3
РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. София, 28.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 767/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. С. против решение № 1272/ 24.10.2018г., постановено по в.гр.д. 1873/18г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с което е отхвърлен искът и по чл.344, ал.1,т.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение, но е подала молба за освобождаване, без да е упражнена сила или заплашване срещу нея. Молбата за освобождаване от работа обаче била предизвестие по чл.326, ал.1 КТ и поради липса на посочен срок, молбата за освобождаване представлявала изразена воля за неспазване на предизвестието, откъдето трудовият договор се прекратявал веднага.
В жалбата се излагат доводи, че уволнението по чл. 326, ал.1 КТ е незаконно, тъй като ищцата не е отправяла искане за прекратяване на договора с предизвестие, както и че отсъствието от работа не е волеизявление за неспазено предизвестие.
Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: Как се отправя предизвестие по чл.326, ал.1 КТ, необходимо ли е да се посочи срок на предизвестието, може ли искането за съгласие по чл.325, ал.1, т.1 КТ да се конвертира в предизвестие по чл.326, ал.1 КТ? Необходимо ли е работникът да е платил обезщетение за неспазено предизвестие, за да се прекрати договора в срока на предизвестието? Как се прекратява договора в срока за предизвестие? Може ли работникът да се позовава на дисциплинарно нарушение, за да се защити срещу уволнение по чл.326, ал.1 КТ? Какви са правните последици на възражението, че предизвестието е дадено под заплаха или при използване на сила?
По формулираните въпроси, ВКС намира следното:
Едностранното волеизявление има за съдържание правните последици, които желае да породи. Затова при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, писменото волеизявление на работника по чл.325, ал.1 КТ е покана за насрещно писмено съгласие от работодателя, а при прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие, писменото волеизявление по чл.326 КТ има за съдържание прекратяване на трудовия договор.
Законът не позволява волеизявлението по чл. 325, ал.1 КТ да се конвертира във волеизявление по чл. 326, ал.1 КТ, защото основанията за прекратяване на трудовия договор са законоустановени, те са уредени с императивни правни норми. Поради това, когато не се осъществи основанието за прекратяване по взаимно съгласие, работникът или служителят е необходимо да направи изрично волеизявление по чл. 326, ал.1 КТ, при условие, че желае да упражни това право.
Срокът на предизвестието е законоустановен, поради което не е необходимо да се съдържа във волеизявлението по чл. 326, ал.1 КТ. След получаване на предизвестието, всяка от страните по трудовото правоотношение може да прекрати договора с едностранно писмено волеизявление, а не с конклудентни действия, но ще дължи обезщетение по чл. 220, ал.1 или ал.2 КТ за неспазено предизвестие. Плащането на обезщетение не е уредено като предпоставка за прекратяване на договора.
Касационната жалба е основателна, доколкото въззивният съд е дал противоположно разрешение на поставените въпроси.
В случая ищцата е отправила писмена покана до работодателя за прекратяване на договора („моля да бъда освободена“), т.е. нейното волеизявление следва да се квалифицира по чл.325, ал.1 КТ. Искането по чл.325, ал.1 КТ е едностранно волеизявление и съгласно чл. 44 ЗЗД спрямо него се прилагат съответно правилата за недействителност на договорите. Заплашването е порок на волеизявлението, при което у заплашеният са възникнали страхови представи от действие на друго лице и тези страхови представи са станали причина за извършване на волеизявлението. Наличието на страхови представи у ищцата обаче не се установява от доказателствата по делото. Липсват и твърдения за тях. При това положение волеизявлението на ищцата по чл.325, ал.1 КТ е действително.
Работодателят обаче не е дал съгласие за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Напротив, той е отбелязал върху самата молба, че прекратяването е след изтичане на предизвестието. Следващите дни ищцата не се е явила на работа и работодателят е решил, че е прекратила договора с конклудентни действия без да спази предизвестието, поради което е издал процесната заповед за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал.1 КТ при неспазено предизвестие.
Но такова едностранно волеизявление за прекратяване на трудовия договор с предизвестие не е било отправено от работника. Волеизявлението е било за прекратяване по взаимно съгласие. Поради това по- късно издадената заповед от работодателя за прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 КТ е незаконосъобразна. По принцип никой не може да черпи права от недобросъвестно поведение, но в случая неявяването на работа през дните след подаване на молбата няма връзка с приетото от работодателя, че ищцата прекратява договора с конклудентни действия. Нарушението на трудовата дисциплина (след получаване на предизвестие, трудовото правоотношение се запазва и страните разполагат с всички права и задължения по трудовия договор) е предпоставка за прекратяване на трудовия договор поради дисциплинарно уволнение, но такова право не е упражнено от работодателя.
Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен. По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ ищцата не е подала касационна жалба и въззивното решение в тази част е влязло в сила.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1272/ 24.10.2018г., постановено по в.гр.д. 1873/18г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като незаконно уволнението на А. Д. С. от [населено място], ул.“Славей“ №6, извършено със заповед №6/ 09.01.2018г. на „Бра- гал“ ООД със седалище гр. Асеновград.
Осъжда Бра- гал“ ООД със седалище гр. Асеновград, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № 127 да плати по сметка на ВКС 70лв. държавна такса за касационно производство и 80лв. държавна такса по сметка на Районен съд- Асеновград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: