3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
гр. София, 29.10.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2148/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на К. В. К. срещу решение № 31/13.02.2019г., постановено по в.гр.д. № 4/2019г. на ЛОС, с което е уважен иска на В. В. по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 13000лв..
Въззивният съд е приел за доказано следното от фактическа страна: Уговорена е била покупко- продажба на процесното МПС- БМВ Х5 между ищеца В. В. и С. К. за сумата от 13000лв., която е била преведена по банков път на основание покупко- продажба на МПС. Сумата е постъпила по сметка на К. К. (бащата на С. К.), съгласно уговореното. Колата не е била прехвърлена, напротив била е прехвърлена на брата на продавача, поради което искът е основателен и К. К. дължи връщане на сумата на основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е отхвърлил като недоказано възражението на ответника, че уговорката е била джипът да се прехвърли на Л. П. (баща на С. Д., с която ищецът живеел на семейни начала) и на С. Д., както и че талонът и ключовете на колата са били предадени на Л. П., а джипът бил управляван от С. Д. (макар и непълнолетна). Недоказано било и твърдението на ответника, че Л. П. и С. Д. са се отказали от придобиването на колата в полза на брата на С. К. (продавача на БМВ- то) срещу сумата от 8000лв.. Съдът е приел, че ангажираните в тази посока свидетелски показания са неясни и противоречиви.
В касационната жалба са изложени доводи, че сумата от 13000лв е била получена от С. К., а не от ответника К. К., тъй като продавач е първият, а К. К. е участвал като посредник и баща на продавача с банковата си сметка. Според касатора свидетелските показания за установяване правното качество на К. К. в сделката са допустими, както са и допустими за установяване на другите факти, твърдени от ответника. В заключение касаторът излага становище, че неоснователно обогатило се лице е синът му С. К., който е действителният получател на сумата.
В изложението към жалбата се твърди противоречие с практиката на ВКС и необходимост от развитие на правото (основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК) по следните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да се обоснове, когато изключва свидетелски показания като доказателства по делото? Кога се счита извършено плащането по банков път и кой е получател на сумата при плащане на трето лице- третото лице или страната по договора? Допустими ли са свидетелски показания за трети лица по сделката за установяване на договор, за който е необходима писмена форма за доказване? Може ли да се докаже със свидетелски показания уговорката да се плати на трето лице? Може ли със свидетелски показания да се доказва основанието за плащане по банков път? може ли съдът да изключи като доказателства по делото свидетелски показания, които са неясни?
Въз основа на горните констатации, ВКС счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси, съответно разрешаването им, нямат значение за изхода на делото и не могат да се квалифицират като обуславящи, за да е налице общата и кумулативно изискуема предпоставка от хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Практиката на ВКС е, че предпоставка на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД е фактическо предаване на паричната сума, респективно плащането и по банков път. На същия факт се приравнява и случая, когато сумата е предадена на пряк пълномощник на представлявания, който получава от името и за сметка на представлявания.
Възражението на ответника, че не е получил сумата, а неин получател е синът му и продавач С. К. е преклудирано, защото в отговора на исковата молба такова възражение във формата на фактическо твърдение, не е било направено. Напротив, ответникът е ангажирал доказателства за установяване на факта, че получената от него сума не е била предадена на С. К., а на Л. П. (лицето, което е било бенефициент по договора за покупко- продажба, съгласно защитната теза на ответника). Едва сега заявеното обстоятелство, че К. К. е получил сумата от името и за сметка на С. К. е противоположна на първоначалните фактически твърдения на ответника. Противоречието между двете позиции следва да се реши в полза на тази, която е заявена в срока за отговор на исковата молба.
Освен това, правно- невалидно е фактическото и правно възражение на ответника, че ищецът е договарял покупко- продажбата в полза на Л. П. и С. Д., които впоследствие са се отказали от правото да придобият колата в полза на брата на продавача, срещу сумата от 8000лв.. Дори Л. П. и С. Д. да са били бенефициенти по бъдещия договор за покупко- продажба, те не разполагат със субективно право да се откажат от договора в полза на друго лице, защото те не са страна по договора и не са придобили качеството на уговарящ по сделката. Такова право има само ищеца В. В. съгласно чл.22, ал.1 ЗЗД.
Доколкото възраженията на ответника нямат значение за изхода на делото, то въпросите, поставени във връзка с тях за допустимостта на свидетелските показания, задължението на съда да се обосновава, когато изключва от доказателствата свидетелските показания, както и кой е получател на сумата, когато се плаща чрез трето лице, също са без значение за изхода на делото. Поради това липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Въпреки изхода на делото, в полза на ответника не се дължи присъждане на разноски, тъй като не е направено искане за това своевременно.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31/13.02.2019г., постановено по в.гр.д. № 4/2019г. на ЛОС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: