О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
гр. София, 02.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1347/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Ц. С. Г. срещу въззивно решение № 10 от 04.01.2019 г. по в. гр. д. № 791/2018 г. на Великотърновски окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционно решение на Свищовски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Кметство – с.Българско сливово искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Поддържа се, че ищцата не е била действително допусната от работодателя да заеме длъжността, на която е възстановена. В подкрепа на тези твърдения жалбоподателката сочи обстоятелството, че работодателят не ? е предоставил документ, че е постъпила на работа. Сочи, че въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения при преценката на свидетелските показания. Оспорва извода на въззивния съд, че не се е явила на работа четири последователни дни, като не е отчел причините за неявяването ?. Жалбоподателката счита заповедта за уволнение за немотивирана, тъй като не са били взети предвид обясненията ?, а наложеното дисциплинарно наказание – за неотговарящо на тежестта на извършеното нарушение.
Ответникът Кметство – с.Българско сливово, възразява срещу допускането на касационно обжалване.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. Какво е правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение на възстановен със съдебно решение служител, който не е постъпил на работа в законоустановения 14-дневен срок по чл. 345 КТ – чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ или чл. 330, т. 6 КТ?; 2. Спазена ли е нормата на чл. 189 КТ и отговоря ли тежестта на наложеното наказание „уволнение“ на извършеното нарушение, след като служителят в обясненията си по реда на чл. 193 КТ е заявил, че неявяването му на работа се дължи на неправомерното поведение на работодателя и недопускането му до работа?; 3. Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да мотивира преценката си защо кредитира показанията на едни свидетели, а на други – не?; 4. Има ли задължение работодателят след възстановяването на служител на работа със съдебно решение да подаде ново уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 КТ и има ли право служителят да откаже да постъпи на работа, ако такова не му бъде предоставено преди постъпването му на работа?; 5. Следва ли работодателят след възстановяване на служител на работа да удостовери постъпването му на работа с писмен документ съгласно нормата на чл. 63, ал. 4 КТ?; 6. Допуснат ли е на работа възстановен със съдебно решение служител, след като по делото е доказано, че работодателят е отказал да му предостави уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ или друг писмен акт за постъпването му на работа? По отношение на първите два въпроса се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по отношение на останалите – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложени са доводи за очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С въззивното решение е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността „главен специалист финанси“ при ответника, като трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. С влязло в сила на 08.08.2017 г. съдебно решение уволнението е отменено и ищцата e възстановена на работа. Кметът на с.Българско сливово е отправил покана към ищцата да се яви на 04.09.2017 г., за да заеме длъжността, като ? е дадена възможност да посочи друга удобната за нея дата. По искане на ищцата, направено с молба от 04.09.2017 г., кметът я е възстановил на длъжността „главен специалист финанси“, считано от 11.09.2017 г., за което е издал нарочна заповед. На посочената дата ищцата се явила в кметството, като кметът ? посочил определеното за нея работното място и първата работа, която следва да свърши – да приеме счетоводните документи в присъствието на комисия, сформирана от Община Свищов, след което заедно със служителката М. следвало да пуснат уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ. Ищцата заявила, че няма да чака комисия и да приема документи, след което кметът ? връчил писмо, с което я уведомил, че съгласно действащото щатно разписание длъжността „главен специалист финанси“ не съществува и е изискал информация дали се ползва от закрила по чл. 333 КТ. Тогава ищцата напуснала сградата на кметството и не се е явила повече до 14.09.2017 г., когато депозирала писмено становище, че следва да бъде възстановена на новообразуваната длъжност „главен специалист АПОН и финанси“ или отново да бъде открита предходната ? длъжност. На 18.09.2017 г. работодателят е изискал обяснения от ищцата преждевременното ? напускане на 11.09.2017 г. и за неявяването ? на работа на 12.09.2017 г., 13.09.2017 г., 14.09.2017 г. и 15.09.2017 г. В отговор тя е посочила, че на 11.09.2017 г. не е постъпила реално работа, тъй като не ? е бил връчен писмен документ за това, не ? е било осигурено работно място и консумативи, а и не ? е била възложена конкретна работа. Със заповед № 14/29.09.2017 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание 330, ал. 2, т. 6 КТ.
За да постанови решението си, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че заповедта за уволнение е надлежно мотивирана и е спазена процедурата по издаването ?. Прието е, че ищцата е отказала да изпълнява трудовите си задължения, като преждевременно е напуснала работа на 11.09.2017 г. и не се е явявала през следващите последователни четири дни, което поведение съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, чиято тежест обуславя налагането на най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение.
За неоснователни са приети възраженията на ищцата, че тя не е била реално възстановена на работа, за да започне да изпълнява трудовите си задължения, тъй като по делото е установено, че тя се е явила, за да заеме работата на посочената от работодателя дата, като е разговаряла с кмета, който ? е посочил работното ? място, оборудвано с бюро и компютър, и ? е възложил трудови задължения – да изчака комисия от Община Свищов, за да приеме финансово счетоводните документи, и да попълни заедно със свидетелката М. уведомленията по чл. 62, ал. 3 КТ.
Предвид обхвата на правния спор между страните, мотивите на въззивния съд, посочените касационни основания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване, ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол по първия въпрос, основаващ се на становището на касаторката, че тя не е била реално възстановена на работа. Тези твърдения не отговарят на данните по делото, според които с фактическото си явяване на 11.09.2019 г., ищцата е била възстановена на работа. Поради това, поставеният въпрос се явява неотносим към изхода на спора. Освен това, ищцата не е въвела такова основание за незаконност на дисциплинарното уволнение, а именно, че не се е явила на работа.
Вторият въпрос относно критериите за определяне на дисциплинарното наказание не е разрешен в противоречие практиката на ВКС, съгласно която при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ съдът следва да обсъди доколко наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на допуснатото нарушение, на обстоятелствата при които е извършено и да извърши преценка за поведението на работника както по повод допуснатото нарушение, така и с оглед цялостното му отношение към трудовите задължения (решение № 156-2018-IVГО; решение № 227-2012-IIIГО; решение № 263-2015-IIIГО; решение № 112-2015-IIIГО). Въззивният съд е обсъдил доказателствата, относими към спора за законност на уволнението, като е приел, че работодателят е спазил изискванията за провеждане на дисциплинарно производство и при определяне на дисциплинарното наказание е взел предвид всички данни по дисциплинарната преписка, включително и дадените обясненията, въз основа на които е направил извод за липса на самокритичност у служителката.
Не се констатира отклонение от установената практика на ВКС и по третия въпрос от изложението. В решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други – за неосъществили се. В този смисъл са и сочените от касаторката решение № 24-2010-IГО и решение № 447-2011-IVГО. В случая въззивният съд се е произнесъл по въведените с въззивната жалба доводи при съвкупна преценка на относимите към правния спор доказателства, включително и изслушаните в първоинстанционното производство свидетелски показания. Изложени са мотиви, че показанията на свидетелката П. не могат да бъдат приети като годен източник на информация, доколкото възприятията ? са били формирани въз основа на разказите на самата ищца. По отношение на показанията на свидетеля Г. (съпруг на ищцата) е прието, че той също не е придобил пълни впечатления за събитията на 11.09.2017 г., тъй като е стоял в коридора на кметството, но по отношение на непосредствено възприетите от него факти показанията му съответстват на показанията на останалите свидетели, присъствали по време на разговора на ищцата с кмета.
Въпроси № 4 и 6, отнасящи се до приложението на чл. 62, ал. 3 КТ, не са от обуславящо значение за изхода на спора, доколкото задължението на работодателя да изпрати уведомление до съответната ТД на НАП при сключване, изменение и прекратяване на трудовия договор по чл. 62, ал. 3 КТ е с административен характер и изпълнението му, респ. неизпълнението му, няма отношение към съществуването на трудовото правоотношение. (решение № 81-2011-IIIГО)
В съответствие с установената практика по приложението на чл. 345 КТ е разрешен петият въпрос, във връзка с който е прието, че възстановяването на незаконно уволнения служител става автоматично – с явяването му при работодателя и изразяване на готовност да започне работата, на която е възстановен, поради което няма необходимост от сключване на нов трудов договор или издаване на друг акт от страна на работодателя (решение № 264-2011-IIIГО).
Решението не е и очевидно неправилно, доколкото не се констатира противоречие в мотивите на решението, което противоречие само по себе си да води до съществено нарушение на производствените правила, необоснованост или неправилна материалноправна квалификация, а в случая мотивите на съда са последователни и съответстват на практиката на ВКС.
При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в касационното производство в размер на 800лв., платен адвокатски хонорар.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10 от 04.01.2019 г. по в. гр. д. № 791/2018 г. на Великотърновски окръжен съд.
Осъжда ищцата Ц. С. Г. да плати на Кметство- с.Българско сливово разноски в размер на 800лв., направени пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: