О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр. София, 18.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3034/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба на „Българска захар – Долна Митрополия“ ЕООД, гр. Плевен, чрез пълномощника адв. М. Боева, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 834 от 05.12.2018 г. в частта за разноските.
В срока за отговор ответницата по молбата И. Г. М. е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна.
Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане за присъждане на разноски с окончателния си акт, по инициатива на страната той допълва акта си, като присъжда направените и доказани разноски в производството, съобразно изхода на спора.
В случая с определение № 834 от 05.12.2018 г., постановено по гр. д. № 3034/2018 г., ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд, като е пропуснал да се произнесе по съдържащото се в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски за касационното производство. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие от 31.07.2018 г.,
от който се установява, че на адв. Боева са заплатени в брой 600 лв. за осъществяване на правна защита и съдействие в касационното производство. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6-2012-ОСГТК, този договор има характера на разписка за платеното възнаграждение.
Неоснователно е направеното от И. М. възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Заплатеното възнаграждение не е прекомерно с оглед посочения в разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер от 500 лв., а и производството по селекция на касационните жалби се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като съдът следва да прецени кумулативното наличие на общата и допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280 ГПК.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 834 от 05.12.2018 г., постановено по гр. д. № 3034/2018 г. на ВКС, III Г.О., на основание чл. 248 ГПК, както следва:
ОСЪЖДА И. Г. М. от [населено място] да заплати на „Българска захар – Долна Митрополия“ ЕООД, гр. Плевен, сумата от 600 лв. – разноски в производството по чл. 288 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: