4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. София, 24.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3923/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Л. Б. З. срещу въззивно решение № 3884/30.05.2019 г. по в. гр. д. № 16023/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 452050/17.07.2018 г. по гр. д. № 6944/2018 г. на Софийски районен съд, II ГО, 170 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу ДП „Ръководство на въздушното движение“ искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че са налице всички основания за неправилност на въззивното решение на СГС по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Какво е правното значение на вътрешните правила на работодателя, обективирани в Правилника за вътрешния трудов ред, ползват ли се те със задължителна сила по отношение на неговите адресати, какви са последиците от неизпълнението им и в какви случаи могат да бъдат елиминирани?; 2. Каква е доказателствената сила на т.н. кръвен тест за алкохол от 05.11.2017 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, на който се е позовал въззивният съд? Чия е доказателствената тежест при оспорването му? 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните в мотивите на съдебния акт и какви са последиците от неизпълнение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК? Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
В отговор ДП „Ръководство на въздушното движение“, чрез юрк. А. П., възразява срещу допускането на касационно обжалване и излага становище за законосъобразност на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието за установено, че ищецът е заемал длъжността „авиотехник РРЛ и УКВ“ в Районен център за обслужване на въздушното движение – С., отдел „Комуникация, навигация и обзор“, сектор „Комуникация“ в ДП „Ръководство на въздушното движение“. Посочената длъжност била свързана с осъществяване на превантивна, корективна и оперативна поддръжка, наблюдение и контрол на комплекса съоръжения в сектор „Комуникации“ – РРЛ и УКВ. Част от задълженията на ищеца били свързани с поддържане на техническата изправност на съоръженията и средствата с цел осигуряване на безопасността на полетите в района на отговорност на Районен център за обслужване на въздушното движение – С.. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 35/29.11.2017 г. на основание на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ, вр. чл. 126, т. 2 КТ и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДП „Ръководство на въздушното движение“. Установено е, че заповедта е била връчена на ищеца на 30.11.2017 г. след приемане на писмените му обяснения. Дисциплинарното наказание е било наложено за това, че на 05.11.2017 г. З. се е явил на работа и е изпълнявал служебните си задължения под въздействие на алкохол с концентрация 1,32 промила, установено чрез измерване с уред дрегер Alcotest 7510 OIML, P/N 8319700, и протокол за проверка употребата на алкохол, упойващи, психотропни и наркотични вещества или техни аналози от 05.11.2017 г., като употребата на алкохол е била потвърдена и от кръвен тест за определяне концентрацията на алкохол в кръвта от УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ ЕАД от същата дата. При така установените факти е прието, че уволнението е извършено законно – наказанието е наложено в сроковете по чл. 194 КТ, спазени са изискванията на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ. Въз основа на доказателствения материал, включително свидетелските показанията на извършилия проверката служител Д. Й., въззивният съд е приел, че по делото е доказано неизпълнението от страна на ищеца на задълженията му по трудовото правоотношение. Прието е, че допуснатото нарушение е достатъчно тежко, за да обуслови налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, предвид характера на длъжността. За неоснователни са приети възраженията, че в нарушение на чл. 20, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДП „Ръководство на въздушното движение при проверката с техническо средство не е присъствал друг работник или служител на работодателя, доколкото, въпреки че е присъствал само свидетелят Й., ищецът не е оспорил резултата от изследването с техническото средство, като сам е избрал специализирано болничното заведение, в което да бъде извършен кръвен тест за определяне концентрацията на алкохол в кръвта му.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, основаващ се на твърденията на касатора, че въззивният съд не е обсъдил възраженията на ищеца относно нарушението от страна на работодателя на уредената в Правилника за вътрешния трудов ред процедура за извършване на проверка за установяване на употреба на алкохол, упойващи, психотропни и наркотични вещества и техните аналози, която е изисквала присъствието на друг работник или служител освен проверяващия. Това възражение и въпросът свързан с него е без значение за изхода на спора, защото ищецът е подписал Протокола, отразяващ резултата от извършената проверка без забележки, т.е. сам е удостоверил получения резултат. Налице е извънсъдебно признание на резултата от проверката. Правно значение би имало присъствието на свидетел при извършване на проверката само при условие, че ищецът е оспорил резултата.
Вторият въпрос също не е обуславящ за изхода на делото. Кръвният тест, извършен в лаборатория е документ, с който ищецът сам се е снабдил и го е представил пред работодателя като доказателство за установяване на факта, отразен в документа. Отново е налице извънсъдебно признание на факта, отразен в кръвния тест. Последващото съдебно оспорване на резултата от алкохолната проба и кръвния тест не изключват извънсъдебното признание, а доказателствата се преценяват в тяхната съвкупност.
Не е обуславящ и третия поставен въпрос, доколкото съдът се произнесъл по всички доводи и възражения на страните и е преценил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и съдържащите се във въззивната жалба оплаквания, включително тези във връзка с регламентираната в чл. 20, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред процедура, като е приел, че въпреки присъствието само на свидетеля Й. при извършване на проверката с дрегер, ищецът не е бил лишен от право на защита, тъй като се е подложил доброволно на кръвен тест в избрано от самия него специализирано болнично заведение. Отчетени са също така и тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на ищеца и обстоятелството, че той не е възразил срещу резултатите от двете изследвания. Доказателствата по делото
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК (очевидна неправилност), доколкото не се установява противоречие в мотивите на решението относно твърдените от страните факти и установените от съда, между обсъдените доказателства и установените по делото факти и между тези факти и приложените правни последици.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в производството по чл. 288 ГПК в размер на 200 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3884/30.05.2019 г. по в. гр. д. № 16023/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА Л. Б. З. да заплати на ДП „Ръководство на въздушното движение“ сумата 200 лв. съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: