О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр. София, 04.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 2078/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. И. И. срещу определение №343/12.04.2019г., постановено по в.ч.гр.д. №193/2019г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено определение на Новозагорски районен съд и делото за изменение на режима на родителските права е изпратено по подсъдност на Ямболски районен съд (по адреса на бащата).
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателката твърди, че е предявила иск по чл.59, ал.9 СК за изменение на режима на упражняване на родителски права, тъй като с влязло в сила съдебно решение на СлОС от 25.10.2018г. родителските права върху детето Г. Г. са били предоставени на бащата Д. Г., при когото е определено неговото местоживеене в [населено място]. Тъй като детето останало да живее при майката в [населено място], то тя е предявила иска за определяне на нов режим на родителски права. Според жалбоподателката компетентен да гледа делото е съдът по местоживеене на детето- [населено място], а не където е регистрираният настоящ адрес на бащата- [населено място].
В изложението към жалбата иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса- как се определя настоящия адрес на детето към датата на подаване на исковата молба. Сочи практика на ВКС, съгласно която искът за определяне на режима на родителските права се предявява по фактическото местоживеене на детето (опр. №187/13г. на ІV ГО, опр. №185/13г. на ІV ГО).
В срока за отговор бащата Д. Г. е възразил, че детето живее при майката в [населено място] принудително, тъй като майката е отказала да изпълни влязлото в сила решение, с което са му възложени родителските права и срещу нея е образувано изпълнително производство за предаване на детето.
Макар поставения въпрос да е обуславящ, не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване, а именно поради допуснато от въззивния съд противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос.
Въззивният съд е приел, че родителските права са предоставени на бащата с влязло в сила решение на Сливенски окръжен съд по в.гр.д. №210/2018г. и е определено местоживеенето на детето да бъде при бащата в [населено място], поради което компетентен да разгледа делото е Ямболски районен съд.
Това решение не влиза в противоречие с посочената от жалбоподателката практика на ВКС за подсъдност съгласно трайното фактическо местоживеене на детето, тъй като в случая пребиваването на детето в [населено място] е временно състояние- до принудителното изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, поради което [населено място] не може да се определи като мястото, където детето живее обичайно. С влязло в сила решение е постановено детето да живее при бащата в [населено място], където трайно да се установи. Майката не е изпълнила влязлото в сила решение и е отказала да предаде доброволно детето и го държи принудително в [населено място]. Срещу нея е образувано изпълнително производство по чл.528 ГПК, а съдебният изпълнител има правомощия със съдействието на полицейските органи и на кмета на общината да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя (чл.528, ал.5 ГПК).
Видно е, че в нарушение на чл.3 ГПК майката упражнява недобросъвестно процесуалните си права, тъй като не изпълнява доброволно влязлото в сила съдебно решение за предаване на детето и противоправно го задържа в [населено място]. Тъй като има забрана да се черпят права от недобросъвестно поведение, то искането и, делото да се гледа от Сливенски районен съд, е неоснователно.
По изложените съображения компетентен да разгледа делото е Ямболски районен съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №343/12.04.2019г., постановено по в.ч.гр.д. №193/2019г. по описа на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: