5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр. София, 16.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4587/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на С. К. И. срещу решение №309/ 17.07.2019г., постановено по в.гр.д. 47/2019г. на СмОС.
Въззивният съд се е произнесъл по правен спор между ищцата С. И. и ответницата Р. И. М.- А., възникнал от твърденията на ищцата, че ответницата е възложила на „Артстрой”ООД събаряне на съседната западната сграда- близнак в имот в [населено място], поради което при разрушаването били причинени вреди на собствената и източна сграда- близнак, поради което на основание чл. 49 ЗЗД иска обезщетение за причинените и вреди в размер на 19415лв.. В срока за отговор ответницата е възразила, че не е възлагала събаряне на собствената си западна сграда-близнак, тъй като е възложила реконструкция и укрепване на същата, оспорила е размера на претендираните вреди с твърдения, че двете сгради са били заплашени от самосрутване, а западната сграда- близнак се била саморазрушила поради това, че ищцата отказала да даде съгласие пред Община Смолян за одобряване на проект за реконструкция и укрепване.
За да уважи предявения иск за сумата от 3266лв., въззивният съд е приел, че наетата от ответницата фирма „Артстрой” ООД е разрушила част от западната сграда- близнак, при извършване на СМР и по този начин е увредил цялата носеща конктрукция на източната сграда- близнак. Според съда било налице възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД, въпреки, че ответницата наела фирмата за реконструкция и укрепване, а не за събаряне, но възложителят отговарял за всички действия на изпълнителя. При определяане размера на имуществените вреди, съдът е приел, че е налице тотална щета, тъй като възстановителната стойност за укрепване, ремонт и реконструкция на източната сграда- близнак бил в размер на 19378лв., а пазарната стойност на този същия имот преди увреждането бил само 11244лв.. След това съдът е приспаднал стойността на материалите, които остават в полза на собственика от погиването на вещта, а след това е приел 50% съпричиняване от страна на ищцата, която е отказала да даде съгласие за одобряването на проект за реконструкция и укрепване на западната сграда- близнак. В резултат на изчисленията съдът е установил, че искът е основателен за сумата от 3266лв..
В касационната жалба на ищцата срещу отхвърлената част от иска се изразява становище, че ответницата не е била направила възражение за съпричиняване, поради което не следвало да се приспада от обезщетението стойността на материалите, които остават в полза на ищцата от погиването на вещта, както и процентът съпричиняване от бездействието на ищцата. Според ищцата при обезщетението за вреди следва да се вземе предвид възстановителната стойност, въпреки че тя е по- голяма от стойността на увредената вещ. Поради това в изложението към кадационната жалба се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: може ли съдът да приеме съпричиняване, без да е направено възражение за това в срока за отговор; може ли съдът да намали размера на обезщетението със заместваща облага, при положение, че не е направено възражение в срока за отговор; как се определя имуществената вреда по чл. 51, ал.1 ЗЗД; необходимо ли е съгласие на съсед за реконструкция, при налични обстоятелства, застрашаващи обекта от увреждане или разрушаване.
В срока за отговор ответницата е възразила срещу допускането на касационно обжалване и е подала насрещна касационна жалба, в която се излага становище, че не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД.
При така очертаните рамки на правния спор и решаващите изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Формулираните правни въпроси са без значение за изхода на делото, тъй като при сключване на договор за изработка, не се осъществява факта на възлагане, уреден в хипотезата на чл. 49 ЗЗД. При договора за изработка се възлага резултат, а не работа, действията за изработване на резултата са изцяло независими от поръчващия, като изпълнителят е изцяло самостоятелен в преценката си по какъв начин да изработи поръчката, и самостоятелно организира работния си процес. Поради това самите действия по изработване са извън поръчания резултат, откъдето следва, че при договор за изработка, поръчващият не отговаря по смисъла на чл. 49 ЗЗД за вреди от възложена работа.
Освен това по формулираните въпроси липсва основание за допускане на касационно обжалване, не се констатира противоречие с практиката на ВКС или необходимост от създаване на нова пракитка, различна от вече установената. Първият въпрос, който съдържа фактическото становище на ищцата, че възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД не е било направено, не е обуславящ, защото видно от отговора на исковата молба, такъв факт е бил въведен като основание за намаляване на обезщетението. Възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД не е упражняване на материално потестативно право, за да е необходимо извършването на изрично писмено волеизявление. Напротив, това процесуално право се упражнява чрез позоваване на факт, а не чрез волеизявление, а позоваването на факт, който има значение за намаляване размера на обезщетението се квалифицира като възражение за съпричиняване.
Вторият въпрос съдържа правното становище на ищцата, че прихващане на вредите с настъпилата полза от погубването на вещта, се извършва само по искане и то в срока за отговор на исковата молба. Практиката на ВКС действително е такава, че за да бъде приспадната получената полза от увреждането е необходимо това да се поиска от ответника в срока за отговор на исковата молба. Но в случая съдът е определил действителната вреда от унищожаването на вещта, която се изчислява като от пазарната стойност се приспадне стойността на остатъка от вещта. По този въпрос липсва противоречие с практиката на ВКС.
Третият въпрос съдържа правното становище на ищцата, че обезщетението следва да се определи в размер на възстановителната стойност, а не на реалната вреда. Това становище обаче е в противоречие с практиката на ВКС, според която претърпяната загуба е разликата между двете стойности на имуществото отпреди и след увреждането. Оттук следва, че размерът на обезщетението за вредата не може да надвишава имуществото на увредения отпреди увреждането, откъдето следва, че приетото от въззивния съд, че обезщетението се определя в зависимост от пазарната стойност на вещта, не е в противоречие с практиката на ВКС.
Четвъртият въпрос е във връзка с правното становище на ищцата, че Община Смолян незаконосъобрзно била искала нейното съгласие за реконструирането на западната къща- близнак. Този въпрос е неотносим и не е обуславящ, доколкото при съпричиняването е достатъчно поведението на увреденото лице да е допринесло за настъпване на вредата и е без значение е дали поведението му е било виновно или противоправно. Въпросът дали Общината е действала законосъобразно е без значение, доколкото съдът е констатирал, че поведението на ищцата е допринесло за противоправния резултат.
В крайна сметка, ВКС счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради липсата на обуславящи въпроси, липсата на противоречие с практиката на ВКС, както и липсата на необходимост от изменението на вече създадена практика, както и поради обуславящото тълкуване на чл. 49 ЗЗД, установено от практиката на ВКС, а именно, че при договор за изработка, поръчващият не носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за причинените на трети лица вреди от изпълнителя.
При този изход на делото насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а ищцата следва да плати разноски на ответницата за настоящото производство в размер на 830лв., представляващи платен адвокатски хонорар.
Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №309/ 17.07.2019г., постановено по в.гр.д. 47/2019г. на СмОС по касационната жалба на С. К. И..
ОСТАВЯ без разглеждане насрещната касационна жалба, подадена от Р. И. М.- А..
Осъжда ищцата С. К. И. да плати на ответницата Р. И. М.- А. разноски за настоящата инстанция в размер на 830лв..
Определението може да се обжалва с частна жалба, в частта, в която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба, в 1- седмичен срок от връчването, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: