7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
гр. София, 21.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3970/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 120429/20.09.2018 г., поправена с частна жалба вх. № 128839/09.10.2018 г. и с частна жалба вх. № 74465/06.06.2019 г., и трите жалби, заведени в СГС /Софийски градски съд/, подадени от Д. С. Д. против определение № 17158/07.08.2018 г. по ч. гр. дело № 7861/2018 г. на СГС в частта му, с която е потвърдено определение № 383546/12.04.2018 г., в частта за спиране на производството по гр. дело № 20628/2018 г. на СРС /Софийски районен съд/, 128 състав и против разпореждане за образуване на ч. гр. дело № 7861/2018 г. на СГС.
Ответниците – А. Д. Н. и С. Д. Н. /действащ лично, със съгласието на своята майка А. Н./ оспорват жалбата.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата против цитираното определение е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Жалбата против разпореждането, посочено по – горе е процесуално недопустима.
В обжалваната част на въззивното определение, състав на СГС е приел, че пред първоинстанционният съд са предявени искове от Д. Д. срещу А. Н. и С. Н. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за заплащане на обезщетение в размер на платена от ищеца издръжка, която Д. бил осъден да заплати въз основа на акт за раждане на детето С. Н., за който по съдебен ред е доказано, че е налице грешно вписано обстоятелство, че детето е родено от брака на А. Н. и Д. Д., и иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за понесени от Д. имуществени и неимуществени вреди, претърпени от него вследствие на извършената измама и погрешното посочване в акта за раждане на обстоятелството, че С. Д. Д. е роден в брак на А. Д. Н. и Д. С. Д. и в частта относно вписване на обстоятелството, че С. Д. Д. е с произход от Д. С. Д. като баща. При така приетата правна и фактическа обстановка, съдът е отчел обстоятелството, че пред СГС е налице висящо гр. дело № 5904/2017 г., имащо за предмет иск по чл. 69 СК за установяване на произхода на С. Н. от Д. Д.. Счел е, че въпросът за произхода има обуславящ характер по отношение на вземанията, предмет на предявените в производството пред СРС, 128 състав искове, тъй като с постановяването на решение по гр. дело № 5904/2017 г. ще се установи дали ответникът С. Н. има биологична връзка с ищеца Д. Д.. Приел е, че този въпрос има преюдициално значение относно иска за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване и относно иска по чл. 45 ЗЗД, с който е сезиран СРС, поради което е достигал до правния извод, че са налице основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото до постановяване на решение по иска за произход. Затова е потвърдил първоинстанционното определение в тази му част.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че определението следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Същият е поставил следните въпроси с идентично съдържание в приложенията към посочените по – горе частни жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК: „Длъжен ли е съдът да изложи мотиви и да изведе логически от тях диспозитива на определението си за спиране на производството ?“; Длъжен ли е съдът да направи правни изводи, които да са основани на установени по делото факти и конкретни правни норми, и които да водят логически последователно до твърдяната „зависимост“ на предявените искове от изхода на спора за произход ?“; Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си посочените от мен доказателства – влезли в сила съдебни актове на ВКС и СГС по случая с издръжката на С., както и да обсъди направените от мен правни изводи в жалбата ми и възражението им ?“ ; „Възможно ли е изхода на спора по един граждански деликт да зависи от един евентуален бъдещ юридически факт, който не е съществувал по време на извършване на деликтните деяния ?“; „Длъжен ли е съдът при формиране на правните си изводи и прилагане на закона да се съобрази с мотивите на Определение № 261/12.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2633/2017 г. ІІІ ГО ВКС ?; „Правилно ли е едно дете да присвоява имущество на едно лице под формата на издръжка чрез забранени от закона деяния, ако лицето не е конституирано по надлежния ред за негов родител. Например чрез съставяне на неистинско Съобщение за раждане и използване на неистински Акт за раждане за въвеждане в заблуждение на лицето, че е негов родител-баща и има задължение да му дава издръжка ? Увреденото лице има ли право да на обезщетение за причинените му вреди от тези незаконни деяния на детето, в случай, че по-късно това лице бъде конституирано като родител на детето с решене по чл. 69 Семейния кодекс ?; „Ако едно лице е погрешно вписано като баща в Акта за раждане на едно дете и въз основа на този неистински Акт за раждане лицето е било заблудено умишлено , и е дало издръжка на детето доброволно или по силата на съдебно решение, дадената сума подлежи ли на връщане на лицето от детето, в случай, че по – късно бъде проведен иск за бащинство по чл. 69 на Семейния кодекс срещу същото лице от детето ?“; „Какво е влязлото в сила осъдително съдебно решение за издръжка на дете срещу лице, когато по – късно се установи, че при постановяването му това лице не е имало качеството на родител – субект на решението: нищожно, недопустимо, невалидно или валидно ? Кой е правният ред, по който това лице може да реализира правото си по чл. 143 СК да не дава издръжка въз основа на това решение щом не е родител, както и да получи обезщетение за дадената такава въз основа на същото, съдебното решение?; „Когато едно лице погрешно е било вписано като баща на едно дете и по – късно се установи с влязло в сила съдебно решение тази грешка детето предяви иск за произход по чл. 69 СК срещу това лице, какъв е произходът от бащата на детето – неустановен, или продължава да бъде установен?“; „Правилно ли е едно дете да получава издръжка от родителя си – баща едновременно по две отдели съдебни решения, по решение постановено по чл. 70 на СК и по второ – по чл. 59 на Семейния кодекс ?“.
Не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното определение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, към който препраща чл. 274, ал. 3 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първата група въпроси, касаещи задължението на съда да се произнесе по направените от страните доводи и възражения и да изложи мотиви към решението не изпълняват изискванията за допускане на касационен контрол, тъй като не е налице твърдяното от частния жалбоподател противоречие с практиката на ВКС. Постановеното въззивно определение е обосновано и аргументирано, като съдът е изложил подробни мотиви, базирани на анализ на предявените от ищеца искове и служебно известните му факти относно предходно образувани висящи и приключили съдебни дела. Мотивите се ясни и точни, като не е налице твърдяната от жалбоподателя липса на логическа свързаност между тях и постановения краен резултат. С оглед на изложеното следва да се приеме, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Въпросът, с който се засяга задължението на съда да съобрази акта си с мотивите на определение № 261/12.07.2017 г. по ч. гр. дело № 2633/2017 г. на ВКС, III г.о., няма връзка с предмета на процесуалноправния спор, по който е постановено обжалваното пред настоящата инстанция определение на СГС. С това определение състав на ВКС е разрешил спор за процесуална допустимост на молба за отмяна на решение по гр. дело № 314/2008 г. на СГС в частта относно присъдената в тежест на молителя издръжка, а настоящият спор е за наличието на предпоставки по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Когато поставеният въпрос, както е в случая е извън предмета на делото не е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК /в този смисъл са разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Въпросът за връзката между спора по граждански деликт и „един евентуален бъдещ юридически факт“ не произтича от конкретно правно разрешение във въззивното определение, поради което липсва общо основание за допускане на касационен контрол. Останалите правни въпроси /извън групата на посочените по – горе пет въпроса, третиращи необсъждане на доказателства и неизлагане на мотиви, несъобразяване на определението по ч. гр. дело № 2633/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. и връзката между деликта и „един евентуален бъдещ юридически факт“/, от шестия, нататък до последния от въпросите, не изпълняват изискването за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези въпроси се отнасят до спора, образуван по гр. дело № 20628/2018 г. на СРС, 128 състав, а не до процесуалноправния спор, по който е постановено определението на СГС по чл.274, ал. 2 ГПК, предмет на настоящата частна касационна жалба. Затова същите въпроси не формират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разрешенията в т. 1 от цитираното ТР № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Липсата на общи предпоставки е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените затова допълнителни предпоставки /в този смисъл са разясненията в т. 1 от посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС/. За да приеме, че са налице основания за спиране на производството по делото, въззивният съд е отчел наличието на преюдициален за спора въпрос, предмет на висящо гражданско дело, поради което е приел, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. По приетите от въззивния съд изводи не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационен контрол. За пълнота на настоящите мотиви следва да са отбележи, че и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в случая е останало немотивирано.
Относно твърденията в частната касационна жалба за основания по чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК, с оглед на които се претендира допускане до касационно обжалване на определението и разпореждането за образуване на ч. гр. дело № 7861/2018 г. на СГС трябва да се имат предвид следните съображения. Определението, предмет на настоящата частна касационна жалба е постановено от надлежен състав, в правораздавателната власт на съда, подписано е от съдиите, участвали в разглеждане на делото, съставено е в писмена форма, при ясно изразена воля на съда, ясни и пълни мотиви и диспозитив. Определението е постановено при наличието и надлежно упражняване на правото на жалба. Затова настоящият състав намира, че не са налице обстоятелства, обуславящи вероятна нищожност или недопустимост на определението. Разпореждането за образуване на производството по чл. 274, ал. 2 ГПК пред СГС не е преграждащ акт и не подлежи на обжалване пред ВКС. Затова частната касационна жалба против този акт е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от касатора доколкото същият не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. С оглед на изложеното липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17158 от 07.08.2018 г. по ч. гр. дело № 7861/2018 г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 120429/20.09.2018 г., поправена с частна жалба вх. № 128839/09.10.2018 г. и с частна жалба вх. № 74465/06.06.2019 г., и трите жалби, заведени в Софийски градски съд, подадени от Д. С. Д. против разпореждане за образуване на ч. гр. дело № 7861/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва само в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба пред друг състав на Върховният касационен съд в едноседмичен срок от уведомяване на страните за постановяване на съдебния акт, като в останалата част същото определение не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: