3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София, 17.01.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3302/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Й. С. Й. срещу въззивно решение № 483/16.04.2019 г. по в. гр. д. № 2813/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Х. К. М. и И. Н. М. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на сключения между него и първата ответница, по време на брака ? с втория ответник, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № …, том …, рег. № …, н.д. № 495/2016 г.
В касационната жалба са изложени доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствения материал по делото. Изложени са оплаквания, че неправилно били кредитирани противоречивите показания на свидетелите. Съдът игнорирал заключението на съдебно-психиатрична експертиза и показанията на свидетеля на ищцовата страна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: следва ли да се ценят и обсъждат доказателствата, събрани не по съответния ред и в нарушение на чл. 235, 236, 170 и 171 ГПК; следва ли при постановяване на решението си съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните.
Ответниците възразяват срещу допускането на касационно обжалване.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
Производството е образувано по иск, предявен от Й. С. Й., за унищожаване на сключения на 17.10.2016 г. между него, като продавач, и Х. К. М., като купувач, договор за покупко-продажба на апартамент, находящ се в [населено място]. Изложени са твърдения, че към момента на продажбата ищецът е бил в нетрезво състояние и не разбирал свойството и значението на постъпките си, като алкохолната му зависимост била установена на 18.11.2016 г. с поставена диагноза от психиатър. За извършената продажба разбрал по-късно, след като бил подложен на лечение. Ищецът твърди, че не е получил плащане на цената, тъй като е извършено с една парична вноска от 7500лв., която след внасянето се е теглила веднага, а после отново се е превеждала, за да бъде отново изтеглена и внесена и т.н., като в крайна сметка ищецът не е получил никакви пари за сделката.
Ответниците са оспорили, че към момента на извършване на сделката продавачът не е бил алкохолно повлиян и е разбирал свойството и значението на постъпките си, а плащането било извършено редовно по банковата сметка на ищеца.
Във въззивното решение е прието за установено, че ищецът е придобил процесния недвижим имот по наследство от своята майка, като го е продал на ответницата Х. М., по време на брака ? с И. М., с договор за покупко-продажба от 17.10.2016 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № …, том …, рег. № …, дело № 495/2016 г., за сумата от 43560 лв..
Въззивният съд е стигнал до извод за неоснователност на иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договора, тъй като обстоятелството, че ищецът страда от алкохолна зависимост не е достатъчно, за да се приеме, че не е разбирал значението на действията си към датата на сключване на сделката. Кредитирани са показанията на свидетелките М. и Г., ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, от които е установено, че в деня на сделката Й. не е употребил алкохол, изглеждал е спретнат и добре облечен, комуникирал е с околните нормално, знаел е защо отива в банката и е разбирал естеството на сделката.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по формулирания въпрос- „Следва ли при постановяване на решението си съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните?“.
Съгласно решение № 69-2015-IV ГО и решение № 331-2011-IV ГО въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните, като прецени доказателствата заедно и поотделно, по вътрешно убеждение. Съдът следва да изложи аргументи защо изключва свидетелски показания от доказателствения материал, защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема за установено по вътрешно убеждение, при съвкупна преценка на всички доказателства.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 483/16.04.2019 г. по в. гр. д. № 2813/2018 г. на Варненски окръжен съд.
Указва на касатора в 1- седмичен срок от съобщението да представи квитанция за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 217, 80лв., иначе касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: