7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
гр. София, 06.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2494/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. Л. Н. срещу въззивно решение № 175/21.01.2019 г. по в. гр. д. № 1879/2018 г. на Софийски апелативен съд в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати на Е. З. Х. сумата от 15000 евро – неустойка за забава по предварителен договор от 18.06.2008 г., ведно със законната лихва от 26.07.2013 г. до окончателното изплащане; сумата 4275 евро – мораторна лихва върху присъдената неустойка за периода 29.10.2010 г. – 25.07.2013 г.; сумата 25417,05 лв. – стойността на неизвършени СМР в сграда блок „…“ и прилежаща дворна площ, находяща се в [населено място],[жк], [улица], ведно със законната лихва от 26.07.2013 г. до окончателното изплащане; сумата 2178,69 лв. – вложени от ищеца материали и средства в сградата, ведно със законната лихва от 26.07.2013 г. до окончателното изплащане; сумата 1932,75 лв. – обезщетение за поправка на некачествени СМР в сградата, ведно със законната лихва от 26.07.2013 г. до окончателното изплащане, както и 5704,48 лв. разноски по делото, включително и направените по гр. д. № 60721/2010 г. на Софийски районен съд, 50 с-в. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която Д. Н. е осъден да заплати на Ю. Е. Х. сумата от 5000 евро – неустойка за забава по предварителен договор от 18.06.2008 г., ведно със законната лихва от 26.07.2013 г. до окончателното изплащане; сумата 1425 евро – мораторна лихва върху присъдената неустойка за периода 29.10.2010 г. – 25.07.2013 г.; сумата 8472,35 лв. – стойността на неизвършени СМР в сграда блок „..“ и прилежаща дворна площ, находяща се в [населено място],[жк], [улица], ведно със законната лихва от 26.07.2013 г. до окончателното изплащане; сумата 726,32 лв. – вложени от ищеца материали и средства в сградата, ведно със законната лихва от 26.07.2013 г. до окончателното изплащане; сумата 644,25 лв. – обезщетение за поправка на некачествени СМР в сградата, ведно със законната лихва от 26.07.2013 г. до окончателното изплащане, както и 1901,49 лв. разноски по делото, включително и направените по гр. д. № 60721/2010 г. на Софийски районен съд, 50 с-в.
В жалбата се поддържа, че в проведеното пред СРС производство по обезпечаване на доказателства правата на ответника не са били защитени, тъй като поради нередовното му призоваване му е бил назначен особен представител, чиито възражения районният съд необосновано е оставял без уважение. Сочи се, че в производството по чл. 207 и сл. ГПК съдът безкритично е приел експертни заключения, без да назначи повторна или тройна експертиза, въпреки своевременното оспорване от страна на особения представител. Поддържа се, че не са анализирани достатъчно задълбочено заключенията на вещото лице инж. Т. Д., а безкритично са възприети заключенията, изготвени в производството по обезпечаване на доказателствата; че не са обсъдени в пълнота правата и задълженията на страните по предварителния договор. Не било отчетено, че вина за забавянето при довършването на сградите, както и неизпълнението на довършителните работи, имат единствено ищците, които не са оказали необходимото съдействие, изразяващо се в представяне на проекти и разрешения. Необосновано съдът е приел, че достъпът на жалбоподателя до процесния строеж е бил ограничен едва през 2011 г., без да се съобразят показанията на свидетелката Н., защото тя е дъщеря на ответника, а от тях се установявало, че ищците ограничили достъпа на ответника до обекта още през 2010 г. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „При оспорване на заключенията на вещите лица производството по обезпечаване на иск, независимо от коя от страните по делото, длъжен ли е съдът да открие производството по оспорване на тези заключения и да назначи повторна или тройна СТЕ, така както го задължават текстовете на чл. 200, чл. 201 и чл. 203 ГПК? При неизпълнение на тези си задължения и приемане на СТЕ въпреки тяхното оспорване от една от страните по делото, годни ли да тези доказателства и следва ли те да се обсъждат от решаващия съд по основания съдебен спор? В основното съдебно производство би ли могла засегнатата страна, в случай че тя не е участвала и е била представлявана от съдебно назначен адвокат, да оспори констатациите на експертизите, приети в производството по чл. 207 ГПК?“; 2. „Не е ли длъжен съдът, отделяйки спортно от безспорно, да приеме, че това основано изискване и задължения на ищците не е изпълнено и това неизпълнение да намери отражения при постановяване на съдебния акт?“; 3. „Какви са критериите за преценка на свидетелските показания на свидетел, който е роднина на една от страните по делото? Достатъчна ли е само родствената връзка, поради което съдът да откаже да даде вяра на фактите и обстоятелствата, които този свидетел установява?“
В срока за отговор ищците Е. Х. и Ю. Х. излагат становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от Е. Х. и Ю. Х. срещу Д. Н. искове за заплащане на неустойка по предварителен договор от 18.06.2008 г. в размер на 20 000 евро и законната лихва върху тази сума от 29.10.2010 г. до датата на завеждане на исковата молба; за заплащане на неизвършените до датата на подаване на исковата молба СМР на стойност 45241,18 лв.; за заплащане на 7130,55 лв., съставляваща вложени от ищците средства и материали; за сумата от 2557 лв., съставляваща стойността на материалите, изразходвани от ищците за отстраняване на некачествено извършени СМР, като впоследствие ищците са прецизирали претенциите си съобразно правото си на собственост върху недвижимия имот и наследствените си квоти от имуществените права на покойната А. Х. (съпруга на първия ищец и майка на втория). В исковата молба ищците сочат, че след провеждане на производство по чл. 207 ГПК ответникът е изпълнил част от посочените в експертизите СМР и са приспаднали тяхната стойност от исковите си претенции.
Въззивният съд е приел за установено, че с предварителен договор от 18.06.2008 г., сключен между А. и Е. Х., наричани „учредител”, и Д. Н., наричан „приемател”, страните са се договорили, че учредителят се задължава да учреди право на строеж за жилищна сграда върху процесния недвижим имот, срещу което приемателят ще изгради и ще му предаде конкретно определена част от построеното. Предвидено е сградата да бъде построена съгласно одобрен архитектурен проект, съгласно който ще се състои от блок „А” и блок „Б”, като в полза на приемателя се учредява право на строеж върху блок „А” и върху припадащите му се части от обектите на техническата инфраструктура, вертикална планировка и огради, а учредителят запазва за себе си правото на строеж върху блок „Б” и припадащите му се части от обектите на техническата инфраструктура; че приемателят следва за своя сметка да изгради върху имота предвидените по одобрения инвестиционен проект два жилищни блока, трафопост и изгребна яма, вертикална планировка и външна ограда, като събори съществуващата постройка; че приемателят ще извърши строителството чрез възлагане на трето лице, като подробно са уговорени конкретните строителни и довършителни работи, включително вида на материалите. Учредителят се е задължил в едномесечен срок от сключване на предварителния договор да учреди право на строеж на приемателя и да му предостави одобрени строителни книжа и разрешение за строеж – срещу предавателен протокол, а приемателят – в двумесечен срок от учредяването на правото на строеж да получи строителна линия и ниво и да започне подготвителни и други строителни работи на обекта. Договорен е срок от двадесет и четири месеца от получаване на строителна линия и ниво за завършване на строителството на сградата, въвеждането ? в експлоатация и предаването на блок „Б” на учредителя. Страните са договорили и неустойки за неизпълнение на поетите задължения, като при виновна забава до три месеца спрямо сроковете за започване и завършване на строителството приемателят дължи на учредителя неустойка по 40 евро на ден за всеки просрочен ден, а след това – глобална неустойка в размер на 20 000 евро. Договорено е и, че във всеки случай на забава пострадалата страна има право да претендира и възстановяване на направените разходи, претърпени загуби или пропуснати ползи.
В изпълнение на предварителния договор, на 11.07.2008 г., с нотариален акт № 024, том ІV, дело № 548/2008 г. на нотариус Ц. С., А. и Е. Х. учредили в полза на ответника право на строеж за построяване на жилищна сграда блок „А” срещу задължението да изгради подробно описаната сграда блок „Б”, като в нотариалния акт са възпроизведени клаузите на предварителния договор относно задълженията на страните и сроковете на изпълнение. На същата дата е бил съставен протокол, съгласно който Н. е получил от собствениците на парцела комплект от одобрените от общината проекти с работни чертежи на сградата, а на 28.07.2008 г. е бил издаден протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Сградите на обекта са били завършени в груб строеж на 28.05.2010 г.
По молба на ищците от 13.12.2010 г. било образувано гр. д. № 60721/2010 г. по описа на СРС, 50 с-в, с предмет обезпечаване на доказателства, в което са извършени технически експертизи за установяване вида, количеството и стойността на неизпълнените СМР, както и на некачествено извършените такива към датата на изготвяне на заключенията от вещите лица.
На 27.11.2012 г. бил съставен констативен протокол, подписан от ищците, в който са отразени неизпълнените СМР и е посочено, че огледът на обекта е извършен в присъствието на ответника, а на 16.01.2013 г. е съставен констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа, в който е отразено, че всички СМР са изпълнени съгласно одобрените проекти.
При тези данни е прието, че предварителният договор от 18.06.2008 г. съдържа както елементи на предварителен договор за учредяване на вещно право на строеж в полза на ответника, така и договор за изработка, като вместо заплащане на възнаграждение за изпълнителя, страните са се съгласили той да получи в собственост блок „А“ от сградата, предмет на договора за изработка; че Е. и А. Х. са изпълнили в срок задължението си за учредяване на право на строеж, но ответникът Н. не е завършил строителството на сградата – блок „Б“ в договорения срок, изтекъл на 28.07.2010 г.; че са налице виновна забава от страна на ответника изпълнител относно приключването на строителството и некачествено изпълнени от него строителни работи, поради което за поръчващите е възникнало право да претендират договорената неустойка в общ размер на 20 000 евро, а доколкото от 29.10.2010 г. вземането на възложителя за неустойка е станало изискуемо и ответникът е изпаднал в забава, той дължи и мораторна лихва върху размера на неустойката.
Във връзка с възраженията на ответника относно доказателствата, събрани в производството по гр. д. № 60721/2010 г. на СРС, 50 с-в, е прието, че районният съд е изискал справка относно постоянния и настоящ адрес Д. Н., но след като призовките са се върнали с отбелязване, че апартаментът е продаден, съдът е разпоредил залепване на уведомление и впоследствие е назначил особен представител, който е взел участие при обсъждане на експертизите. Поради това въззивният съд е счел, че не се констатират нарушения в производството по чл. 207 ГПК и няма пречки за обсъждане на приетите в него технически експертизи като годни доказателства.
За неоснователни са приети оплакванията на ответника, че забавата в изпълнението се дължи на действията на ищците, които са препятствали достъпа на ответника до строителния обект и не са му предоставили необходимите строителни книжа – съответно проекти за детайлите, тъй като твърдения за прекратяване на достъпа на ответника до строителния обект преди изтичане на срока за изпълнение се съдържали само в показанията на свидетелката Н., която е дъщеря на ответника и показанията ? били ценени чл. 172 ГПК. За недоказано е прието и твърдението, че на обекта е поставена охранителна система преди изтичане на договорения срок за изпълнение на строителството. Прието е още, че на ответника са предадени одобрените проекти за процесния обект и няма данни той да е искал от ищците някакви допълнителни проекти.
Като релевантно доказателство за неизвършените СМР въззивният съд е ценил констативния протокол от 27.11.2012 г., който не е оспорен от страните, въпреки че е подписан само от ищците. Прието е, че съдържащите се в него констатации са безспорни, че с него се доказва какво не е било извършено към датата на съставянето му, за което ответникът дължи заплащане на обезщетение на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като стойността на неизпълнените от ответника СМР е 33889,40 лв.. С оглед квотите от собствеността на всеки от ищците, Н. е осъден да заплати на Е. Х. 25417,05 лв., а на Ю. Х. – 8472,35 лв. Прието е, че искът за стойността на материалите, изразходвани от ищците е основателен по отношение на сумата в общ размер на 2905,28 лв., съставляваща стойността на вложените и заплатени от ищците фаянс, теракот и гранитогрес ( 2178,96 лв. на първия и 726,32 лв. на втория ответник). Въз основа на заключението на вещото лице инж. М. е прието, че претенцията за некачествено изпълнените СМР е основателна за целия предявен размер.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че в случая не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да се допусне касационно обжалване е необходимо да бъдат установени кумулативно общата и алтернативно една от допълнителните предпоставки от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК. Общата предпоставка изисква формулиране на въпрос по тълкуване на правна норма, който е от значение за изхода на делото и по който въпрос въззивният съд се е произнесъл. Допълнителните предпоставки представляват противоречие между отговора на въпроса, даден от въззивния съд и практиката на ВКС, или противоречие на отговора с решение на Конституционния съд или Съда на Европейския съюз, или разрешаването на въпроса да има значение за точното тълкуване на нормата и за развитие на правото (т.р.№1/2010г. на ОСГТК).
В случая касаторът не е изложил твърдение за осъществяване на една от алтернативно изискуемите допълнителни предпоставки, нито е формулирал искане чрез посочването на едно от основанията на чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК, поради което само на това основание искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е неоснователно.
Освен това не се установява и наличието на общата предпоставка от хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е формулирал въпроси, които или не касаят тълкуване на правна норма или нямат значение за изхода на делото.
Първата група въпроси, относно значението на оспорването на приетите експертизи в производството по обезпечение на доказателства, нямат значение за изхода на делото, защото въпросите са поставени във връзка установения от въззивния съд обем на недовършените работи. Само че според въззивния съд обемът на недовършените работи се установява от протокол, подписан от ищците, но представен от ответника и неоспорен от него, а не от техническите експертизи. Въззивният съд е взел предвид приетите експертизи при остойностяването на недовършените СМР, а дадената цена от вещите лица не е оспорена сама за себе си от касатора.
Втората група въпроси не са относно тълкуването на правна норма, а са по правилността на съдебния акт. Поставеният въпрос дали съдът е бил длъжен да приеме, че поръчващият или ищците са предали неподходящи проекти, е въпрос по който ВКС би се произнесъл с крайният си акт по чл.290 ГПК, но не и в производството по чл.288 ГПК. За да приеме, че ищците са изпълнили задължението си по договора за предаване на готови проекти за строителство, въззивният съд е тълкувал нормата на чл.260, ал.2 ЗЗД, въз основа на подписания от двете страни приемо- предавателен протокол, подписан без забележки. Но в случая касаторът не е поставил въпрос по тълкуването на чл. 260, ал.2 ЗЗД, а въпрос, който не отговаря на изискването на общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК.
Въпросите от третата група също не обуславят допускане на касационно обжалване, защото въззивният съд не е тълкувал чл. 172 ГПК по начина, по който му се приписва от касатора. Съдът не е изключил от доказателствения материал свидетелските показания на заинтересуван свидетел, а ги е преценил с оглед останалите доказателства по делото и по този начин е направил извод за тяхната достоверност и доказателствена стойност. Поради това въпросът дали съдът може да откаже вяра на свидетелски показания само заради притежаваното качество „роднина“ не е обуславящ, доколкото съдът не е направил такъв извод.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК (очевидна неправилност), доколкото не се установява противоречие в мотивите на решението относно твърдените от страните факти и установените от съда, между доказателствата, обсъдени от съда и установените от него факти и между установените факти и приложените правни последици.
Ответниците по касационната жалба не са представили доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат, въпреки искането, съдържащо се в отговора на касациионната жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 175/21.01.2019 г. по в. гр. д. № 1879/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: