ИРЛБНЕ (И. К. допуснал неизпълнение на трудовите си задължения по чл.126 т.4, т.5, т.10, т.13 от КТ, което било нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 предл.I, II и т.10 от КТ); 2) след като изтеглил влак№48121 до предна дистанция, И. К. се върнал в гарата, нахлул в служебното помещение на Ръководител движение и се е държал грубо и арогантно с „Ръководител движение, първо лице“ Г. А., позволявайки си на висок тон да го обижда с неприлични думи и фрази(псувни) и посегнал да го удари с ръка – нарушение на чл.39 ал.1 т.30 от ПВТР на ПТП Г.Оряховица, както и т.1, т.7 от Правила за етично поведение. Описаното налагало извод за нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 т.4 предл.I от КТ и чл.187 т.8 предл.II и т.10 от КТ. Заповедта е била връчена на ищеца К. на 27.11.2017г..
В исковата молба ищецът е въвел следните фактически обстоятелства срещу заповедта за уволнение: не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, тъй като бил спрял влака поради подаден ръчен сигнал за спиране, не е нахлувал в апаратната на ръководител движение, първо лице, не му се е заканвал и обиждал, нито е посягал да го удари; заповедта за уволнение не е мотивирана.
При така установената фактическа обстановка и даденият преди това отговор на поставените въпроси, се налагат следните правни изводи:
Уволненият И. К. не е извършил нарушение на чл.275 ал.1 от Наредба №58/02.08.2006г. (нормата създава задължение да се спре влака на изходния светофор на гарата), тъй като влакът не е бил посрещнат на пети коловоз от ръководител движение, второ лице, поради което подаденият ръчен сигнал за спиране на влака от помощник машинист С. С. е бил задължителен за И. К. и последният го е изпълнил.
Извършено е обаче второто нарушение, описано в заповедта за уволнение. И. К. е нахлул в служебното помещение, апаратната на ръководител движение, първо лице, откъдето се управлява движението на влаковете и се е държал грубо и арогантно с изпълняващия длъжността „ръководител движение, първо лице“ Г. А., позволявайки си на висок тон да го обижда с неприлични думи и фрази (псувни) и посегнал да го удари с ръка – нарушение на чл.39 ал.1 т.30 от Правилника за вътрешния трудов ред, както и т.1, т.7 от Правила за етично поведение.
Това нарушение (неизпълнение на трудово задължение) е извършено умишлено, при пряк умисъл (налице е злоупотреба с доверие) пред други служители и накърнява доброто име на предприятието, доколкото нарушението на трудовата дисциплина е извършено пред трети лица и е разколебано доверието и авторитета на работодателя за възможността му да планира, организира, ръководи и контролира безопасността и сигурността при експлоатацията и движението на влаковете, доколкото ръководител движение е лицето, което ръководи движението в района на гарата и всички служители и пътници са длъжни да изпълняват разпорежданията му (чл.114 ЗЖТ).
Дали нарушението е тежко и дали наказанието „дисциплинарно уволнение“ съответства на извършеното нарушение е въпрос за факт, който е извън предмета на доказване, тъй като с исковата молба не е въведено такова фактическо обстоятелство за незаконност на уволнението.
В обобщение, ВКС приема, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл. чл.39 ал.1 т.30 от Правилника за вътрешния трудов ред, както и т.1, т.7 от Правила за етично поведение, което нарушение съставлява злоупотреба с доверието и накърняване доброто име на предприятието. Доколкото е неоснователно и твърдението, че Заповедта за уволнение не отговаря на изискванията на чл.195 КТ (тя съдържа данни за нарушителя, нарушението, времето на извършване, наказанието и законният текст въз основа на който се налага), то исковете по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ за отмяна на уволнението, възстановяване на работа и за плащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на спора И. К. дължи разноски на Поделението за товарни превози за всички инстанции в размер на 1458,86лв. (депозит за вещо лице- 160лв., депозит за призоваване на свидетели- 40лв., д.т. за касационно обжалване- 144,43лв. и 1000лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред трите инстанции, съгласно Наредба за заплащане на правната помощ).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №320/23.07.2018г., постановено по в.гр.д. 466/2018г. по описа на ВТОС и решение № 211/ 10.05.2018г., постановено по гр.д. 234/18г. на Горнооряховски районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, предявени от И. К. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] против Поделение за товарни превози Горна Оряховица.
Осъжда И. К. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да плати на Поделение за товарни превози Горна Оряховица сумата от 1458,86лв., направени разноски пред трите инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: