4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
гр. София, 15.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1611/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на П. И. Н. срещу решение № 2506/29.10.2018г., постановено по гр.д. №870/2018г. на САС, ГО-8 състав, с което е отменено решение №366/2017г. на СГС, постановено по иска на П. И. Н. срещу Прокуратурата на РБ (П.) по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл. 131, ал.1, т.2, пр.3, във вр.чл. 131, ал.1 НК, по което е оправдан с влязло в сила решение по чл.78а НК, в частта, с която П. е осъдена да плати над сумата от 2000лв. до 10000лв. и вместо това е отхвърлен искът за сумата над 2000лв. и е потвърдено решението в останалата част.
Жалбата съдържа доводи, че решението е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД, тъй като съдът не бил отчел обстоятелството, че ищецът е бил разследващ полицай и в това му качество е било повдигнато обвинение. Освен това съдът неправилно намалил обезщетението поради обстоятелства, които не са въведени от П…
В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: „Може ли въззивния съд да установява обстоятелства за намаляване на обезщетението, които не са въведени от ответника? Релевантен факт ли е жизнения стандарт и обществените критерии за справедливост при определяне размера на обезщетението?“
За да се допусне касационно обжалване е необходимо, по поставените въпроси в изложението, въззивният съд да е дал отговори в противоречие с практиката на ВКС(чл.280, ал.1, т.1 ГПК) или е необходимо установяване на точния смисъл на неясна, непълна или противоречива правната норма, при липса на практика на ВКС по поставените въпроси, или е необходимо изменение на установена практика, поради изменение на закона или на обществените условия(чл.280, ал.1, т.3 ГПК и т.р.№1-2010-ОСГТК).
В случая не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение тъй като ищецът е бил незаконно обвинен, че е причинил лека телесна повреда при изпълнение на служебни задължения- травматични увреждания, изразяваща се множество кръгловати изгаряния по шията, лявата предмишница и двете бедра, за което се предвижда лишаване от свобода до 3 (прокуратурата е поискала от съда с внесеното Постановление подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” ), бил е привлечен като обвиняем повече от 4 години и 9 месеца, била е взета мярка за процесуална принуда „подписка”. Ищецът е бил оправдан с влязло в сила решение по чл.78а НК на 14.11.2016г..
При определяне размера на обезщетението, въззивният съд е изложил мотиви, че е длъжен да съобрази всички обстоятелства – тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение (то не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК), в съда е внесено предложение за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”, подсъдимият не е бил под угрозата да бъдат ограничени в значителна степен неговите граждански и човешки права), продължителният (неразумният, повече от 4 години и 9 месеца) срок на висящност на наказателното производство в досъдебната и съдебната фази (макар че това значително забавяне на наказателното производство се дължи и на причини, извън волята на държавните органи – 4-ри пъти съдебните заседания са отлагани поради невъзможност на подсъдимия да се яви поради заболяване; веднъж поради замяна на защитник, а три пъти заради служебна ангажираност на неговия защитник), преживеният стрес и дискомфорт в социалното общуване, изживяната потиснатост, породената угриженост, затвореност и вглъбеност, което води до психологически дискомфорт и страдания, публичното разгласяване на факти, включени в изпълнителното деяние, за извършването на което е бил привлечен като обвиняем, респ. за започналото срещу ищеца наказателно преследване в печатни и електронни масмедии, обстоятелството, че е заемал държавна длъжност (полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му, като това обстоятелство от обективна страна представлява признак на престъплението, за извършването на което ищецът е бил обвинен), които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение. Незаконното обвинение обаче не е представлявало фактическото основание за прекратяване на съществуващото между МВР и ищеца служебно правоотношение, тъй като той е бил уволнен за извършено физическо насилие чрез „удряне на два шамара” на призовано в полицейското управление лице, като това противонормено действие разкрива признаците на нарушение по Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а посоченото правно основание е съответно на изложените обстоятелства в уволнителната заповед – чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, отм. (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР). В процеса на доказване не бе установено по несъмнен начин – чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК, и правнорелевантното обстоятелство, че констатираното в Епикриза от 27.02.2012 г., съставена от лекуващия лекар, заболяване „гастритис ерозива. М.” е в пряка причинно-следствена връзка с преживения стрес от провежданото срещу ищеца наказателно производство, т.е. че този естествен стресогенен фактор е предпоставка за проявяване признаците на това заболяване.
Освен установените и обсъдени обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението, въззивният съд е приел, че ищецът сам е станал причина за разследването срещу него, тъй като е признал пред органа на разследването, че е ударил два шамара на разследваното лице, и никой друг от полицаите не е използвал насилие при разпита (това обстоятелство се установявало от признанието на ищеца, обективирано в т. нар. Сведение с вх. № 1804/03.02.2012 г.).
Поради всичките тези обстоятелства, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение е в размер на 2000лв..
Решението на въззивния съд е съобразено с трайната практика на ВКС, че съдът е длъжен да вземе предвид всички обстоятелства, които имат значение за определяне размера на обезщетението, включително факти, които водят до намаляване му. От една страна, тези обстоятелства, имащи значение за намаляване на обезщетението, са свързани с приноса на ищеца за настъпване на вредоносния резултат (напр. неистински признания, недобросъвестно признание, заблуждение на органите на разследването, прикриване на дадени факти и др.- р. №51/16г. на ІІІ ГО и р.№244/13г. на ІV ГО), а от друга страна те са свързани с преценка на личността на ищеца и интензитета на претърпените морални страдания (напр. асоциални прояви, противоправно поведение, предишни осъждания и др.- р№ 251/15г. на ІІІ ГО и р.№ 140/17г. на ІІІ ГО).
Тъй като решаващите изводи на въззивния съд за намаление на обезщетението са признанията на ищеца пред органа на разследване за упражнено насилие, нарушението на Етичния кодекс на служителите от МВР и отлагането на наказателното дело 4 пъти по причина у ищеца, то въпросът за жизнения стандарт като критерий за определяне на обезщетението по справедливост не е обуславящ, защото няма значение за изхода на делото. В този случай не е необходимо да се преценява наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Не са налице обаче допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, тъй като въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, защото при определяне на справедливия размер на обезщетението е взел предвид както поведението на ищеца, имащо принос за вредоносния резултат (признание за употребено насилие, отлагане на делото четири пъти по причина у ищеца), така и обстоятелства, имащи значение за преценка на личността на ищеца, свързани с интензитета на моралните страдания (употребено насилие в нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР). В такъв случай не е налице противоречие с практиката на ВКС или необходимост от изменението и, поради изменение на законодателството или на обществените условия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2506/29.10.2018г., постановено по гр.д. №870/2018г. на САС, ГО-8 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: