3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 10.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 333/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Т. против решение № 6804/ 01.11.2018г., постановено по в.гр.д. 6947/18г. на СГС ІІ- Г състав, с което са отхвърлени исковете му по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ срещу „Зоопланета“ООД.
В жалбата се излагат доводи, че работодателят не е спазил процедурата по чл.193 КТ при дисциплинарното уволнение, тъй като не е поискал обяснения на 18.10.2017г., а едва на 23.10.2017г. и не е дал възможност за даване на такива, тъй като заповедта за дисциплинарно уволнение е от 24.10.2017г.- връчена преди изтичането на дадения от работодателя 3- дневен срок за обяснения.
В изложението към жалбата се подържа, че по следните въпроси- „Какви са критериите, според които на работник или служител е дадена реална възможност за даване на обяснения?“ и „Представлява ли недопускането до работа виновно поведение на работника или служителя?“, е необходимо ВКС да даде разрешение, за да се установи точния смисъл на закона и за развитие на правото- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това се иска допускане на касационно обжалване и поради очевидна неправилност.
В срока за отговор работодателят е възразил срещу касационната жалба и изложението.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо по формулираните в изложението въпроси да липсва практика на ВКС и да се налага тълкуване на неясна, противоречива или непълна правна норма, а в случай, че има постановена практика на ВКС по въпросите, да се налага нейното изменение, поради изменение на обществените условия или на законодателството (т.р.№1/2010 на ОСГТК).
В случая по първия поставен въпрос, въззивният съд е дал следния отговор: не съществува формално регламентирана процедура относно искането за обяснения, не е необходимо поканата за обяснения да бъде в определена форма и да бъде предшествана от формален акт по откриване на дисциплинарно производство, а даването на срок за обяснения се преценява за всеки конкретен случай. След извършеното тълкуване на правната норма, въззивният съд е приел от фактическа страна, че работодателят е поискал с електронно писмо от 18.10.2017г. обяснения от ищеца за неявяване на работа в два последователни дни- на 16.10.2017г. и 17.10.2017г.. Ищецът не е дал обяснение за наличието на уважителни причини за отсъствието от работа и със заповед за дисциплинарно уволнение, работодателят го е уволнил на 24.10.2017г.. Според въззивния съд не е извършено нарушение на чл.193 КТ, поради което е отхвърлил исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ.
По първия поставен въпрос има формирана задължителна практика на ВКС, съгласно която процедурата по искане на обяснения не е формална, обясненията следва да са поискани така, че работникът или служителят да е наясно във връзка с какви нарушения следва да даде обяснения и на работникът следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения, която възможност е различна според конкретните обстоятелства (р.№290/2014г. на ІІІ ГО и р.№221/2014г. на ІV ГО).
В съответствие с практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че с електронно писмо от 18.10.2017г. (представено от ищеца), работодателят е поискал обяснения за неявяването на работа от „понеделник (16.10.2017г.) до днес 18.10.2017г. все още не си се явил на работа и не даде обяснения за неявяването си на работа вече трети ден“. В съответствие с практиката въззивният съд е приел, че до датата на уволнението 24.10.2017г. ищецът е имал възможност да даде обяснения, но тъй като не е сторил това, то процедурата по чл.193 КТ е спазена.
Тъй като по поставения първи въпрос има формирана практика на ВКС и не се установяват причини за нейното изменение, то не са налице обстоятелствата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос, тъй като не е обуславящ. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл и освен това ищецът не е въвел в исковата молба такова основание за незаконност на уволнението- че не се е явил на работа поради незаконно недопускане. Ищецът е уволнен за неявяване на работа в два последователни дни- 16.10. и 17.10.2017г., а ищецът твърди в исковата молба, че не е допуснат на 18.10.2017г..
Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, доколкото не се установява противоречие в мотивите на решението, водещи сами по себе си до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост или неправилна квалификация. Отделно от това, по тълкуването на материалноправната разпоредба на чл.193 КТ се установи съответствие между въззивното решение и практиката на ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6804/ 01.11.2018г., постановено по в.гр.д. 6947/18г. на СГС ІІ- Г състав
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: