4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
гр. София, 16.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на „Общинска банка” АД, гр. София, срещу въззивно решение № 6828/09.10.2019 г. по в. гр. д. № 2809/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, с което е потвърдено решение № 496569/27.09.2018 г. по гр. д. № 36481/2018 г. на Софийски районен съд, 71 състав, с което са уважени предявените от Ж. А. П. против „Общинска банка” АД обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано, тъй като е налице грешка при формирането на вътрешното убеждение на съда при извършване на преценка дали длъжността ръководител сектор „Риск отчетност” е ръководна. От представената по делото длъжностна характеристика се установявало, че за изпълнението на въпросната длъжност се изискват ръководни и организационни умения, способности в областта на координирането и администрирането на работни процеси и дейности, умения за анализ. Оспорва се изводът на въззивния съд, че функцията на сектор „Риск отчетност” е административна, доколкото е свързана с един от основните процеси при осъществяването на дейността на кредитната институция – управлението на риска. Сочи се, че длъжността е ръководна, защото служителят има правомощия да планира и организира работния процес, да разпределя задачи между подчинените си и да контролира изпълнението им, като от тази длъжност зависи постигането на финансовите резултати, заложени в бизнес стратегията на банката. Дейността по определяне на риска е подчинена на ресорен изпълнителен директор, част от управителния съвет, като резултатът от дейността на сектор „Риск отчетност” се докладва на висшия ръководен орган, тоест ръководителят на сектора e подчинен единствено на директора на дирекция „Риск” и на ресорния изпълнителен директор. В тази връзка в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въпросът включва ли се длъжността ръководител сектор „Риск отчетност” в кръга на „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес” по смисъла на § 1, т. 3 ДРКТ е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (решение № 1629/18.01.2000 г. по гр. д. № 522/1999 г. на ВКС; решение № 178/07.11.2016 г. по гр. д. № 1838/2016 г. на ВКС; решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г. на ВКС; решение № 106/30.03.2015 г. по гр. д. № 5857/2014 г. на ВКС). Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
Във въззивното решение е прието за установено, че ищцата е заемала различни длъжности при ответника, последната от които – ръководител сектор „Риск отчетност” в дирекция „Управление на риска“, Централно управление на „Общинска банка” АД. Със заповед № 060/02.04.2018 г. на изпълнителните директори на „Общинска банка” АД, връчена на ищцата на 03.04.2018 г., трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Въз основа на доказателствата по делото е прието, че сектор „Риск отчетност“ има спомагателна функция спрямо дейността на дирекция „Управление на риска“, тъй като получава и обработва информацията, предоставяна от други отдели на същата дирекция, за целите на изготвяне на периодични доклади до управителния съвет по управление на риска. Въпреки че ръководителят има ръководни функции по отношение на остaналите служители в сектора и докладва на директора на дирекцията, въззивният съд е счел, че дейността на сектора не е пряко ангажирана в управлението и осъществяването на стратегията на банката по отношение на риска, а извършва подготвителна и аналитична дейност на база на събраната информация, за да подпомогне вземането на управленските решения по управление на риска, на разработването на методики и т.н.., които са във функции на другите единици (отдели) в структурата на дирекцията. В компетенциите на директора на дирекция „Управление на риска“, а не на ръководителя на сектор „Риск отчетност“, е възложено да оценява стратегията на риска, да консултира ръководството на банката и да следи дали не се поема прекомерен риск. Поради това, въззивният съд е стигнал до извод за липса на една от кумулативните предпоставки на чл. 328, ал. 2 КТ, защото заеманата от ищцата основна длъжност ръководител сектор „Риск отчетност” не е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДРКТ. Посочено е, че в случая дейността на сектора, ръководен от ищцата, не изпълнява дейностите на банката съгласно чл. 2 ЗКИ, а има подпомагащи функции по вземане на управленски решения от директора на дирекцията, управителния съвет и др. ръководни длъжности по управление на риска. Предвид основателността на иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, за основателни са приети и обусловените от него исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, защото въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС при тълкуване на пар. 1, т.3 ДРКТ и по- конкретно на понятието „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес”. Тези „други лица“ са най- доверените лица на управителя, те са от най- близкото му обкръжение и представляват т.нар. „екип“ на управителя. На тези лица са предоставени права на работодателя по управление и организация, даващи възможност с едностранно волеизявление (чрез заповеди, нареждания) да се създават трудови права и задължения на други работници и служители при изпълнение на работата им. Връзката между управителя и тези лица е пряка, а не опосредена. Тъй като трудовият процес включва и дейности по ръководство, организация и управление, то не всички лица, които управляват и ръководят ще са включени в обема на понятието, а само тези, които имат ръководни функции по отношение на подчинените им ръководители, а това ще са лицата, които нямат друг ръководител, освен управителя.
В случая ищцата е имала за свой ръководител директора на Дирекция „Управление на риска”, тя е била длъжна да изпълнява възложените от него задачи, включително по ръководене и организиране на сектор „Риск отчетност”, поради което длъжността на ищцата не е била ръководна, както е било установено от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС.
Тъй като липсват основания за допускане на касационно обжалване, в полза на ищцата следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция, представляващи платен адвокатски хонорар в размер на 1314лв..
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6828/09.10.2019 г. по в. гр. д. № 2809/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав.
Осъжда ответника „Общинска банка“ АД да плати на ищцата Ж. А. П. разноски за настоящата инстанция в размер на 1314лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: