3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр. София, 03.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 541/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. с чл. 396, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 22103/11.12.2018 година, подадена от ДКЦ /Диагностично – консултативен център/ „Света София“ ЕООД, гр. София против определение № 3724 от 28.11.2018 г. по ч. гр. дело. № 5721/2018 г. на САС /Софийски апелативен съд/, 6 състав, с което е отменено определение от 06.11.2018 г. по гр. дело № 13998/2018 г. на СГС /Софийски градски съд/ и вместо него е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на исковете, предявени от М. В. И. срещу ДКЦ „Света София“ ЕООД по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 396, ал. 2, пр. последно ГПК, поради което е процесуално допустима.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани правни въпроси, като искането за допускане на касационен контрол по отношение на обжалваното определение се поддържа единствено на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. ВКС приема, че не е налице основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационен контрол, поради следните съображения:
За да допусне обезпечение на предявените от М. И. искове по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди в размер на 3500 лева и неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, съдът е приел, че същите искове са допустими по българското законодателство. САС е констатирал още, че съображенията на първоинстанционния съд за вписан в търговски регистър капитал на дружеството – ответник, както и вписванията относно едноличния собственик на капитала не обосновават мотиви за липсата на обезпечителна нужда, а обосновават извод за наличие на обезпечителна нужда, поради реалната опасност на ответника – ДКЦ „Света София“ ЕООД да се разпореди с вземанията и имуществото си. Съдът е приел, че обезпечение на исковете следва да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – след внасяне на парична гаранция в размер на 5000 лева, като е счел за подходяща предложената от молителя обезпечителна мярка – запори върху вземанията на ответника по откритите на негово име банкови сметки в ОББ АД и Банка ДСК ЕАД до размера на сумата от 53 500 лева.
Частният жалбоподател не е обосновал твърдението си за наличие на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Изложените от касатора доводи не са относими към основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав, визиран в нормата предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните /нарушения на императивна материалноправна норма, основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно решаване на правния спор, нарушаване на логически, опитни, общоприложими правила при формиране на правните изводи/. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая частният жалбоподател не е мотивирал изложение, отговарящо на хипотеза по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Постановеното от Софийски апелативен съд определение не съдържа пороци от категорията на изброените по – горе, с които се обективира основанието „очевидна неправилност“. Същото е постановено при спазване изискванията на закона, като съдът е взел предвид допустимостта на очертаните от страната искове, обезпечителната нужда на молителя, обстоятелството, дали предложените мерки са годни да задоволят обезпечителната нужда. Наведеното от жалбоподателя оплакване за недопустимост на приложената мярка – запор на вземането е неоснователно. Твърдението, че паричните средства по запорираната банкова сметка са върху вземания на лечебно заведение от Националната здравноосигурителна каса, се прави за първи път с изложението към жалбата, като същото твърдение не е доказано в настоящето производство. Поради това с въвеждането му не се аргументира довод за приложимостта на чл. 393, ал. 1 ГПК. Други съображения, обосноваващи доводи за наличие на хипотеза по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не са въведени, поради което следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на основанието по цитираната норма.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3724 от 28.11.2018 г. по ч. гр. дело № 5721/2018 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: