3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр. София, 16.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4867/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. Х. А. срещу въззивно решение № 181/16.07.2019 г. по в. гр. д. № 434/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 301/29.06.2018 г. по гр. д. № 277/2018 г. на Русенски окръжен съд, с което е обявен за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на И. Л. А. договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 92 от 10.08.2016 г. на нотариус П. Т., с който Х. Д. А. е дарил на сина си Д. Х. А. апартамент № 20 в жилищна сграда № 1, построена върху държавна земя – комплекс ЦЮР, в [населено място], [улица], вх. 2, ет. 7, заедно с изба № 20 и съответните идеални части от общите части на сградата.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на съда, че възражение за абсолютна симулация не може да бъде противопоставено на ищеца по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД. Неправилно било прието, че в случая ответниците са поддържали, че е налице относителна симулация. Сочи се, че въззивният съд не е направил цялостен анализ на доказателствата по делото, коментирал ги избирателно и съвсем бегло, което довело до допускане на грешки в отделни констатации, отразили се при формирането на вътрешното му убеждение, а оттам – до необоснованост на решението му. Изложени са и доводи за немотивираност на обжалвания акт. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въпросът относно задължението на съда да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, като изложи собствени мотиви е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а въпросът може ли абсолютна симулация да се противопостави на ищеца по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се основава на доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон (чл. 17 ЗЗД).
В отговор на касационната жалба ищецът И. Л. А. възразява срещу допускането на касационно обжалване.
В обжалваното решение е прието за установено, че ищецът И. А. е кредитор на ответника Х. А.. Вземането е установено със заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 7496/2013 г. на Русенски районен съд, съгласно която Х. А. дължи на ищеца главница в размер на 54558 лв., законната лихва върху главницата за периода от 08.11.2013 г. до окончателното ? изплащане, разноски по делото в размер на 1091,16 лв. и разноски за адвокатски хонорар в размер на 1200 лв. Въз основа на изпълнителен лист от 11.11.2013 г. било образувано изп. д. № 964/2013 г. по описа на ЧСИ В. Н.. Установено е, че на 10.08.2016 г. Х. А. се разпоредил с апартамента, като го дарил на сина си Д. А. с нотариален акт № 92 от 10.08.2016 г. на нотариус П. Т.. От показания на разпитаните по делото свидетели – сестра и баща на Х. А., се установява, че членовете на семейството на прехвърлителя са знаели за задълженията му.
При тези данни е прието, че в случая са налице изискуемите от закона предпоставки за уважаване на предявения иск, доколкото ищецът е кредитор на първия ответник и извършеното дарение уврежда кредитора, тъй като намалява имуществото, от което ищецът може да удовлетвори вземането си. Прието е, че не е необходимо знание на дарения за увреждането, тъй като сделката е безвъзмездна, а дори да е възмездна, същата е извършена между баща и син, поради което е налице законовата презумпция за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. За неоснователни са приети оплакванията, че сделката не може да бъде атакувана по реда на чл. 135 ЗЗД, защото има за предмет несеквестируемо имущество, тъй като институтът на несеквестируемостта се отнася до имущество, останало в патримониума на длъжника, а при процесното разпоредителното действие той сам се е отказал от вещта. Освен това е прието, че по отношение на кредитора (ищец по иска по чл. 135 ЗЗД) ответниците (длъжникът и договарялото с него лице) не могат да правят възражение за симулативност на увреждащото действие.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, защото решението е съобразено с практиката на ВКС (р.№34/15.04.2015г. на ІV ГО), която е цитирана в мотивите и според която- по отношение на кредитора (ищец по иска по чл. 135 ЗЗД) ответниците (длъжникът и договарялото с него лице) не могат да правят възражение за симулативност на увреждащото действие.
Не се налага изменение на практиката на ВКС, нито е налице хипотезата на очевидна неправилност, защото правото да се иска разкриване на абсолютна или относителна симулация се упражнява чрез иск, който се вписва, като вписването има оповестително- защитно действие(чл. 17 ЗЗД). Това е форма за упражняване на процесуалното право, въведена с оглед принципа на правната сигурност, поради което упражняването му чрез възражение за относителна или абсолютна симулативност на договора, изходящо от страните по сделката ще бъде недопустимо. Приемане на обратното ще реализира състава на злоупотреба с право, защото, ако се зачете и уважи възражението за разкриване на симулация, решението по делото ще е без установително действие за факта на симулация по отношение на ищеца, но така също и спрямо кредиторите на приобретателя и лицата, с които той договаря относно имота. Поради което упражняването на правото чрез възражение за симулация, ще е в защита на чужди права- в полза на кредиторите на приобретателя и на лицата, с които той договаря (аргумент от чл. 17, ал.2 и ал.3 от ЗЗД), и във вреда на кредитора на прехвърлителя на имота, който е вписал иска по чл. 135 ЗЗД и е създал непротивопоставимост по отношение на по- късно вписани актове.
Разноски не се присъждат, защото липсват данни такива да са направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 181/16.07.2019 г. по в. гр. д. № 434/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: