О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
гр. София, 11.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3582/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Ч. от [населено място] срещу въззивно решение № 72/13.04.2018г., постановено по в.гр.д. 36/2018г. на Окръжен съд- Добрич, с което е потвърдено решение на Добрички районен съд за отхвърляне на иска за отмяна на дарение по чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че ответницата по иска и надарена М. М. е била в обективна невъзможност да дава издръжка, тъй като би поставила себе си и малолетния си син, за когото се грижи в по- неблагоприятно положение от търсещия издръжка.
Срещу това решение касаторът е изложил доводи, че ответницата е работоспособна и не е била регистрирана като безработна, сама се е поставила в положение да не реализира доходи.
В тази връзка, касаторът излага твърдения за наличие предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите дали съдът е длъжен да се произнесе по всички възражения, съдът обвързан ли е от размера на исканата издръжка и налице ли е непризнателност, когато надарения е работоспособен и сам се поставя в невъзможност да реализира доходи.
Срещу искането за допускане на касационно обжалване е възразила ответницата М. М. като е развила съображения, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, ВКС следва да установи, че по формулирания въпрос в изложението въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК изисква въззивният съд да е тълкувал неясна, непълна или противоречива правна норма по поставения правен въпрос, по който не е формирана практика на ВКС или да е необходимо изменение на практиката на ВКС поради изменение на законодателството или обществените условия(т.р.№1-2010- ОСГТК).
В случая въззивният съд е приел, че ищецът е на 79години с месечна пенсия от 323,49лв., а според данните от НСИ необходимите му разходи за живеене са 368, 01лв. и притежава право на ползване върху процесния недвижим имот. Ответницата реализира доходи от 380лв. месечно, живее под наем в гарсониера за 130лв., сама се грижи за малолетното си дете, а бащата плаща издръжка от 100лв. месечно и ответницата притежава голата собственост върху процесния недвижим имот. Въз основа на тези фактически изводи, въззивният съд е приел, че ищцата не може да плаща никаква издръжка на ищеца, тъй като би поставила себе си и малолетното и дете в по- неблагоприятно положение от ищеца.
При така дадените разрешения от въззивния съд, не се установяват предпоставки за допускане на касационно обжалване. В съгласие с практиката на ВКС, съдът е обсъдил всички доказателства по делото при установяване на фактическата обстановка и в съответствие с т.р.№1-2013-ОСГК е тълкувал нормата на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД. Въпросите за работоспособността на ищцата и за размера на исканата издръжка от ищеца са неотносими, доколкото въззивният съд не се е произнесъл по тях и нямат значение за тълкуването на приложимата правна норма.
Липсват и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото по приложението на чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД е постановено тълкувателно решение №1-2013-ОСГК и не се установяват основания за изменение на тази практика.
Воден от горното, ВКС, ІІІ ГО
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 72/13.04.2018г., постановено по в.гр.д. 36/2018г. на Окръжен съд- Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: