3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр. София, 12.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 1106/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. Б. Д., подадена чрез адвокат И. Г. Д. против определение № 2222 от 29.01.2018 г. по ч. гр. дело № 15970/2017 г. на СГС /Софийски градски съд/, с което е оставена без уважение частна жалба на Я. Б. Д. срещу разпореждане от 18.10.2017 г. по гр. дело № 67052/2017 г. на СРС /Софийски районен съд/, 118 състав, с което е върната като недопустима исковата му молба.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:
„Налице ли е правен спор за съществуването на субективно материално право или правоотношение по чл. 124, ал. 1 от ГПК, когато правната сфера на ищеца е засегната от ответникът, който извършва неправомерни действия, като се легитимира пред СРС и СГС с невалидни български документи за самоличност ?“
Има ли право страна в гражданския процес да се легитимира пред съда и да участва в процеса с невалидни лични документи?“.
Въззивният съд е приел, че в исковата молба, подадена от частния жалбоподател се твърди, че ответницата Н. И. Д. няма право да съхранява и удостоверява самоличността си с документи за самоличност на български гражданин /лична карта №[ЕИК], издадена на 08.09.2010 г. от МВР – София, паспорт №[ЕИК], издаден на 25.08.2015 г. от МВР с валидност до 25.08.2020 г./, тъй като е гражданин на САЩ. Съдът е приел още, че ЗБЛД /Закон за българските лични документи/, обн. ДВ, бр. 93/11.08.1998 г. – чл. 32, ал. 2 предвижда ред, по който да бъдат установени действителните твърдени от ищеца факти, а именно съдържащият се в нормата регламент, съгласно който невалидността се обявява от органа, издал личната карта на лицето. При тези обстоятелства е направен извод за недопустимост на производството по реда на чл. 124 ГПК.
Формулираните от касатора правни въпроси са релевантни, но не са обосновани с поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която се нуждае от промяна, поради изменение на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез мотивиране на необходимостта от тълкуване на конкретни правни разпоредби, когато съдържащата се в тях уредба е непълна, неясна или противоречива. Изложението не е съобразено с разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК трябва да бъдат мотивирани от касатора.
Следва да се посочи още, че частният жалбоподател не излага твърдения в исковата молба за възникнал правен спор, при който ответницата с поведението си да е засегнала негово материално субективно право. И в частната жалба Д. поддържа твърдения за поведение на ответницата, несъобразено с изискванията на закона, но същото засяга разпоредби, регулиращи отношения между Д. и държавата, респективно административноправният й статут, като установяването на такива нарушения, обявяване невалидност на документите й за самоличност се осъществява по специален ред от компетентните органи.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2222 от 29.01.2018 г. по ч. гр. дело № 15970/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: