2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр. София, 10.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 509/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. М. против решение № ІІІ-115/16.10.2018г., постановено по в.гр.д. 1196/18г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е определен режим на лични отношения на М. М. с малолетното дете К. М., както следва: до навършване на 5- годишна възраст на детето, всяка първа и трета събота и неделя от 9 часа до 16 часа- в присъствие на майката, без преспиване.
В жалбата се излагат доводи, че ако личните контакти се осъществяват в присъствието на майката, на практика бащата и детето се лишават от лични контакти. Доказателство за обтегнатите отношения между родителите било и представената от майката „Издадена забрана за посещения“ срещу касаторара относно домашния и служебния и адрес. Въззивният съд не бил обсъдил това доказателство- в ущърб на жалбоподателя.
В изложението към жалбата не е формулиран въпрос, но се подържа искане за допускане на касационно обжалване на основание, че в нарушение на задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, въззивният съд не е обсъдил представената „Издадена забрана за посещения“. Предвид правомощията на касационната инстанция да уточни и конкретизира въпроса от изложението, следва да се приеме, че въпросът е за това дали съдът е длъжен да обсъди доказателствата по делото.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е необходимо по формулирания в изложението въпрос, въззивният съд да е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС (т.р.№1/2010 на ОСГТК).
В случая обаче, въпросът дали съдът е бил длъжен да вземе предвид представената от насрещната страна „Издадена забрана за посещения“ срещу касатора, не е обуславящ за изхода на делото (т.1 от т.р.№1/2010г. на ОСГТК). В съдебно заседание на 02.10.2018г., касаторът чрез процесуалния си представител е изразил становище, че това доказателство е неотносимо, поради което и съдът не го е обсъдил в мотивите си. В този случай, доколкото въззивният съд се е съобразил със становището на жалбоподателя, то липсва неправилно тълкуване и прилагане на принципа за равенство на страните при участието в процеса (чл.9 ГПК и конкретно чл.236, ал.2 ГПК).
Освен това решението на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС относно интереса на детето при определяне режима на личните контакти, доколкото съдът е констатирал, че малолетното дете е родено на 16.07.2017г. и досега въобще не е гледано от бащата, а през цялото време майката е полагала всички грижи за него, поради което е постановил първоначално личните контакти да са в присъствието на майката, без преспиване при бащата.
В този смисъл е и решение №321/2016г. на ВКС ІV ГО, където при подобни факти, след отчитане на водещия принцип за интереса на детето, е постановено първоначално личните контакти на бащата да се осъществяват в присъствието на майката, без преспиване при бащата.
Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не се установява неправилно тълкуване и прилагане на принципите за равенство на страните при участието в процеса, както и водещият принцип за интереса на детето при определяне на режима за родителските права.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-115/16.10.2018г., постановено по в.гр.д. 1196/18г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: