3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр. София, 08.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4623/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на Ц. С. Б. срещу решение № 208/09.07.2019г., постановено по в.гр.д. 115/19г. на ВТАС.
Въззивният съд е разрешил правен спор между ищцата В. Х. Т. и Ц. С. Б., възникнал по твърдения на ищцата, че е прехвърлила на ответницата недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, но последната не изпълнявала задълженията си по договора, поради което иска разваляне на сделката, а ответницата е възразила в срока за отговор, че е изпълнявала задълженията си до м.май 2015г., когато ответницата е отказала да получава изпълнение, поради което с отговора е направила искане за трансформация на задължението по договора в парично.
Въззивният съд е приел за безспорно, че след 2015г. ответницата е преустановила изпълнение по договора, поради отказ на ищцата да получава гледане и издръжка, но в периода от 2015г. до подаването на отговор по предявения иск- м.август 2018г., ответницата не е плащала издръжка и не е поискала от съда трансформация на договорното задължение в парично. Поради това въззивният съд е уважил иска за разваляне, тъй като е счел, че неизпълнението не е незначително.
В касационната жалба са наведени доводи, че ответницата е огказала получаване на изпълнение, поради което то е било невъзможно. В изложението към жалбата се твърди противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди възражението, че кредиторът е отказал да приеме изпълнението, както и доказателствата във връзка с него; длъжен ли е съдът да установи какъв е размера на необходимата издръжка, както и да обсъди направеното от ответницата искане с отговора на исковата молба за трансформация на задължението.
При така описания правен спор и решаващите изводи на въззивния съд, ВКС ІІІ ГО счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Трайната практика на ВКС е, че при отказ на кредитора да получава гледане и издръжка в натура, за да се освободи от задължението си и от последиците на забавата, е необходимо длъжникът незабавно да започне плащане на издръжка в пари и едновременно с това да поиска от съда трансформация на задължението в парично.
В случая въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, тъй като е установил безспорният факт по делото, че за периода от м.май 2015г. до м.август 2018г., ответницата нито е плащала издръжка, нито е поискала от съда трансформация на задължението, поради което неизпълнението не е незначително. Поставените въпроси във връзка със задължението на съда да обсъди всички относими възражения и доказателства, произтича от становището на страната за нарушение на съдопроизводствените правила, но видно от мотивите към съдебното решение, въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС и е обсъдил всички относими доводи и възражения на страните, включително събраните по делото доказателства.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради липса на обуславящи въпроси и съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС.
Воден от горното, ВКС ІІІ ГО
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 208/09.07.2019г., постановено по в.гр.д. 115/19г. на ВТАС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: